Решение № 864 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000502954 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 643 от 24.04.2023 г., постановено по гр.д. № 16756/2014 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от „Фероком“ АД, ЕИК 115877287 против Върховен административен съд и Национална агенция по приходите, иск с правно основание чл. 2в. от ЗОДОВ във вр. с чл.

4, пар. 3 ДЕС във вр. с чл. 138 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА и на установената практика на СЕС, имащ за предмет солидарното осъждане на ответниците да заплатят на дружеството обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 883 168.49 лева, представляваща начислен ДДС и лихви върху данъка с Ревизионен акт № 161000639 от 08.06.2010 г., потвърден с решение № 809 от 05.11.2010 г. на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнение“ при Централното управление на НАП, потвърдено с решение, постановено по адм.д. № 2569/2020 г. от АС Пловдив и решение № 4791 от 05.04.2013 г., постановено по адм.д. № 4204/2012 г. от ВАС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2012 г., като начисляването на ДДС с ревизионния акт и последващото му потвърждаване от ВАС представляват действия, с които достъчно съществено е нарушено правото на Европейския съюз, относно освобождаването от данък върху оборота на вътреобщностни доставки.

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца „Фероком“ АД, ЕИК 115877287 да заплати:

- деловодните разноски за юрисконсултско възнаграждение н а Национална агенция по приходите, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 500 лева;

- деловодните разноски за юрисконсултско възнаграждение н а Върховен административен съд, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 560 лева;

- да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото за заплатено възнаграждение на вещо лице.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца „Фероком“ АД, ЕИК 115877287 с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че е търговско дружество, регистрирано по ЗДДС и през 2007 г. е извъришило множество доставки на три търговски дружества с регистрация в Р. Румъния, за което е издало общо 129 броя фактури.

Доставките отговарят на изскванията за вътреобщностни, доставките са реални с международна товарителница /СМR/, с приемопредавателни протоколи или писмено потвърждение за получаванвето на стоката.

Независимо от това обстоятелство ТД на НАП – Пловдив е извършила ревизия и изготвила Ревизионен доклад, въз основа на който с Ревизионен акт е установено в тежест на дружеството на данъчно задължение за заплащане на ДДС, в размер на сумата от 686 501.63 лева.

Ревизионият акт е потвърден с решение на ВАС, независимо от посочените по - горе обстоятелства, при което не е следвало да се начислява ДДС.

Действията на служителите на НАП и постановеното решение от ВАС са противни на чл. 4 пар. 3 ДЕС, на чл. 138 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА и на установената практика на Съда на Европейския съюз.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо това да осъди ответниците, при условията на солидарност да заплатят в пълен размер обезщетението за имуществени вреди, предмет на иска.

Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Насрещната страна – Национална агенция за приходите е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за нейната неоснователност и чрез своя представител моли да се потвърди изцяло атакуваното решение.

2

Моли да се присъдят направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

Насрещната страна – Върховен административен съд е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за нейната неоснователност и чрез своя представител моли да се потвърди изцяло атакуваното решение.

Моли да се присъдят направените във въззивното производство разноски за юрисконусултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.

8 от ГПК.

Представителят на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Апелативна прокуратура София моли да се потвърди атакуванато решение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът

– „Фероком“ АД, ЕИК 115877287 е предявил против Върховен административен съд и Национална агенция по приходите иск с правно основание чл. 2в. от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС във вр. с чл. 138 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА и на установената практика на СЕС, имащ за предмет солидарното осъждане на ответниците да заплатят на дружеството обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 883 168.49 лева, представляваща допълнително начислен ДДС и лихви върху данъка с Ревизионен акт № 161000639 от 08.06.2010 г., потвърден с решение № 809 от 05.11.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“Пловдив и Решение № 2 от 03.01.2012 г., постановено по адм.д. № 4204/2012 г. от Върховния административен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2012 г., като начисляването на ДДС с ревизионния акт и последващото му потвърждаване от ВАС представляват действия, с които съществено е нарушено правото на Европейския съюз, относно освобождаването от данък върху оборота на вътреобщностни доставки.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е търговско дружество регистрирано по ЗДДС и през 2007 г. е извършило множество доставки на три търговски дружества с регистрация и седалища в 3

Р. Румъния, за което е издало общо 129 броя фактури.

Всички доставките отговарят на изскванията за вътреобщностни, доставките са реални с международна товарителница /СМR/, с приемопредавателни протоколи или писмени потвърждения за получаването на стоката.

Независимо от това обстоятелство ТД на НАП – Пловдив е извършила ревизия и изготвила Ревизионен доклад, въз основа на който с Ревизионен акт е установено в тежест на дружеството данъчно задължение за заплащане на ДДС, в размер на сумата от 686 501.63 лева.

Ревизионият акт е е обжалван пред по-горостоящия орган – Дирекция „Обжалване и управление на изпълнение“ при Централното управление на НАП, която с решение № 809 от 05.11.2010 г. е потвърдила ревизионня акт.

Решението на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнение“ при Централното управление на НАП е обжалвано и потвърдено с решение, постановено от ВАС, независимо от посочените по - горе обстоятелства, при което не е следвало да се начислява ДДС.

Действията на служителите на НАП и постановеното решение от ВАС са достатъчно съществено нарушение на чл. 4 пар. 3 ДЕС, на чл. 138 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА и на установената практика на Съда на Европейския съюз.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо това да осъди ответниците, при условията на солидарност да заплатят в пълен размер обезщетението за имуществени вреди, предмет на иска.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - Национална агенция за приходите (НАП) подал отговор на исковата молба, с който оспорил основателнността на иска и поискал да се отхвърли с доводи, че:

- данъчното задължение е установено след ревизия с Ревионен доклад, издаден е Ревизионен акт, който е бил предмет на проверка и е потвърден с влязо в сила решение, постановено от състав на ВАС. В посочените производства е било установено отсъствието на реални доставки и възникнало задължение за българското дружество /доставчик/ да заплати дължимия се и точно начислен ДДС.

Съобразно правилата на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност са били извършени насрещни проверки от данъчните служби на Р. Румъния, които са установили, че румънските търговски дурржества, получатели на стоката по процесините фактури са „липсващи търговци“.

Съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) №1925/2004 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕО) №1798/2003 е дадена дефиниция на „липсващ търговец“, т.е. това е търговец, регистриран като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган.

При отсъствието на реални вътреобщностни доставки по процесните фактури доставчикът, съобразно българското законодателство е дънъчно задължено лице да внесе 4 дължимия ДДС.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - Върховен административен съд подал отговор на исковата молба с който оспорил основателностна на иска и поискал да се отхвърли доводи, че спорът за дължимостта на ДДС между ищецът и НАП е разрешен с влязло в сила решение на ВАС и в съдебното производство не са събрани доказателства за наличието на вътреообщностни доставки. Съдебното решение е постановено в съответствие на събраните по адм. дело доказателства.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Софийска градска прокуратура оспорила основателсността на иска и поискала да се отхвърли.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че „Фероком“ 115877287 е търговско дружество, регистрирано по ЗДДС.

АД, ЕИК

По повод извършени през 2007 г. множество доставки /129 броя фактури/ на три търговски дружества с регистрация и седалища в Р. Румъния /„HERMES IMPEX” S.R.L; „METAL CENTER” S.R.L. и „ROMBUL TRADE INTERNATIONAL” S.R.L./ е извършена данъчна ревизия, за което е издаден ревизионен доклад.