Решение № 18923 от 21.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18923 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря К.И. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110126019 по описа за 2024 година

Предявен е от М. А. Ч. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено между М.

А. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че Договор за паричен заем № 4920831 от 05.10.2023г. е нищожен, а при условията на евентуалност, че разпоредбата на чл. 4 от сключения договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Предявен е от М. А. Ч. срещу „Файненшъл България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между М. А. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД, че Договор за предоставяне на гаранция № 4920831 от 05.10.2023г. е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави.

Ищцата М. А. Ч. твърди, че на 05.10.2023г. сключила с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4920831. По силата на договора й била предоставена сумата от 800 лева при годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите - 41,18 %, а следвало да върне сумата с общо дължима лихва в общ размер на 877,37 лева на 13 погасителни вноски. Твърди, че съгласно чл. 4 на договора за паричен заем, заемателката сключва договор с „Файненшъл България“ ЕООД за предоставяне на възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение било в размер на 383,63 лева или 29,51 лева на всяка вноска. Според ищеца договорът за заем е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и че е неясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението за поръчителя следва да се счита за част от разходите по договора и да е ясно посочено като 1 елемент от ГПР в договора. Освен това поддържа, че двамата ответници са свързани лица и реално възнаграждението на поръчителя представлява още едно възнаграждение за кредитодателя като чрез него се цели да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност в случай, че съдът намери сключеният договор за кредит за валиден, ищецът иска да бъде признато за установено между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че разпоредбата на чл. 4 от договора за паричен заем, предвиждаща сключването на договор за поръчителство, е нищожна. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица поръчители, които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставяло гаранционни сделки. Била реализирана третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Сочи, че с оглед съдържанието на посочената разпоредба сключването на договор за поръчителство се превръща в условие за сключването на договора за кредит, което нарушава добрите нрави и води до нееквивалентност на престациите. Освен това възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 40 % от заетата сума и самата разпоредба на договора била във вреда на потребителя. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция била сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което било свързано с него и на чийто капитал бил едноличен собственик, а именно - „Файненшъл България“ ЕООД. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Сочи, че уговорената като възнаграждение за поръчителя сума била в прекомерно висок размер – твърди да е уговорено почти половината сума от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на поръчителя. Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като нарушава добрите нрави. Ищецът посочва, че уговореното възнаграждение в размер на 383,63 лева представлявало повече от 40 % от сумата, отпусната по договора за заем, и водело до нееквивалентност на престациите и до явно несъответствие. Ищецът твърди също, че договорът е нищожен и понеже със сключването на договора се стигало до заобикаляне на закона и до нарушаване на нормативно предвидения размер на годишния процент на разходите. На последно място, ищецът заявява, че договорът за поръчителство бил толкова неясен, че не му позволявал да прецени икономическите последици от сключването на договора, и поради това бил нищожен. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. В условията на евентуалност по отношение на иска за установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на 2 законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че дори надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит. Сочи, че годишният процент на разходите е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя. Изложени са подробни съображения, че разпоредбата на чл. 4 от договора за заем е действителна и не противоречи и не заобикаля законови разпоредби. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл България“ ЕООД, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в обхвата на ЗПК. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания. Сочи, че в договора за поръчителство ясно и разбираемо било написано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договора за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение. Поддържа, че всеки потребител- относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него. В случая икономическите последици се равнявали на сумата, която потребителят е следвало да заплати. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите нрави.

В конкретния случай с определението от 17.08.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 17.10.2024г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между М. А. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4920831 от 05.10.2023г., както и че между М. А. Ч. и 3

„Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4920831 от 05.10.2023г.

От приетия Договор за паричен заем № 4920831 от 05.10.2023г., сключен между М. А.

Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 800 лева със срок от 26 седмици, платими на 13 вноски с краен срок на погасяване 05.04.2024г., при фиксиран лихвен процент от 35 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 41,18 %.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4920831 от 05.10.2023г. сключен между М. А. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 383,63 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 29,51 лева, с посочени падежни дати.

Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.

С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното.

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява 4 отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.