Определение № 1136 от 30.11.2018, Окръжен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е Н И Е

1136 30.11.2018г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Михов като разгледа докладваното от съдия Михов търговско дело № 320 по описа за

2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по повод искова молба от И.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез процесуални си представител адв. Р.С. ***, със съдебен адрес:***, офис 11 против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева, със съдебен адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците не им дължат следните вземания по изпълнително дело № 320/2016 г. по описа на ЧСИ Станимира Н., рег.

№ 805на КЧСИ, а именно: сумата в размер на 39 165.34 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2012 г. – датата на подаване на заявлението и завеждането на ч.гр.д. № 174/2012 г. по описа на РС – Бургас, като ответното дружество бъде осъдено да заплати направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.

За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му

– установяването на факти, изключващи изпълняемо право по търговска сделка, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 - ра, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за предявяването й, отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

При проверка на допустимостта на предявения иск, съдът констатира следното: Искът на длъжниците, които оспорват изпълнението предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди недължимост на претендираната от ответника сума по съответното изпълнително дело по описа на ЧСИ. Искът с правно основание чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 113 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, предвид цената на иска - недължимост на обща сума от 39 165.34 лв., който е и съд по постоянния адрес на първия ищец. Исковата молба е подадена от активно легитимирани лица, които са избрали защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищците от предявяване на иск по чл.439 от ГПК е средство за установяване със сила на пресъдено нещо, отричаното от тях право на ответника за събиране на вземане по изпълнителния лист, тъй като в хода на изпълнителния процес, след съдебно установяване на вземанията са възникнали факти и обстоятелства, които погасяват изпълняемото право, но не могат да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител и да послужат като основание за преустановяване на изпълнителното производство. Искът е насочен срещу лице, по отношение на което се твърди, че не съществува вземане по издадено изпълнително основание.

Възражението за местна подсъдност по чл.119, ал.1 от ГПК е направено своевременно от ответника, а именно в срока за отговор по чл.131 от ГПК, но е неоснователно. Правото на избор на местна подсъдност ищците са обосновали с качеството на потребители на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с § 12, б. "б" от ДР на ЗЗП и с целта на предявяване на исковете - защита на права по договор за кредит. Като поръчители по сключен с кредитна институция договор за кредит, ищците несъмнено имат качеството "потребители на финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с § 12, б. "б" от ДР на ЗЗО. Искът носи белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК. Действително общото правило на чл.108 ал.1 от ГПК разпорежда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. В случая обаче, са налице основания за приложението на алтернативната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че ищците не могат да се позоват на потребителското си качество спрямо него досежно подсъдността, тъй като същият не е кредитна институция и няма регистриран предмет на дейност – кредитиране, което обстоятелство безспорно се установява от партидата на ответното дружество в ТР. Ответникът е конституиран като такъв по предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК поради това, че същият се легитимира спрямо ищците като кредитор, придобил това си качество в следствие на сключен договор за цесия, по силата, на който „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземанията по Споразумение за обединяване на кредити от 14.01.2011 г. Прехвърлянето обаче на вземането, не заличава качеството на потребител у ищците, защото не се променя основанието, от което то е възникнало. Цесионерът встъпва в правоотношението такова, каквото то е било между първоначалния кредитор и длъжниците и спрямо него длъжниците могат да правят всички възражения за недължимост, в това число и да защитават своите потребителски права. Предвид изложените съображения, съдът счита, че правото на избор е упражнено с предявяването на исковете пред Бургаски окръжен съд, в чийто район се намира постоянния адрес на първия ищец и в резултат на направения избор е дерогирана общата местна подсъдност по чл.108 ал.1 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски градски съд, като съд по седалище на ответника.

Неоснователно е наведеното от ответника възражение по допустимостта на исковата молба с аргумент, че е налице стабилизирана заповед за незабавно изпълнение по отношение на ищците и всички възражения на несъществуване на вземането са преклудирани, като искът не се основава на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдът счита, че не е налице недопустимост на исковата претенция, тъй като е сезиран с иск, който съобразно нормата на ал.2 на чл. 439 ГПК може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Чл. 439 ГПК се отнася само до случаите, когато изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение, за да не се заобиколи забраната за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Следователно, посочената норма касае предявяването на отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на новонастъпили факти, след приключване на производството, в което е постановено решението, от който момент се преклудират със сила на пресъдено нещо всички наведени и ненаведени факти и обстоятелства. При това, нововъзникналите факти, които длъжниците твърдят и могат да установяват, следва да изключват изпълняемото право поради изтекла давност, какъвто е настоящия случай. До момента не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на исковете. При това положение същите са допустими.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.140, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 14.01.2011 г. между тях и „БАНКА ДСК“ ЕАД бил сключен Договор за поръчителство, по силата на който са станали поръчители на кредитополучателя Виолетка Кънева по Споразумение за обединяване на кредити от 14.01.2011 г. с общ размер на кредитите 31 184.92 лв., срок за издължаване – 120 месеца считано от датата на подписване на споразумението. На 19.05.2011 г. банката се позовала на настъпила автоматична предсрочна изискуемост и образувала на 11.01.2012 г. ч.гр.д. № 174/ 2012 г. по описа на РС-Бургас, повече от 6 месеца след датата на приетата от банката предсрочна изискуемост. По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012 г., „БАНКА ДСК“ ЕАД прехвърлила вземането си спрямо Виолетка Кънева на „ОТП Факторинг България“ ЕООД, като поръчителите не били уведомени за наличието на нов кредитор, наличието на споразумение и неговия предмет. Според твърдения на „ОТП Факторинг България“ ЕООД по т.д. № 31/ 2017 г. по описа на ОС-Бургас, дружеството сключило допълнително споразумение с банката от 10.03.2017 г., с чието съдържание и предмет поръчителите също не били запознати. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя, „ОТП Факторинг България“ ЕАД завело изпълнително дело № 320/2016 г. по описа на ЧСИ Станимира Н., рег. № 805 на КЧСИ, по което дело претендираната сума била в общ размер на 55 391.87 лв. По повод възражение на кредитополучателя Виолетка Кънева и поръчителя Кина Иванова, било образувано т.д. № 31/ 2017 г. по описа на ОС-Бургас, като с решение № 341 от 03.10.2017 г. на ОС-Бургас, потвърдено с влязло в сила решение № 5 от 30.01.2018 г. на Апелативен съд - Бургас, било прекратено производството по иска на основание чл. 422 от ГПК и била обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, също така бил отхвърлен предявения иск при условията на евентуалност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. В мотивите на решението било прието, че споразумението за обединяване на кредити било нищожно в частта му, в която изтекли лихви били капитализирани към главницата, погасителният план касаел неправилно определена по размер главница и не отразявал действителния размер на обслужваните задължения. Изтъква се, че прогласяването на нищожност на част или цялото основно задължение предпоставяло пораждането на правен интерес у поръчителите за обжалване на евентуалната им отговорност за задължение, основано на несъществуващо или нищожно основание. Сочи се, че с договор за поръчителство можело да се обезпечава само съществуващо валидно задължение на трето лице, но не и нищожно или несъществуващо такова. С цитираните решения било прието, че по отношение на вземанията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, основаващи се на споразумение от 14.01.2011 г., предсрочна изискуемост не била настъпила. Позовават се на практика, съгласно която предсрочна изискуемост не можело да настъпи без кредитора да се позове на нея. Освен това такава промяна на кредитното правоотношение можело да извърши единствено банката, не и „ОТП Факторинг България“ ЕАД – кредитор по вземането на основание договор за цедиране на вземания от 16.08.2012 г. С приетата от съда липса на настъпила предсрочна изискуемост и съществуващото към настоящия момент изявление от „ОТП Факторинг България“ ЕАД до поръчителите И.Н. (със стара фамилия Борисова) и Д.Д. за настъпила автоматична предсрочна изискуемост, въз основа на което срещу тях е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, изискуемостта по отношение на главния длъжник и единия поръчител и другите двама поръчители очевидно била с различен начален момент, като по отношение на първите две лица тя дори не била настъпила. Позовават се на чл. 142 от ЗЗД, съгласно който изискуемостта на задължението не би могла да бъде с различен за длъжника и за поръчителя момент. Липсата на настъпила предсрочна изискуемост по отношение на длъжника, предпоставяла изначалната му неоснователност и по отношение на поръчителите и претенцията била изначално неоснователна, поради ненастъпила изискуемост на задължението.