Решение № 563 от 14.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300101239 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.3 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. Г., ЕГН **********, и Г. И. С., ЕГН **********, двете с адрес **************************, против П. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.

*********************** с която е предявен иск за обявяване за нищожно на дарение, направено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *, нот. дело № *** от 01.06.2023г. на нотариус Р. Г. - К. като противоречащо на закона и добрите нрави.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците са единствени наследници на И. Б. К., починала на **.**.****г., тяхна леля по майчина линия. Твърди се, че И. К. дарила на ответника недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *, нот. дело № *** от 01.06.2023г. на нотариус Р. Г. К.. Твърди се, че ищците винаги били в много добри отношения с леля си, тъй като били единствените й останали роднини след смъртта на съпруга й, дори дъщерята на ищцата М. Г. - Л., живяла непрекъснато в продължение на ** години заедно с И. К. и се грижела за нея. Твърди се, че ответникът се появил внезапно в живота на И. К., преди около година преди датата на смъртта й, по 1 повод ремонт на ВиК в апартамента. След приключването на ремонта ответникът започнал често да посещава И. и след известно време се нанесъл в дома. Същият изгонил Л. от дома на И., след което ответникът предприел всякакви действия да изолира И. от близките й. Държал се грубо и арогантно с всички, включително с И., по всякакъв начин възпрепятствал опитите на ищците да контактуват с И., както и да получават информация за здравословното й състояние. Твърди се, че И. страдала от *************.

Твърди се, че в случаите, когато случайно я засичали И. била силно притеснена, уплашена и видимо се страхувала, била много отслабена и видимо изглеждала в лошо здравословно физическо и психическо състояние.

Твърди се, че поради заболяването си в последните месеци И. била на тежки лекарства, които са влияели на поведението и разсъдъка й и съзнанието й е било замъглено. Твърди се, че ответникът възползвал от тежкото здравословно състояние на И. и от невъзможността й да разбира какво прави и какви биха били последиците от нейните действия. Твърди се, че И. била против волята й изолирана от близките хора и подложена на манипулации, вербален тормоз и насилие от страна на ответника, че същата е извършила дарението на недвижимите имоти под влияние на страх и сериозни манипулации от страна на ответника. Мотивира се, че с оглед изложените обстоятелства процесното дарение нарушава както законовите норми, така и добрите нрави, по изложени аргументи от правно естество.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва, че И. К. е дарила на ответника своите недвижими имоти в гр. Пловдив, с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № **, том *, нот. дело № *** от 01.06.2023г. на нотариус Р. Г. - К. както и че И. К. е починала на **.**.****г. Оспорва всички останали твърдения в исковата молба. Ответникът твърди, че с И. К. се познават от 17.10.2018г., като познанството им е по повод ремонт на бойлер, че между тях са възникнали впоследствие чувства и двамата са съжителствали заедно. Твърди, че са ходели заедно на почивки, ходили са през 2019г. заедно в Г. при семейството на големия му син за два месеца, на почивки в *,***********,***************, ***********,******** на различни други места в България. Твърди, че *************** на И. е установено през 2021г., като никой от родните й, включително ищците не са полагали грижи за нея.

Твърди, че първата й операция е направена на 13.08.2021г. Твърди, че се е 2 грижил за И. през цялото време, при посещенията й в болнични заведения той я е водил и прибирал вкъщи, двамата са преживяли множество тревоги, свързани с лечението й и нейната кончина. Твърди, че е закупувал лекарства, храна, чистел и готвил, бил от самото начало до последните й дни до И. и се е грижил за нея, грижил се и за имуществото й, бил нейна опора и в негово лице тя намерила любов и закрила. Ответникът твърди, че И. не е искала да говори и да контактува с фамилията на ищците, че се страхувала за живота и здравето си, че в годините е била заплашвана от тях. Твърди, че в действителност племенницата й Л. е живяла при нея, но че същата с нищо не е помагала на И., напротив И. е била тормозена от нея, с И. са се държали грубо, посягано й е, взимали са й парите. Твърди, че в тази връзка И. е подавала оплаквания в полицията, като по този начин е успяла да принуди племенницата си да напусне жилището й, което е била окупирала. Ответникът твърди, че през септември 2021г., на 23.09.2021г., след узнаване за болестта си, И. е направила саморъчно завещание в полза на ответника, с което го е оставила наследник на цялото й имущество, като на 28.07.2022г. И. е занесла и депозирала завещанието пред нотариус. Твърди, че И. му е дарила жилището си, за да е сигурна, че той ще бъде собственик на имота, тъй като това е била нейната вола. Твърди, че И. е упълномощила ответника на 21.09.2021г. да я снабди с необходимите й документи, за да се разпореди с недвижимото си имущество.

Въз основа на тези обстоятелства мотивира, че дарствената й воля към него е била еднозначна и ясно формирана в годините, съзнанието й е било ясно и много добре е съзнавала какво прави, като нейната воля се е формирала далеч преди смъртта й и преди да се влоши здравословното й състояние.

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

Страните не спорят, че ищците са наследници по закон на И. Б. К., починала на **.**.****г., дъщери на сестрата на И. – С. Г.. Посоченото обстоятелство се установява и от представеното по делото Удостоверение за наследници от 13.02.2024г.

Страните не спорят, че И. К., починала на **.**.****г., е дарила собствени й недвижими имоти, находящи се в гр. ******* на ответника П. М., като това обстоятелство се установява от приетото по делото писмено доказателство – препис от нотариален акт за дарение на недвижими имоти №**,том *,рег. № ****, нот. дело № 266 от 2023г. по описа на нотариус Р. Г. 3 К. с район на действие Районен съд – Пловдив. Установява се, че на 01.06.2023г. И. К. и П. М. са сключили договор за дарение, по силата на който, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарените недвижими имоти, И. К. е прехвърлила правото на собственост върху следните свои недвижи имоти, находящи се в гр. ******* на ул. „********“ № **: СОС с идентификатор ***, представляващ жилище, ведно с прилежащи части: 1/3 идеална част от таванско помещение, разположено върху цялата сграда, и 1/3 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху общинско дворно място; СОС с идентификатор ***, представляващ друг вид самостоятелен обект, ведно със съответните идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място; СОС с идентификатор ***, представляващ гараж, ведно с прилежащите към обекта идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място.

От събраните по делото писмени доказателства /л.31–л.39/Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 21.09.2021г., съставено от И.

К.; Саморъчно завещание от дата 23.09.2021г., съставено от И. К.; Протокол за обявяване на саморъчно завещание от дата 16.02.2024г.; Удостоверение, издадено от нотариус Р. Г. за вписано обявяване на саморъчно завещание;

Протокол за приемане на съхранение на саморъчно завещание от дата 28.07.2022г.; Уведомление от нотариус Р. Г. до Служба по вписванията – Пловдив, вх. № 242/ 29.07.2022г., се установяват следните обстоятелства:

С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 21.09.2021г. И. К. е упълномощила ответника П. М. да я представлява пред административни органи и институции във връзка със снабдяване с необходимите документи за извършване на разпоредителна сделка с притежаваните от нея недвижими имот, находящи се в гр. *******ул. „************“ № **.

Със саморъчно завещание, съставено на 23.09.2021г., И. К. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника П. М., като изрично е посочено, че в това имущество се включва и жилището й в град *******.

Завещанието е предено за съхранение в нотариалната кантора на нотариус Р.

Г., на 28.07.2022г., лично от И. К.. От страна на нотариус Герджикова е изпратено уведомление до Служба по вписванията– гр. Пловдив, че на 28.07.2022г. при нея в кантората й се е явила И. К., която е поискала да бъде прието за съхранение саморъчно завещание, същото е прието от нотариуса, за което е съставен протокол и е извършено вписване в съответния регистър.

Саморъчното завещание е обявено на 16.02.2024г., което действие е вписано в съответния регистър, воден от нотариус Герджикова.

От събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация /л.40-л.96/, служебни бележки за кръводаряване /л.97, л.128л.129/, се установява, че И. К. е диагностицирана с ************* – *******************, през септември 2021г. Диагностицирани са вторични 4

***********************. През август 2021г. при операция по повод съмнения за *********** е установена *************** в областта на **********. Провеждано е оперативно лечение и медикаментозно, включително химиотерапии. За периода септември 2021г. – февруари 2023г. има многократни хоспитализации в болнични заведение.

Установява се, че за И. К., във връзка с провеждано й лечение в УМБАЛ „********- ******* са извършени кръводарявания от близки на ответника, а именно от С. П. М.. /син на ответника, разпитан по делото като свидетел/ на 24.08.2021г., 17.02.2022г., и на 12.05.2022г.; от М. П. Г. на 29.11.2022г.; от Е. П.

М.. на 24.08.2021г.

От приетите по делото самолетни билети /л.100 и л.104-гръб/ се установява, че през март 2020г. ответникът и И. К. са пътували до Г..

По делото са приети снимки /л.101-л.126/ на ответника и на И. К.

/обстоятелството, че И. К. е на снимките не е оспорено от ищците/, които са от различни места, посетени от двамата, през различни периоди от време. Във връзка с представените снимки е допусната съдебно – техническа експертиза, като от заключението по същата, прието по делото и неоспорено от страните, се установява, че снимките, съхранявани в личния телефон на ответника (вътрешна памет и SD карта) и в профила му в Google photos, не са манипулирани. Датата на най- старата (първата) снимка на И. К. е от 29.10.2018г., а най- старата обща снимка на ответника и И. К. е от 02.12.2018г.

По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Л. П. /дъщеря на ищцата М. Г./, А. К. /без родствена връзка, живее на семейни начала с бащата на ищците/, И. Г. /баща на ищците/, М. К. /живее на семейни начала със сина на ответника С. М./, С. М. /син на ответника/ и Ч. Д. /без родствена връзка, приятел на ответника/.

От показанията на свидетелите П. К. и Г. се установява следното:

Св. П. живяла в дома на И. К. ** години и повече, откакто починал съпруга на И. К.. Свидетелката била принудена да напусне жилището заради ответника, който дошъл да живее в апартамента в качеството му на приятел на И.. Св. П. била в много добри отношения с И., ** години е гледала и се била грижила за И.. Много добри били отношенията между И. и нейните роднини– ищците, които са нейни племенници, дъщери на сестра й, съпруга на сестра й /св. Г./ и с дъщерята на ищцата М. /св. П./. Но нещата коренно се променили след като в живота на И. се появил ответникът. За много кратък период от време след като се запознали И. и ответника, което било по повод ремонт на банята и тоалетната на И., той се настанил в апартамента на И. и изгонил св.