Определение № 26 от 26.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000300 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, о бразувано по молба вх. № 8943/15.12.2025г. на С. Т. С., представлявана от адв. Н. Д. от ШАК, и молба вх. № 9043/18.12.2025г. на ЗАД „Алианц България“ АД- гр.

София, ЕИК 040638060, представлявано от адв. М. К., за изменение на постановеното по делото решение № 260/05.11.2026г., в частта, с която С. Т. С. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София сумата 5 190лв., представляваща направени съдебно– деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В молба вх. № 8943/15.12.2025г. се твърди, че при определяне размера на сумата 5 190лв., която въззивницата С. Т. С. е осъдена да заплати на въззиваемото застрахователно дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът не е съобразил действителната фактическа и правна сложност на спора и реално извършената работа от пълномощника на ЗАД „Алианц България“ АД. Излага се, че с оглед даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, допълнено с постановена след това решение практика на ВКС, сумата над 2000 лв. се явява прекомерна съобразно конкретните релевантни критерии: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото Искането е за намаляване 1 размера на присъдените разноски от 5 190лв. на 2000 лв., по реда на чл. 248 ГПК.

В молба вх. № 9043/18.12.2025г. на ЗАД „Алианц България“ АД- гр.

София, се сочи, че не са налице основания за намаляване на платеното от молителя на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 10 380 лв. за защита пред въззивна инстанция, с оглед обжалваемия материален интерес– 100 000 лв., и обстоятелствата, че в жалбата са развити подробни съображения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закончл. 52 ЗЗД, представено е ново писмено доказателство, като срещу жалбата са изготвени от процесуалния представител и представени отговор и становище по същество. Излага се, че причината за неявяване на пълномощника на въззиваемото дружество в насроченото открито съдебно заседание е заболяване на процесуалния представител на застрахователя, който, независимо от неявяването му в открито съдебно заседание, е извършил в пълен обем 100 % от дължимите процесуални действия. Искането е за присъждане допълнително на сумата 5 190 лв., представляваща неприсъдения с решението остатък от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители и са процесуално допустими.

Пълномощниците на страните представят отговори, в които са заявени становища за неоснователността на молбата на насрещната страна.

При постановяване на решение № 260/05.11.2026г. са изложени подробни съображенията относно релевантните критерии за определяне размера на сумата, която въззивницата С. Т. С. следва да бъде е осъдена да заплати на въззиваемото застрахователно дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в хипотеза на своевременно направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Посочен е и резултатът от направеното тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, и постановената след това решение практика на ВКС, относима към решението на СЕС. Изложено е също, че независимо от това, че с решение на СЕС по дело C – 438/22г. от 25.01.2024г. е отречен 2 задължителният характер на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), то същата следва да се вземе като ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд.

Съдебният състав извърши повторна преценка на релевантните факти и обстоятелства по спорния въпрос във връзка с оплакванията на страните в молбите по чл. 248 ГПК, като не намери основание за коригиране размера на присъдените разноски. В случая, с оглед материален интерес по жалбата100 000 лв., платеният от въззиваемия адвокатски хонорар на процесуалния му представител е в минималния размер съобразно Наредбата. Въпреки това този размер се явява прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като спорът не разкрива фактическа и правна сложност, в тази инстанция спорният въпрос е единствено за размера на обезщетение, определяемо по правилото на чл. 52 ЗЗД, не се е наложило осъществяването на допълнителни процесуални действия, а пълномощникът на въззиваемото дружество е осъществил процесуално представителство в писмена форма. Причините, поради които адвокатът на е поискал разглеждане на делото в отсъствие на страната и нейния представител, и дали те съставляват обективни пречки за явяване, са без значение, тъй като не става дума за неизпълнение/непълно или неточно изпълнение на възложени задължения от адвоката по договор за правна помощ. В Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.) е предвиден по- нисък размер на адвокатско възнаграждението при осъществяване на процесуално представителство по дела, без явяване в съдебно заседание, а молителят се позовава на тази Наредба като обосноваваща присъждането на допълнителна сума.

Присъдена с решението сумата от 5 190лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съставляваща половината от уговорения между клиента и адвоката и заплатен по банков път адвокатски хонорар, е границата, над която платеният хонорар следва да се квалифицира като прекомерен, въз основа на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката, и преди всичко, предвид конкретната фактическата и правна сложност на делото във въззивната инстанция, като се съобразява също, че дължимата държавна такса за въззивна инстанция съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е половината от тази, която се събира за производството пред първа инстанция.

3

По тези съображения съдебният състав намира, че молбите за изменение на постановеното по делото решение № 260/05.11.2026г. в частта за разноските са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, на основание чл. 248 от ГПК, ВнАпС, ТО, IIIти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8943/15.12.2025г. на С. Т. С., представлявана от адв. Н. Д. от ШАК, и молба вх. № 9043/18.12.2025г. на ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София, ЕИК 040638060, представлявано от адв. М.

К., за изменение на постановеното по делото решение № 260/05.11.2026г., в частта, с която С. Т. С. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ АДгр. София сумата 5 190лв., представляваща направени съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4