Решение № 2166 от 23.04.2013, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18277/2009
- Вид
- Решение № 2166
- Подписан
- 23.04.2013
- Състав
- НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25 · Закон за наследството
- чл.30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.30, ал.2 · Закон за наследството
- чл.41, ал.1 · Закон за наследството
- чл.42, буква "в" · Закон за наследството
- чл.76 · Закон за наследството
- чл.9, ал.1 · Закон за наследството
- чл.27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е № 2166
23.05.2013г., гр. Пловдив
В И М Е ТО Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XVIII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ пи участието на секретаря Ваня Койчева като разгледа докладваното от съдия Стоянов гр.д.№ 18277 по описа за 2009 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Искове с предмет чл.34 ЗС и чл.76 ЗН. Първа фаза на делба.
Ищецът Д.И.С. моли съда да допусне до делба следните недвижими имоти:
1.самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № *** с площ от 78.49 кв.м, ведно с избено помещение № 73, с площ от 8.27 кв.м, ведно с 0.9053% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с предназначение - жилище, апартамент №
19, находящ се в гр. П., ул. „П.” № *, ет. * със съседи: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж 5678.526.143..1.20, 5678.526.143.1.1.18, под обекта 5678.526.143.1.11, над обекта 5678.526.143.1.27; при квоти: ¾ ид.части за нея и ¼ ид.част за ответника Р.Г.Д., с ЕГН **********; при основание: наследствено правоприемство – универсално завещателно разпореждане извършено от Г. Р.Д., с ЕГН ********** /починал на 18.05.2009г./, придобил процесния апартамент приживе в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти.
2. земеделски земи: а/ нива с идентификатор №
***, с площ от 8 305 кв.м с трайно предназначение на територията земеделска земя и начин на трайно ползване – нива с граници ПИ с идентификатори № ***, 781717.10.9, ***, ***, находяща се в землището на с.
Ц., общ. С., обл. П.; б/ нива с идентификатор №
781717.29.7, с площ 3 307 кв.м с трайно предназначение земеделска земя и начин на ползване нива с граници ПИ с идентификатори ***, ***, 78171.2978, ***, находяща се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П.; в/ нива с идентификатор №
781717.39.15, с площ 2 207кв.м. с трайно предназначение на територията на земеделска земя и начин на трайно ползване – нива с граници ПИ с идентификатори № ***, ***, ***, ***, находяща се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П.; при квоти: ½ ид.части за нея и ½ идеални части за ответника Р.Г.Д. с ЕГН **********; при основание – наследствено правоприемство – универсално завещание извършено от Г. Р.Д., с ЕГН **********, придобил процесните земи по наследство от съпругата си Т. Г. Д. / починала 21.05.1996г./, на която имотите са били реституирани по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ, решение № 09632/12.08.1996г. на поземлена комисия гр. С.
3. земеделски земи а/ нива с идентификатор №
***, с площ 4 825 кв.м , с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване нива – с граници на ПИ с идентификатори № ***, 7342.110.166, ***, ***, находяща се в землището на с.Т., община М., област П.; б/ нива с идентификатор №
***, с площ 4 773 кв.м , с трайно предназначение – земеделска земя и начин на трайно ползване: нива с граници на ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, находяща се в землището на с. Т., общ. М., обл. П.; в/ нива с идентификатор № 732424.160.105, с площ от 4 600 кв.м, с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, при съседи следните имоти с идентификатори: ***, ***,
***, ***, ***, находяща се в землището на с. Т., общ. М., обл. П.; г/ нива с идентификатор №
***, с площ 2 727 кв.м, с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, при съседи имоти с идентификатори № ***, ***, ***, 73242.180. 31 ***, ***,
***, находяща се в землището на с. Т., общ. М., обл. П.; при квоти: ¼ идеална част за ищцата, ¼ идеална част за Е.Р.М. и 1/2ид.част за Р.С.Д., с ЕГН ********** / починал 19.05.2010г./ при основание: завещание от наследодателя Г. Р. Д., с ЕГН **********, който пък е получил своя дял чрез наследяване от майка му Б. С. Д. – реституент по решение № А17А от 07.07.1999г. на поземлена комисия Община М., обл. П. за процесните имоти 4. движими вещи: а/ трактор „Тайшан 25”, с принадлежности култиватор и плуг, двукорпусен, с двигател 93025 и 24 броя пчелни кошери, в с.
Т., м. „Ю.” при квоти: 2/3 ид.части за ищцата и
1/3 ид.част за ответника Р.Г.Д. с ЕГН **********;
Ищцата Д.И.С. иска от съда да признае на основание чл.76 ЗН за относително недействителна продажбата на ¼ идеални части от всеки от земеделските имоти по т. 3 / подробно описани по-горе/, които съделителят Р.Г.Д. с ЕГН ********** е продал на Б. М. Б., с ЕГН ********** /за което е съставен нотариален акт от 13.07.2008г. на нотариус Т.К. с рег.№ 227 от НК/, който от своя страна със съпругата си А. О. Б., с ЕГН ********** е продал на ответника К.К.Б. / за което е оформен нотариален акт № 58 от 21.12.2009г. на нотариус Ж. Н. – с рег. № 457 от НК/.
Ответникът Р.Д. по отношение на имотите:
А/ по т.1 / апартамент № 19/ твърди, от една страна, че с влязло в сила решение № 471 от 26.09.2011г. постановено по гр.д. № 719 по описа за 2011г. на Апелативен съд – гр. П. е обявен за нищожен поради липса на основание договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка по силата на който завещателят Г. Р. Д. прехвърля притежаваните ¾ ид.части върху процесния апартамент № 19 в полза на ищцата и съпруга й, а от друга страна завещанието е нищожно на основание чл.42, буква „в” ЗН до колкото единствената цел поради която същото е направено – за гледане и издръжка противоречи на морала и добрите нрави, респ. този резултат е можел да бъде постигнат чрез други правни средства. Твърди се още, че съгласно чл.41, ал.1 ЗН с отчуждаването на ¾ ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент, което времево следва извършването на завещанието се отменял завета относно това, което е отчуждено. Изложено е и още, че ищцата първоначално е легитимирала собствеността си въз основа на договора за гледане и издръжка и едва след неговото прогласяване за нищожен е изменила основанието на което твърди собствеността и е посочила – универсалното завещание в нейна полза, което процесуално било недопустимо, до колкото това можело да се извърши до приключване на първото по делото заседание. При условията на евентуалност в случай, че съдът намери завещанието за действително се иска на основание чл.30 ЗН да бъде възстановена запазената част на Р.Г.Д. с ЕГН ********** до колкото баща му – завещателя Г. Р. Д., с ЕГН ********** със разпореждането за след смъртта си я бил накърнил.
Б/ по т.2 / находящи се в община С., с. Ц./ - в случай, че бъде установена валидността на завещанието, ответникът не оспорва допускането до делба на тези имоти при квотите посочено от ищцата.;
В/ По т.3 / находящи се в Община М., с. Т./ - твърди, че с решение № А17а/07.07.1999г. поземлена комисия на Община М. е възстановено правото на собственост върху имотите на наследодателката Б. С. Д. / починала на 26.01.2004г./ и на съпруга й Р.С.Д. / починал на 19.05.2010г./ ЕГН ********** – баща на завещателя и дядо на ответника, тъй като тези имоти са придобити през време на брака им след което са били внесени в ТКЗС. След смъртта на Б. Д., преживелият й съпруг Р. Д. дарява половината от наследеното от нея / ½ ид.части от 4/6 ид.части/, а остатъкът продава на ответника Р.Г.Д. с ЕГН **********, който впоследствие пък препродава на трети лица / Б. М. Б. и А. О. Б./. Завещателят като син на Б. Д. получава 1/6 ид.част, която ид.част преминава към ищцата по силата на универсалното завещание, а дъщерята Е.М. – 1/6 ид.част. Ето защо ответника не следва да участва в делбата по отношение на тези имоти.
Г/относно трактора и пчелните кошери – тракторът бил продаден от завещателя приживе, кошерите дарени от Р.С.Д. на ответника поради което същите не следвало да бъдат допуснати до делба.
Ответникът Е.М. чрез особен представител Д.З. взема становище само по отношение на земеделските земи по т. 3 / находящи се в Община М., с. Т./ до колкото нито по отношение на имота по т.1 или тези по т.2 и движимите вещи притежава съсобственост. Твърди, че е продала идеалните си части от процесните земи по т.3 заедно с ответника Р.Д. още преди откриване на завещанието поради което и не следва да участва в делбата.
Ответника по иска по чл.76 Р.Г.Д. с ЕГН ********** оспорва предявеният иск. Твърди, че всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта поради което чл.76 ЗН бил неприложим. Освен това изтъква възражение за непротивопоставимост на правата на ищцата до колкото приобретателите на земите са вписали документа за придобиването на собствеността преди вписването на завещанието.
Ответника по иска по чл.76 ЗН К.Б. оспорва предявеният иск и моли съда същият да бъде отхвърлен
РС – Пловдив след преценка на събрания по делото доказателствен материал и на основание чл.12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
По отношение на имота по т.1 / апартамент № 19/ Собствеността върху него е придобита на 04.10.1991г. от Г. Р. Д. и съпругата му Т. Г. Д. по силата на договор за продажба на държавен имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти. След смъртта на съпругата 21.05.1996г. наследници по закон остават преживелият съпруг Г. Р. Д. с ¾ ид.части и ответника Р. Г. Д. ¼ ид.част, тъй като имотът е придобит през време на брака. Г. Р. Д. съставя саморъчно завещание на 21.12.2007г. , в което отразява волята си за след смъртта като завещава цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ищцата. До колкото с влязлото в сила решение № 471 от 26.09.2011г. постановено по гр.д. № 719 по описа за 2011г. на Апелативен съд – гр. П. е обявен за нищожен поради липса на основание договорът за прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент срещу задължение за гледане и издръжка по силата на който завещателят Г. Р. Д. прехвърля притежаваните ¾ ид.части върху процесния апартамент № 19 в полза на ищцата и съпруга й и предвид, че нищожните сделки по чл.26 ЗЗД не пораждат правно действие изначално / ab initio/, то следва, че към момента на съставянето на завещанието и към момента на смъртта си – 18.05.2009г. Г. Р.Д. е бил собственик на ¾ ид.части от апартамента.
Следователно, по силата на завещателното разпореждане тези ¾ ид.части са преминали към ищцата. Делбата по отношение на този имот следва да се допусне при квоти ¾ ид.части за ищцата иа ¼ идеални части за ответника – син на Г. Р.Д..
Завещателното разпореждане е действително – същото отговаря на изискванията на чл.25 ЗН, изпълнени са всички императивни изисквания на закона. Възражението по чл.42 буква „в” ЗН е неоснователно. Първо, в самия документ, в който е оформена волята на завещателя никъде не се съдържат елементи на възмездност, и то във връзка с гледане и издръжка, второ, завещателните разпореждания е допустимо да са с възнаградителен характер, за какъвто страната твърди, но в никой случай по делото няма данни, че завещанието е направено единствено и само поради престиране на имуществена облага в полза на завещателя за в бъдеще, нито пък неговата равностойност.
Следователно възражението е недоказано.
Възражението по чл.41, ал.1 ЗН – също е неоснователно. С обявяването на договора за гледане и издръжка за нищожен въобще не може да се говори за отчуждаване, до колкото се приема, че правото на собственост никога не е напускало патримониума на завещателя. На още по-силно основание – законът визира хипотезите на унищожаемите сделки, а не и на нищожните такива.
Възражението по чл.30 ЗН – за накърняване на запазената част – не може да се разглежда по същество – ответникът не представя доказателства, че е приел наследството под опис. Той упражнява това свое право против ищцата, която е наследница по закон от 4-ти ред / племенница/, а съгласно тълкувателно решение № 1/2005г. на ОСГК на ВКС е обявена за загубила сила т.15 от ППВС №4/1964г., поради което следва да се имат предвид задължителните разяснения, дадени в ТР №28/1962г. на ОСГК на ВС, според които наследници по закон по смисъла на чл.30, ал.2 от ЗН са само онези от тях, които в конкретния случай са призовани към наследяване /в този смисъл е трайната съдебна практика, например решение №505/18.06.2009г. на ВКС по гр.д.№5139/2008г., ІІІ г.о./. В случая призован към наследяване наследник по закон на Г. Р. Д. е синът му Р.Г.Д..