Решение № 1511 от 11.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. Русе, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520103133 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск от Г. Д. Д. против “Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец”, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди, че на 15.08.2022г. сключила договор за потребителски кредит № 40011437562 с ответника, по силата на който втория предоставил на първата паричен кредит в размер на 3 000.00 лева, а тя следвало да погасява същия чрез заплащане на погасителни месечни вноски. В договора било посочено, че кредитополучателката ще ползва две допълнителни услуги – „Фаст” и „Флекси”, за които следвало да заплати допълнително такса, равняваща се почти на отпуснатата главница по кредита – за първата от които сума в размер на 2 000.00 лева, а за втората 1 300.00 лева или общо сума за допълнителни услуги от 3 300.00 лева. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр.с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. На ищцата не й е било предоставено и копие от общи условия и СЕФ.

Счита, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, не й е предоставено копие от Общи условия и процесният договор не е подписан от кредитополучателката на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК. Също така размерът на шрифта, с който е изготвен договора е 1 под минимално изискуемия се от закона, а именно под 12. Твърди и че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.10 във вр.с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита. Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 във вр.с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи /в това число възнаградителна лихва и неустойка/ обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията на бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му”. На следващо място счита, че допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора. Твърди и че с така формулираните клаузи за две допълнителни услуги е с цел заобикаляне на императивните правни норми и по-конкретно на нормите на ЗПК. В пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 във вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „Профи Кредит България” ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга”, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Твърди, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици. Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност. Твърди, че услугите, за които се претендира заплащане, изобщо не са изпълнявани от ответното дружество. Съгласно чл.21 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона е нищожна. Съгласно чл.10а от ЗПК, кредиторът може 2 да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, но с ал.2 законодателят е въвел забрана кредиторът да начислява такси и комисионни, свързани с действия по усвояване и управлението на кредита. Целта на таксите и комисионните по чл.10а от ЗПК е да се покрият административните такси на кредитора по предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на кредита. Предвид на това е видно, че така формулираните клаузи, на база на които е събрана сумата се явява в противоречие с императивните правила на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че договорната клауза за закупено допълнително възнаграждение на кредитора за услугата „Фаст” по договор за потребителски кредит № 40011437562/15.08.2022г., е нищожна, както и да признае за установено в отношенията между страните, че договорната клауза за закупено допълнително възнаграждение на кредитора за услугата „Флекси” по договор за потребителски кредит № 40011437562/15.08.2022г., е нищожна. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на процесния договор за кредит, както и на отделни негови клаузи, са необосновани, неоснователни и недоказани, а предявеният иск е неоснователен. В текста но чл.10, ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност /действителност/ на договора за потребителски кредит, а именно – договорът следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, при размер на шрифта не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Счита, че от съдържанието на договора за потребителски кредит и Общите условия на кредитора за физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, може да се направи безспорно извод, че договора за потребителски кредит отговаря на общите условия за действителност и е сключен в предписаната от закона форма. Неправилно е твърдението на ищцата, че процесният договор за кредит не е подписан от нея на всяка страница. От процесния договор за кредит, ведно с Общите условия към него, представляващи неразделна част от същия, е видно, че ищцата се е подписала на всяка страница от договора за кредит и Общите условия към него като изрично е декларирала, че са й били предоставени екземпляри от подписаните документи.

Нелогични са и твърденията в исковата молба, че договорът за кредит бил съставен с размер на шрифта по-малък от 12. Видно от съдържанието на договора за кредит и приложенията към него, представляващи неразделна част от същия, всички са съставени с размер на шрифта не по-малък от размер 12, тъй като по ясен и недвусмислен начин с просто око могат да се прочетат и разберат условията при което 3 е сключен договора. Договора за потребителски кредит отговаря и на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора. Неоснователно ищцата твърди, че договор за потребителски кредит № 40011437562 бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Това е така, защото безспорно от съдържанието на договора за кредит може да се установи, че същият е действителен, не противоречи на императивни правни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК, което се установява по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел „VI Параметри” е посочената чистата стойност на кредита – 3 000.00 лева, срока за погасяване на кредита – 36 месеца, размера на вноската по кредита – 144.64 лева, ГПР – 49.18%, ГЛП – 41.00%, както и размерът на лихвения процент на ден – 0.11%.

Посочен е и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 5 206.96 лева, представляваща сбор от отпуснатата чиста стойност на кредита и дължимата лихва.

Погасителният план също е изготвен и предоставен на ищцата към момента на подписване на процесния договор. В чл.4 и чл.5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищцата, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР. От така изложеното се доказва, че необходимото съдържание за действителността на процесния договор за потребителски кредит № 40011437562 съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗПК се съдържа в процесния договор за потребителски кредит, поради което същият е действителен. Така възражението на ищцата, че процесния договор за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК тъй като не е налице елемент от неговото съдържание, а именно годишния разход по кредита, тъй като по кредита липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, счита за изцяло неоснователно. Тези твърдения по същество дори да се приемат за правилни, това не би довело до недействителност на процесния договор, тъй като подобно изискване за посочване на методика за изчисляване на ГПР се отнася до референтния лихвен процент, докато в процесния договор е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, както и ГПР е фиксиран като абсолютна процентна стойност – 49.18%. В тази връзка, изискването в ЗПК за посочване на методика за изчисляване на начина на формиране на ГПР не е приложимо в настоящия случай, с оглед на което възраженията на ищцата в тази насока са напълно неоснователни. Отделно от това в разпоредбата на чл.5.2 от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни 4 спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл.5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Ето защо в настоящия случай доводите и изводите, изложени в цитираното в исковата молба Решение по дело С-448/2017г. на СЕС, не могат да бъдат споделени и отнесени за настоящия казус. Нещо повече, безспорно се доказва, че при така описаните и посочени в договора за кредит условия и параметри на кредита, не може да се направи извод, че потребителят не е бил напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключване на договора.

Безспорно е, че за да изпълни задължението си за информиране на потребителя, кредиторът е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума – сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя /пар.1, т.2 от ДР на ЗПК/ без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване е достатъчно, за да гарантира информираността на потребителя за това колко ще заплати за услугата през срока на действие на договора и възможността да извърши преценка на цената. Абсолютно неоснователни са и твърденията в исковата молба, че уговореното възнаграждение по предоставени допълнителни услуги е следвало да бъде включен в размера на ГПР, като невключването му представлява нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и води до заблуждение на потребителя за действителния размер на ГПР. Тези доводи и заключения на ищцата са неправилни и не могат да бъдат споделени поради следните съображения: Съгласно сключения договор за кредит в раздел V „Допълнителни възможности за клиента” ищецът е избрал да закупи допълнителни услуги, като в ОУ към договора за кредит изрично е посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит. В следващия раздел VI „Параметри”, са посочени параметрите по кредита, както и параметрите по поисканата и закупена допълнителна услуга. Допълнителната услуга, уговорена между страните по договора за кредит, представлява услуга, предлагана само от конкретния кредитор и не следва да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Всеки кредитор предлага различни преференции, опции и услуги на клиентите си и те не са включени в ГПР по същите съображения. Съгласно пар.12 от преамбюла на Директива 2006/48/ЕО договорите за продължително изпълнение за предоставяне на услуги или за доставка на стоки от един и същи вид, при които потребителят заплаща за тях през целия период на предоставянето им чрез вноски, могат значително да се различават по отношение интересите на страните по договора и условията и изпълнението на сделките от договорите за кредит, които са обхванати от настоящата директива. Ето защо следва да се уточни, че такива договори не се смятат 5 за договори за кредит за целите на настоящата директива. Такива видове договори включват например застрахователния договор, при който застраховката се заплаща чрез месечни вноски. Не всеки потребител, сключил договор за потребителски кредит, е пожелал закупуването на допълнителни услуги, т.е. в зависимост от желанието на конкретния потребител дали да се възползва от допълнителните услуги, които дружеството предлага, или не, не се променя характера на договора за кредит, съответно вида на предлагания от дружеството кредитен продукт. А в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от пар.1, т.1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай очевидно не е. Т.е. дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, т.е. възнаграждението за закупени допълнителни услуги не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР. Отделно от изложеното, ГПР означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19 на Директива 2008/48.