Решение № 260303 от 11.08.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………./………….…….2020 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 14.07.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА Х.

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при секретар ЕЛКА

ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Х. в. гр. дело № 1005 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. Рег. № 22271 от

18.03.2020 г. от А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № 620/11.02.2020 г. постановено по гр.д. № 11916 по опис на ВРС за 2018 г., с искане за отмяна и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявени по реда на по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Община Варна с адрес: гр. Варна, ***, срещу А.А.Х., ЕГН **********, с адрес:

***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че въззивната жалбоподателка дължи на ищеца сумата от 12155,99 лв., представляваща реализирани разходи за премахване на незаконен строеж на основание влязла в сила заповед № 191/23.06.2014 г., издадена от Кмета на район Младост при Община Варна, въз основа на която е извършено принудително премахване на незаконен строеж – едноетажна жилищна сграда с пристройка към нея - навес, самостоятелна масивна постройка и ограда, находящи се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на „Обща схема на незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***“, с административен адрес: гр. Варна, ул. Георги Паячевич“ № 1, за сметка на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 752,55 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 18.01.2016 г. до 11.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 30-ти състав.

В жалбата се излага, че обжалвания съдебен акт е неправилен поради, това, че съдът е приложил нормативен акт, който не е имал действие към момента на започване на процедурата по издаване на заповедта за събаряне, а именно Наредба на ОбС за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община Варна, приета с Решение № 1594 б, публикувано на 29.07.2014 г. Излага се, че в административното производство не е издирен извършителя на незаконния строеж и се оспорва авторството на деянието. Твърди се, че адресатът на обжалваната заповед е имал различна адресна регистрация и връзката му с административната преписка е само факта, че към момента на съставяне на КП се е грижила за лице, което живее на адреса на незаконния строеж. Оспорва се констатацията на съда, че ответницата е била уведомена, чрез залепване на уведомление. Оспорва се и размера на претендираната сума, като се твърди, че липсват категорични доказателства за извършения разход. Оспорва се и установеното със свидетелски показания, като се твърди, че фактите изложени от допуснатите свидетели са неправилно интерпретирани и са в противоречие с останалата част от мотивите на решението. Твърди се, че съдът избирателно не е коментирал свидетелските показания за водените от ответницата свидетели.

По същество счита, че решението е неправилно, защото установителния диспозитив е срещу лице, което не е собственик, не е изграждало незаконен строеж, т.е. няма връзка с административното нарушение нито от обективна нито от субективна страна.

В жалбата се иска от съда да констатира, че въззивната жалбоподателка е помагала на собственика на имота, което не може да обоснове имуществена отгоровнос.

Въззивнаемата страна Община Варна, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че възражения които се отнасят до валидността и законосъобразността на административния акт, не могат да се излагат пред гражданския съд. Счита, че заповедта за премахване на незаконен строеж е валиден и законосъобразен административен акт, а извършения от съда косвен съдебен контрол е потвърдил тези характеристики.

В съдено заседание, страните не се явяват.

Въззивният съд, съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК след проверка валидността на решението и допустимостта на жалбата, приема че обжалвания съдебен акт е валиден, жалбата с която е сезиран е допустима /подадена е в срок от лице с представителна власт/, срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт, обжалван в неговата цялост.

Съобразно горната преценка, въззивният съд следва да разреши спора по същество. От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и съответстват на събраните по делото доказателства.

Предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на

ВКС). Последните се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описана Районен съд – Варна, видно от които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за процесните суми за главница и мораторна лихва, срещу която длъжникът (настоящ ответник) своевременно е възразил, като исковата молба е подадена в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК

Предмет на предявените искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение, поради което основателността на исковите претенции с правно основание чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: обедняването на ищеца чрез извършването на разходи по принудителното премахване на незаконния строеж и обогатяването на ответника, причинната връзка между тях, както и изпадането в забава на ответника.

Съгласно правилно определените от първоинстанционния съд правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно горепосочените факти.

Редът за премахване на извършените незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, е уреден в чл. 225а ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт на служителите за контрол по строителството в администрацията на общината (района). Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7 дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет - чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община Варна, обн., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. Съгласно наредбата в тридневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта за премахване, се извършва проверка по изпълнението на местостроежа от служители на Общината и при констатирано неизпълнение на заповедта се пристъпва към действия по принудителното й изпълнение след проведено предварително проучване на незаконния строеж относно начина на изпълнение на премахването, срока за изпълнение и необходимите средства (по количествено-стойностна сметка), които резултати се оформят в протокол при избран изпълнител по реда на ЗОП.

Според чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя и на посочените в закона лица, солидарно отговорни с него. В тази смисъл са и чл. 13 и 14 от Наредбата на ОбС изготвена на основание чл. 225а, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, обн., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. Извършителят следва да заплати сумата на направените разходи за премахване, тъй като в резултат на премахването неоснователно се обогатява за сметка на Общината, спестявайки си разходи до размера на нейното обедняване.

От приложения по делото констативен протокол № 2 от

01.04.2014 г. (л. 101) се изяснява, че служители на Община Варна са констатирали наличието на незаконен строеж - едноетажна жилищна сграда, пристройка към нея - навес, самостоятелна масивна постройка и ограда, находящи се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на „Обща схема на незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***“, собственост на А.А.Х..

Последната е присъствала да проверката и е удостоверила това обстоятелство, подписвайки съставения протокол. В последния е отразено, че възражения могат да бъдат подавани в седемдневен срок, считано от 01.04.2014 г., като няма данни такива да са постъпили в Общината.

Съставено е и становище на арх. Д.Д. – главен архитект на Район „Младост“ при Община Варна (л. 104), според което строежите (едноетажна жилищна сграда със Зп от 134 кв.м, пристройка към нея със ЗП от 52 кв.м, самостоятелна масивна постройка със ЗП от 9 кв.м и ограда с дължима 46 л.м) са недопустими по правилата, действали по време на извършването им, и не отговарят на условията за „търпими строежи“ от смисъла на ЗУТ.

Въз основа на констативния протокол от 01.04.2014 г. и на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е издадена заповед № 191 от 23.06.2014г. (л. 7), с която кметът на Район „Младост“ при Община Варна е наредил да бъде премахнат извършеният от А.А.Х. незаконен строеж, описан в протокола.

Видно от направеното отбелязване на заповедта, същата е връчена лично на А.Х. на 27.06.2014 г., което е и безспорно по делото обстоятелство. Заповедта не е оспорена в указния 14-дневен срок, поради което същата е влязла в законна сила, респ. за ответницата е възникнало задължението за премахване на незаконно извършения от нея строеж.

Съдът намира за неоснователни възраженията, според които собственикът на строежа е бил друго лице. Както в констативния протокол, така и в заповедта за премахването на строежа, е отбелязано, че негов собственик е именно А.Х., която е подписала документите, съгласявайки се с удостоверените в тях обстоятелства, вкл. и принадлежността на незаконното строителство и момента на извършването му. Потвърждение в тази насока е и собственоръчно подписаната на ответницата декларация от 20.08.2015 г. (л. 113), в която същата декларира, че оставените в незаконно построените сгради в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящи се на ***, не са й нужни и няма да ги търси. Автентичността на оспорения подпис на декларацията е доказана от заключението на допуснатата съдебно-графологична експертиза (л.

238), което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено и обосновано.

Заповедта за премахването на незаконния строеж представлява индивидуален административен акт и ответницата е била участник в административното производство по неговото издаване и обжалване, поради което, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, първоинстанционния съд, като и въззивния не може да се произнА.инцидентно по законосъобразността на акта, оспорена с наведените твърдения, че отразеното в заповедта да не отговаря на действителното положение. Това е причината, поради която првоинстанционния съд не е обсъдил представените в тази връзка доказателства, в това число приложените към отговора на исковата молба документи и свидетелските показания на ангажираните от ответницата свидетели за установяване действителния собственик на процесния незаконен строеж, различен от този, посочен в административния акт.

Видно от протокол № 2 от 03.02.2015 г. (приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата на ОбС), съставен от длъжностни лица при Община Варна и служител от ОП „Инвестиционна политика“ (л. 112), работната група е провела предварително проучване на незаконния строеж, и е формирала становище за премахването му с отразен начин на изпълнение – механизирано, и срок за изпълнение – 3 дни.