Решение № 127 от 11.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Велико Търново, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20264100500119 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310 във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.12.2025 година, постановено по гр. дело № 2886 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година, Н. И. Г. е осъдена да заплаща на дъщеря си А.

П. Д. издръжка от 305 лв. месечно, считано от 01.10.2025 година до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законна лихва върху просрочените вноски от падежа до окончателното им заплащане. Отхвърлена е останалата част от иска – за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 671,95 лв. месечно като неоснователен и недоказан. Присъдена е издръжка за времето от 01.10.2024 година до 01.10.2025 година в размер на 3 240 лв., а за разликата до търсените 8 063,40 лв. искът е отхвърлен на същото основание. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. В полза на ищцата са присъдени разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от А. П. Д. с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо исковете вцялост.

Ответникът по жалбата – Н. И. Г. решението в атакуваната част. излага доводи за безпорочност на

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс.

1

Ищцовата страна – А. П. Д. - излага в исковата си молба, че ответницата е нейна майка. Претендира издръжка в размер на 671,95 лв. месечно от предявяване на иска насетне и в размер на 8 063,40 лв. за времето от 01.10.2024 година до 01.10.2025 година.

Върху всяко вземане се претендира законна лихва и присъждане на разноски.

Ответната страна - Н. И. Г. - оспорва иска с възражения да няма възможност да заплаща издръжка над присъденото с първостепенното решение. От май, 2024 година е безработна, а до тогава е получавала минимална работна заплата по безсрочен трудов договор.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема фактическата обстановка, посочена в мотивите на атакуваното решение, като по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Доводите на жалбоподателката-ищец са неоснователни.

Голословно и недоказано е ищцовото твърдение, че майката живее и работи в ***. Доказателства в тази насока делото не съдържа и тезата за имотни възможности, позволяващи на майката да отделя исканата издръжка, следва да бъде отречена.

Лимитът на дължимата за ненавършило пълнолетие дете са възможностите на родителя – чл. 142 от ГПК. При положение, че доходи на майката-ответник по делото не се установиха и възможностите й да отделя издръжка са единствено в рамките на свързаната с възрастта й работоспособност, без правна стойност са особените нужди на детето – обучение в частно учебно заведение и пътуване в чужбина. Разликата до пълния размер на дължимото за детето следва да се поеме от бащата, а при невъзможност той да покрива пълната стойност от месечни средства – да се процедира по реда на чл. 141, т. 6 от СК.

Нормално житейско положение е родителите да бъдат подпомагани от своите родители в издръжката на децата при имотна възможност за това.

Без правно значение за началния момент, от който следва да се присъди издръжка, е сезирането на властите във ***. В исковата молба, подадена на 01.10.2025 година, искането за присъждане на издръжка за изминало време изрично е детерминирано до „… една година назад …“. Съобразно правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК съдът следва да се произнесе за издръжката на детето от 01.10.2024 година насетне. Затова доводите по жалбата, че всъщност искът за издръжка е предявен на 18.01.2023 година, са неоснователни и ирелевантни за сезирането на съда.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 29.12.2025 година, постановено по гр. дело № 2886 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година.

2

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3