Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260000 от 07.01.2022, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Гражданско дело 456/2020
Вид
Решение № 260000
Подписан
07.01.2022
В сила
16.03.2022
Състав
ЙОВКА ЖЕЛЯЗКОВА БЪЧВАРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 260000 07 януари 2022Г, град КОТЕЛ

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан Кръстев, прокурор........... , като разгледа докладваното от съдията

Йовка Бъчварова гражданско дело № 456 по описа за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец е

„БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, със седалище в село Мокрен, община Котел, а ответник „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.

С определение № 1 от 14.01.2021 г, постановено по гражданско дело №

493/2020г. на PC Котел, съдът е съединил за общо разглеждане настоящото дело и гражданско дело № 493/2020г. на PC Котел, и е разпоредил производството да се движи под номера на по-рано образуваното - № 456/2020г.

Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия в обект с ИТН 2955604 - „Хладилни съоръжения" в село Белащица, община Родопи, област Пловдив.

Обектът бил присъединен към електропреносната мрежа посредством електропровод 20 kV, като понижаването на доставената електроенергия се осъществявало чрез трафопост, собственост на ищеца - от средно към ниско напрежение. Трафопостът бил изграден в УПИ Ш-30016, кв.2, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 571/04.08.2005г. на РДНСК Пловдив. Твърди се, че ответникът, въпреки че не е собственик, ползвал трафопоста за пренос на електроенергия, вкл. и до други потребители.

Твърди се, че във фактура № **********/30.06.2018г. ответникът начислил следните суми, които били платени от ищеца : 427.86 лв с ДДС, представляващи такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение, както и 125.35 лв с ДДС, представляващи цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа. Сумите били дължими за месец юни 2018r.

Във фактура № 82000715323/31.07.2018г. ответникът начислил съответно 381.49 лв с ДДС и 115.39лв. с ДДС, които ищецът също платил. Сумите били дължими за месец юли 2018r.

Посочените суми били отчетени и начислени при измерване на електрическата енергия посредством измервателно устройство (електромер), разположен след трафопоста и така се измервало ниското напрежение. Ответникът не бил собственик на трафопост, преобразуващ електроенергията, следователно не доставял на ищеца електроенергия с ниско напрежение, от което следвало, че ищецът не дължал заплащане на цена за услуга, която не му се предоставя.

Електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, следвало да се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Твърди се, че електромерът бил разположен на страната на ниското напрежение, а не на страната със средно напрежение, в отклонение от изискванията на чл.120, ал.2 от

Закона за енергетиката (ЗЕ), препращащ към Наредба № 6/09.04.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи обн., ДВ, бр.74 от 24.08.2004 г., отм., бр. 31 от

4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014Г, и

Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на ДКЕВР, обн, ДВ, бр.98 от 12.11.2013Г; изм. с решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017Г - бр.15 от 14.02.2017Г, в сила от 14.02.2017Г; изм. с решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.20i8r - бр.97 от 23.11.2018Г, в сила от 23.11.2018Г, отм, бр. 35 от 30.04.2019Г, които, въпреки че били отменени, следвало да намерят приложение, тъй като са били действащи по време на присъединяването. Изрично в този смисъл били разпоредбите на чл.28 и чл.30 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр.31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г.

Твърди се, че правилното определяне на цената за достъп и пренос било предпоставено от разполагане на средството за измерване на нормативно определените места. За да възникне задължение за плащане, средството за измерване следвало да бъде разположено на страната на средното напрежение при спазване на конкретни технически параметри. Позовава се на решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Счита, че е платил посочените суми без основание, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 553.21лв, заплатени по фактура № **********/30.06.2018г. заедно със законната лихва от деня на плащането - 09.07.2018Г, както и сумата 496.88лв, заплатени по фактура № 82000715323/31.07.2018г, заедно със законната лихва от плащането й - 10.08.2018г до окончателното изпълнение на задължението. Заявена е претенция за присъждане на направените и по двете дела разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал и по двете дела отговори с идентично съдържание, в които основателността на предявения иск се оспорва, като се противопоставят следните доводи и възражения :

Правоотношенията между страните се уреждали от договор, сключен на 16.01.2015г, който регламентирал предоставянето на услугите достъп и пренос на електроенергия. „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД притежавал лицензия № Л-140-07/13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия по утвърдени от КЕВР цени.

Сумите, посочени и в двете фактури, били съобразени с решение на КЕВР № Ц-021/26.06.2008г. и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяването.

Услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне на правото за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия до обект на клиент при условията, определени в договора и приложимите нормативни актове. Цената отразявала постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки един клиент и се отнасяли към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всякакви други. В случая цената за достъп била определена върху предоставената мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ (отм) и договорите по утвърдени от КЕВР цени, съобразно чл.29, алл от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн, ДВ, бр.66 от 26.07.2013г. Твърди се, че мястото на измерване не променяло предоставената мощност и не оказвало влияние, без значение от нивото на напрежение. Измерването и от двете страни - и от страната на ниското, и от страната на средното, би било еднакво.

Оспорва се твърдението за неправилно определяне на мястото на монтиране на средството за измерване, като се възразява, че където и да е поставено то, цената на доставената електроенергия се дължи.

В „цена мрежа" се включвали два компонента : „цена достъп" и „цена пренос". В решението на КЕВР от 20о8г, задължително за ответника, било указано всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат тази цена, без поставяне на допълнителни услуги, в частност дали са присъединени към средно или ниско напрежение.

За месеците юни и юли 2018r услугата „достъп" не била прекъсвана, тъй като имало консумация, поради което ищецът дължал заплащането й.

Услугата „пренос" се дължала за транспортиране на електрическата енергия през преносната мрежа до обект при условията, определени в договора и приложимите нормативни актове. Цената й отразявала постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки един клиент.

Твърди се, че ищецът бил този, който следвало да предприеме действия по промяна на мястото на средството за измерване.

Възразява, че щом ищецът бил осчетоводил издадените фактури и е ползвал по тях данъчен кредит, той е признал задължението, което било основание за отхвърляне на иска.

При условията на евентуалност, противопоставя и следното възражение : ако се установи, че измерването не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, подлежаща на връщане сума би била съизмерима с разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво средно напрежение и ниво ниско напрежение.

Оспорва иска за мораторна лихва за периода преди подаване на исковата молба, тъй като за да изпадне в забава за плащане, следвало до ответника да бъде отправена покана.

Заявява претенция за присъждане на направените и по двете дела разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, които се претендира от ищеца да му бъде присъдено и по двете дела.

Въз основа на изложените фактически твърдения съдът приема, че ищецът е предявил иск по чл.55, ал.1, предлл от ЗЗД за връщане на даденото без основание.

С определение № 260006/15.01.2021г, постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е разрешил предварителните въпроси по допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба.

В съдебните заседания исковата молба се поддържа чрез писмени становища, подадени от представител по пълномощие - адвокат И.М. ***.

Ответникът, в подадени от юрисконсулт С.Р. писмени становища, поддържа отговорите и направените в тях възраженията и оспорвания и моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа претенцията си за разноски, съобразно представен списък.

Представени са писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

В полза на ищеца било издадено разрешение за строеж № 94/15.05.2000г от Главния архитект на Община Родопи, за монтаж на мачтов трафопост и прокарване на ел. проводник 20kV в парцел III-30016, кв.2, в бившия стопански двор на село Белащица.

Представена е фактура от 27.05.200ог, издадена от „ИО Метални конструкции" АД, за монтаж на мачтов трафопост 100 kV.

На 07.08.2000г Началникът на ДНСК Пловдив издал разрешение за ползване на обект „село Белащица-Въздушен електропровод 20 kV за МТМ „База за хладилна техника", подобект BJI-20kV МТМ". Като инвеститор и собственик на обекта е посочено дружеството - ищец.

С нотариален акт № 71/28.01.2003Г, том

I, нотариално дело № 649/2003Г на нотаруис Светлана Запрянова, per. № 179 на Нотариалната камара, с район на действие този на PC Пловдив, бил сключен договор за покупко - продажба, с който продавачът „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД продал на настоящия ищец, в изпълнение на задълженията му по договор за финансов лизинг от 17.04.2002Г, собствеността върху следните недвижими имоти : 1/ Стопанска сграда -метален навес, със застроена площ 650 кв.м заедно с обслужващата земя, върху която е постраена сградата, с площ 2871 кв.м, представляваща УПИ VIII-30017, кв.2; 2/Стопанска сграда - телчарник, със застроена площ 550 кв.м, заедно със земята, върху която е построена сградата, с площ 3600 кв.м, представляваща УПИ Ш-30016, кв.2.

В полза на ищеца бил издаден констативен нотариален акт за собственост № 168/27.04.2018Г, том I, нотариално дело № 156/2018Г на нотариус Росица Танчева, per. № 341 на Нотариалната камара, с район на действие този на PC Пловдив, с която ищецът бил признат за собственик, на основание писмени доказателства, на ПИ № *** в местността Бялата пръст в село Белащица, с площ 3598 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - за друг вид производствен складов обект, номер по предходен план 011311, заедно с находящата се в него сграда с идентификатор № *** със застроена площ 49 кв.м, на един етаж, с предназначение - административна, делова сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота.

В кадастралния регистър към одобрената кадастрална карта ищецът е записан като собственик на имота.

Ответникът е правоприемник на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в полза на което КЕВР (тогава ДКЕВР) издала на 13.08.2004Г

Лицензия за разпределение на електрическа енергия на обособена територия, в т.ч. и област Пловдив, за срок от 35 години, съгласно условията, посочени в разпоредителната част на лицензията и приложенията към нея.

На 16.01.2015Г между „ЕВН България

Електроразпределение" ЕАД и ищеца „БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, наречен мрежови клиент, бил сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, по силата на който „ЕВН България Електроразпределение"