Разпореждане № 933 от 11.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 933 гр. Благоевград, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно гражданско дело № 20261200500992 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.

№18381/22.07.2026г., подадена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, чрез юрк. Д. Д., против Решение №523/13.07.2026г., постановено по гр.д.№710/26 г. по описа на РС-Благоевград в частта, с която е уважен предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 9828962002 / 31.05.2025 г.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се във вътрешна логическа и правна непоследователност на мотивите, довела до постановяване на диспозитив, който е несъвместим със самите фактически констатации, направени от същия този съд въз основа на приетите по делото доказателства.

Изложени са и доводи за неправилност на необоснованост на решението относно установителния иск.

Поддържа се, че въпреки че първоинстанционният съд е приел, че отпуснатата сума не е усвоена и е налице отказ от сключения договор за кредит, съдът е достигнал до правния извод, че договорът следва да бъде прогласен за нищожен поради твърдени пороци в начина на посочване на годишния процент на разходите. Счита, че между тези два извода съществува неразрешимо правно противоречие, което прави решението необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Поддържа се, че съгласно чл. 29, ал. 5 и ал. 6 ЗПК упражняването на 1 правото на отказ от договор за потребителски кредит води до прекратяване на облигационната връзка между страните, като законодателят изрично е ограничил вземанията, които кредиторът може да претендира от потребителя, до реално извършени и невъзстановими разходи към публични административни органи. Нормата е императивна и е израз на въведеното от закона високо ниво на потребителска защита.

Твърди се, че липсата на усвоена главница изключва възникването на насрещно задължение за заплащане на възнаграждение за лихва или такси, доколкото не е осъществен основният елемент от фактическия състав на договора за заем — реалното предаване на паричната сума. Сочи се, че считано от 03.06.2025 г. — датата, на която изявлението за отказ е достигнало до Дружеството — облигационната връзка между страните е прекратена на основание т. 8 от Общите условия към договора. От този момент договорът е престанал да поражда правни последици, а страните са поставени в положение, каквото биха имали, ако договорът изобщо не е сключван.

Твърди се, че при своевременно упражнено право на отказ, липса на усвоена главница и прекратяване на договора при условията, предвидени в Общите условия, Б. Д. Х. не е разполагала с правно основание нито да претендира суми по договор, който е прекратен, нито да иска обявяването му като нищожен от съда. Липсата на реално развило се облигационно правоотношение между страните обуславя и липса на правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на неговата нищожност, поради което исковата молба в тази й част е подлежала на връщане.

Изложени са и доводи относно различието в правните последици, които законодателят е регламентирал за двата института по чл. 23 ЗПК и чл. 29, ал. 4 ЗПК.

Изложени са и съображения, че дори да се приеме хипотетично, че годишният процент на разходите е бил посочен неправилно в договора, този порок е ирелевантен за настоящия спор, доколкото по делото е установено по безспорен начин, че никаква сума не е била усвоена, начислена или заплатена от ищцата по силата на договора. Твърдяната неточност в посочването на ГПР би имала правно значение единствено, ако договорът е бил изпълняван и е рефлектирал върху имуществената сфера на потребителя, какъвто категорично не е настоящият случай. Поддържа се, че установяването на нищожност на договор, който страните вече са прекратили чрез надлежно упражнено потестативно право и по който никакви насрещни престации не са осъществени, е лишено от всякакъв практически и правен смисъл и поставя под съмнение и наличието на правен интерес от предявяването на установителния иск, който съдът е бил длъжен да съобрази служебно като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, а не да се произнася по основателността му.

С оглед изложеното се поддържа, че обжалваното решение в частта, с която е уважен установителният иск за нищожност, е постановено в 2 несъответствие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се във вътрешно противоречие на мотивите.

С въззивната жалба се иска да бъде отменено решението в атакуваната му част и да постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения установителен иск за нищожност, като неоснователен, а при условията на евентуалност — да се прекрати производството по него поради липса на правен интерес. Иска се и като последица от отмяна на решението да се отмени и присъдените разноски.

Претендират се сторените разноски във въззивното производство.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна и в предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че решението на РС- Благоевград в атакуваната му част е правилно, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания. Твърди се по отношение на наведените от въззивника възражения, че липсва правен интерес от завеждане на исковата молба:, че договорът за заем, не е реален договор и получаването на заемната сума не е част от фактическия състав, че правният интерес на въззиваемата се състои в необходимостта със сила на пресъдено нещо да бъде установено действителното правно положение между страните - дали между тях е съществувал действителен договор, който впоследствие е прекратен чрез отказ, или договорът е бил недействителен още при сключването му поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения.

Иска се да се остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и да се потвърди Решение № 523 от 13.07.2026 г. по гр. д. № 710 / 2026 на Районен съд - Благоевград. Претендират се сторените разноски за въззивното производство.

В депозираната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

С оглед на изложеното по-горе и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 13.10.2026 г. от 9, 00 часа, за която дата да се призоват страните с препис от настоящото разпореждане.

Указва на страните, че във въззивното производство не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да 3 посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, а само такива нови обстоятелства и доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор или нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства които са от значение за делото, като посочат и представят доказателства за тях.

Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на въззивника.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4