Решение № 471 от 14.06.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Шумен, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20223630102166 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от "***" ЕАД, ЕИК ***, с адрес: Област София, (Столична) Община Столична, гр. София, ул.

„*****“ № *** срещу К. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, в която посочва, че по подадено от него заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника е образувано ч.гр.д. №1134/ 2022 г., по описа на Районен съд Шумен. ЕГН **********. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение е образувано и изпълнително дело № 464/2022 г. по описа на ЧСИ Ана Рашева.

С разпореждане, получено от дружеството ни на 15.09.2022 г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането им, поради което предявява настоящата претенция.

Твърди, че на 3.12.2019 г. между банката и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 4001405156/03.12.2019г., като съгласно сключения договор банката е изпълнила изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от чл. 7 от Договора, във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от 1669 лева. Съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния договор, кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 1669 лева на Продавача на стоката на фактура № 6356/3.12.2019 г. Към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 200.28 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски 1 съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането декларация. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 1969,44 лева, която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 18 погасителни месечни вноски - 17 по 109,41 лева, ведно с последна, изравнителна в размер на 109.47 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между страните възнаграждение се състои от договорна лихва в размер на 6.66 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Видно от приложената Декларация на стр. 7 от Договора, потребителят декларира, че е получил стоката описана в чл. 8 от Договора за потребителски кредит, от продавача на стоката. Въпросната декларация не се попълва, ако стоката не е предадена физически на потребителя в момента на сключване на договора.

Предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.

Длъжникът е поискал от Банката да се възползва от “Механизъм 1 за отсрочване на задължения“ от приетия от УС на БНБ Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г., за което двете страни сключват съответния Анекс № 1 от 15.6.2020, с който индивидуализират измененията на избрания от длъжника Механизъм за отсрочване, но при условията на одобрения от БНБ Ред за отсрочване. Анексът е разписан с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ по начин договорен между страните в чл. 7 от същия, чрез използването на еднократно генерирана парола, изпратена на мобилния телефон на кредитополучателя чрез кратко текстово съобщение.

Видно от представените доказателства Договор Ns 4001405156 е изцяло падежирал към момента на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК.

Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (31.05.2022 г.), задължението на ответника било в размер на 2177.16 лв. Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава , което към 12.05.2022 г. е било в размер на 274,16 лв.

Поради изложеното моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 2177,16 лева, по Договор за потребителски кредит № 4001405156 /03.12.2019г. от които: 1770.25 лв. главница, договорна лихва в размер на 131.97 лв.за периода 5.1.2021 г. до 12.5.2022 г., както и 274.94 лв обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 5.1.2021 г. до 12.5.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (31.5.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Моли да му бъдат присъдени деловодни разноски, включително извършените в заповедното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, в размер на 300 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор, в който оспорва иска.Заявява, че сумата по договора не е усвоена, че договорът за кредит е нищожен поради нарушение на разпоредбите на чл.22 от 2

ЗПК.Нарушени са и разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9,10,11,12,20 чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК и за нарушаване на добрите нрави.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изисканото и приложено ч.гр.д. №1134/ 2022 г., по описа на Районен съд - Шумен се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от настоящия ищец срещу длъжника и настоящ ответник, за заплащане на следните суми: 1770.25 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 4001405156/03.12.2019г., договорна лихва в размер на 131.97 лв. за периода 5.1.2021 г. до 12.5.2022 г., както и 274.94 лв - обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 5.1.2021 г. до 12.5.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В заповедното производство е издадена Заповед за изпълнение №548/01.06.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение, което наложило предявяване на настоящия иск.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 4001405156/03.12.2019г., сключен между ищеца и ответника, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя в заем сумата 1 669 лева, която е предназначена за избрана от кредитополучателя стока, в случая климатик. Съгласно чл.7.1 от договора длъжникът следва да заплати и сума в размер на 200,28 лева- представляваща еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В договора се съдържа и погасителен план, съобразно който отпуснатата като кредит сума, ведно с таксата за оценка на риска следва да бъде върната на банката разсрочено, чрез 18 погасителни вноски, всяка в размер на 109,41 лева. Съобразно приетият “Механизъм 1 за отсрочване на задължения“ от приетия от УС на БНБ Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г., между страните е сключен я Анекс № 1 от 15.6.2020г.с който се отсрочват задълженията на ответника, при уговорените в документа параметри.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на заявлението са останали непогасени сумите за които е издадена заповедта за изпълнение, включващи главница и договорна лихва, което обстоятелство се установява от назначената и приета по делото ССЕ.

Първото възражение на ответника е, че кредитът не е усвоен, твърди че по негова сметка сумата не е постъпвала, от друга страна доколкото се касае за „стоков кредит“ фактурата за закупената с кредита стока е издадена на трето лице – „***“ ЕООД. Съдът намира възражението за неоснователно, т.к. по делото е представена Декларация, в която кредитополучателят изрично заявява, че със средствата от получения кредит ще бъде закупена стока на 3 името на „***“ ЕООД. С подписването на тази декларация според съда, между ищеца и ответника е постигната договорка в полза на трето лице. Съгласно представената фактура № 6356/3.12.2019 г. това трето лице е получило стоката, т.е. се е ползвало от уговорката в негова полза. С последното е настъпило и усвояването на кредита.

Следващите възражения касаят действителността на договора за кредит, като се твърди, че са нарушени императивни разпоредби на ЗПК, които на основание чл.22 от ЗПК водят до недействителността му.

Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията към него, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК. В него е отразено, че ГЛП е 6,66%, но не става ясно защо ГПР е 23,67 % и какви разходи се включват в него и дали се касае за предвидената такса за "оценка на риска", доколкото размера и е ясен още към момента на сключване на договора. Съдът намира, че тя е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК , съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска, представляват разходи, свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на платежоспособността му. Осъществяването й е в полза на кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие между страните.

Извън горното, съдът намира, че при подписване на цитирания по-горе Анекс № 1 от 15.6.2020г. не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК - не е изготвен погасителен план. С анекса е изменен размера на месечните погасителни вноски и според съда в този случай е било задължително изготвянето на погасителен план. В анекса е вписано, че такъв ще бъде изготвен и изпратен на потребителя, но липсват доказателства в тази насока.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази изначална недействителност, като заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви и други разходи.

Посочените нарушения са достатъчни за определяне на договора като недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което и на основание чл.

23 от ЗПК като дължима от заемополучателя се явява само усвоената, но невъзстановена сума за главница. От назначената ССЕ е установено, че ответникът е извършил плащане по договора за кредит в размер на 110,80 лева. С тази сума банката е погасила главница в размер на 99,03 лева, договорни лихви в размер на 10,39 лева и 1,38 лева- обезщетение за забава.

Предвид факта, че съдът приема, че на връщане подлежи само главницата, то сумата от 11,17 лева (10,39+1,38) следва да бъде приспадната от дължимата главница. Освен горепосочената сума, от главницата следва да се приспадне и размера на таксата за оценка на кредитоспособността на длъжника или сума от 200,28 лева. Така крайният размер на дължимата главница е 1 558,80 лева, 4 за която сума претенцията се явява основателна. В останалата част до пълния предявен размер от 1770,25 лева и за сумите от 131,97 лева- договорна лихва и 274,16 лева- обезщетение за забава искът е неоснователен и следва да се отхвърли.