Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 30.01.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1456/2023
Вид
Решение № 119
Подписан
30.01.2024
В сила
09.11.2024
Състав
Андрей Николов Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37в,ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.75а,ал.1,т.3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Кюстендил, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20231520101456 по описа за 2023 година

К. К. М.,ЕГН ********** от *******,чрез адвокат Е. Й. от АК-Кюстендил е предявил против Б. Й. К.,ЕГН ********** от с.********,ИСК ДА БЪДЕ признато за установено по отношение на ответника,че е собственик на 1/5една пета ид.част и да бъде ОСЪДЕН ДА МУ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на същата част от недвижими имот,представляващи ПИ с идентификатори ***, *** и *** по КККР на с.****а.Претендира се присъждането и на разноските по делото.

Ответникът оспорва иска и част от обстоятелствата,на които се основава като прави възражение че е придобил пълната собственост на имотите на основание давностно владение,продължило в периода от 24.08.2000 г.до 07.07.2023 год.,прави доказателствени искания в тази насока.

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

Ищецът,видно от Удостоверение за наследници № 39/16.06.2023 год./л.458,изд.от Кмета на с.Граница,Община Кюстендил,Кюст.област, е низходящ от първи ред на А. ИК.,а последната от втори ред на А. П. К.,починал 1967 год.От цитираното удостоверение се установява и това,че ответникът е 1 низходящ от втори ред на В. А. К.,починал 2013 год.,а последният низходящ от първи ред на А. К..

Не се спори между страните,това се установява и от решение № 13/Р от 24.08.2000 г./л.52/на Поземлена комисия Кюстендил,постановено по заявление вх.№ 13007,че на наследниците на А. П.К. е възстановено правото на собственост на 6-шест на брой земеделски земи,всички находящи се в землището на с.Граница,Кюст.област,измежду които под № 3-нива на площ от 7,455 кв.м. в м.“Клетвата“,представляваща имот № 021021 по плана за земеразделяне,под № 4-нива на площ от 0,497 дка в м.“Бурин дол“,представляваща имот № 021042 по плана за земеразделяне и под № 5нива на площ от 2,3 дка в м.“Лаката“,предсталяваща имот с № 032068 по плана за земеразделяне на населеното място.От представените скици № № 15773748/18.07.2023 год.,№773751/18.07.2023 год. и 773753/18.07.2023 г./описаните се намират на листа от 16 до 18 по делото,всички издадени от СГКК-Кюстендил,се установява това,че горните имоти,понастоящем са със сигнатура,съответно имоти с идентификатори ***,*** и № ***.

От показанията на свидетелите Г. Л.и Л. М. се установява това,че ответникът и дядо му през последните над 15 години са обработвали процесните земи,че между дядовците на страните имало уговорка за начина,по които ще разделят наследствените земи и процесните били предвидени да са собственост на дядото на ответника,като още преди това собственика дядо С./А./ приживе разделил земеделските си земи между наследниците си,че след смъртта на дядо си В. през 2013 год. ответникът продължил сам да обработва процесните земеделски земи без някой да му пречи,или да има претенции за собствеността им.Според тези свидетели ищецът им е непознат и те не са го виждали да обработва процесните земи.На свидетелите Н. П. и Р. Й. ищецът е непознат,те са обработвали земеделски земи в землището на с.Граница,вкл. и част от процесните.Според показанията на св.Р. Й. същият познава ответника като лице,което обработва земеделски земи в с.Граница и на основание сключен договор с него обработвал част от имотите.Свидетелите П. и Й. са посочени като част от споразумелите се за разпределение на масивите за ползване за стопанските години 2020/2021 г. и 2019/2020 г,видно от Заповеди№ № РД-04-229/01.10.2020 год./л.53-55/ и Заповед № РД-04-151/01.10.2019 год./л.56-59/,двете издадени от Директора на 2

Областна Дирекция „Земеделие“ на осн.чл.37в,ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.75а,ал.1,т.3 от ППЗСПЗЗ.

Видно от нотариален акт № 171,том I,рег.№ 3183,нот.дело № 154/2021 год.

/л.6/на Нотариус Н. М. с рег.№ 566 при Нотариална камара-гр.София,е че ответникът е признат за собственик на процесните земеделски земи на основание наследствено правоприемство от А. К. и давностно владение.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки установеното съдът прави следните правни изводи.

За уважаване на предявеният иск с пр.осн.чл.108 ЗС ищецът следваше да докаже кумулативното наличие на трите му елемента: 1.Че е собственик на процесната 1/5 ид.част от правото на собственост на процесните земи и същата не е придобита от ответника хна поснование давностно владение;2.Ответникът владее изцяло процесните зем.земи и 3.Земите се владеят от ответника без основание.

Писмените доказателства по делото

/удостоверение за наследници,Решение № 13/Р от 24.08.2000 г. на Поземлена комисияКюстендил,нот.акт № 171/10.06.2021 год. на Нотариус Никола Младенов/,установиха,че страните по делото имат общ възходящ праводателА. П. К.,починал на 06.09.1967 год. и по реда на земеделската реституция по ЗСПЗЗ на наследниците на същият е възстановено правото на собственост на процесните земеделски земи.По тези обстоятелства между страните няма спор.Общият праводател на страните,съгласно удостоверението за наследници, е имал 5-петима низходящи-една дъщеря и четирима синове,поради което правата им на собственост са били по 1/5-една пета ид.част,съответно тази част е останала в съсобственост на техните низходящи,каквито са страните в спора-ищеца е низходящ от първи ред на А.

И. К.а,последната от своя страна единствен наследник на И. К.,който пък като низходящ от първи ред на Ал.К. е получил 1/5-една пета ид.част от наследството на праводателят си,такъв обем права и по отношение на процесните земи,т.е ищецът е притежавал по силата на наследяването и реституцията 1/5 –една пета ид.част.Ответникът също e низходящ от трети ред на общият праводател,съответно от втори на В. К.,който е оставил едно дете.Тъй като ответникът има и сестра,то следващата им се от наследството 3 на В. К. ид.част от 1/5 е тяхна съсобственост при равни права.Няма други доказателства по делото,които да обусловят извод на съда различен от така възприетият.Практически констативният нот.акт за собственост,легитимиращ ответникът като изключителен собственик на процесните зем.земи,не се оспорва в частта му по чл. 587, ал. 1 от ГПК,констатираща обстоятелствата на наследственото правоприемство и земеделската реституция,а в тази по чл.587,ал.3 ГПК-за признатото право на собственост в пълен обем,очевидно поради упражнетото от ответника давностно владенние се оспорва.

При откриване на наследството, всеки от законните наследници продължава владението на наследодателя за своята идеална част, а по отношение на идеалните части на другите наследници е държател. Мислимо и възможно е при наследствено правоприемство сънаследниците да постигнат съгласие за неформална делба като си предадат взаимно владението на сънаследствените имоти ,или части от тях и всеки да започне да владее някои от тях за себе си със съгласието на останалите. Възможно е ръководейки се от морални съображения, сънаследниците да предоставят владението на наследствен имоти на един от наследниците,респ.на онзи от тях, който се е грижил за наследодателя или зачитайки приживе изразената воля на наследодателя не се противопоставят определен имот да "остане" за този, когото наследодателят е посочил, че следва да придобие имота след смъртта му. В други случаи е възможно имотът да се предостави на сънаследника, който е в затруднено материално положение и няма къде да живее. Съгласие между сънаследниците може да се постигне за всички имоти /неформална делба на наследство/ или само за някой от тях или за определен вид имоти /напр. земеделски земи/, то може да бъде изразено писмено или с устна уговорка като във всички случаи по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК волята на сънаследниците да предадат владението на своите идеални части на един от тях, подлежи на доказване. Фактът, че един от сънаследствените имоти се ползва само от някой от наследниците, без противопоставяне от останалите, сам по себе си не доказва нито предаване на владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота, независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с неползването на вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на останалите наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство за предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други 4 факти за постигане на съгласие за владение.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.

На първо място следва да се отбележи,че ищецът не успя да обори чрез ангажиране на надлежни доказателства нотариалният акт,легитимиращ ответника като изключителен собственик на процесните земи.В казуса са приложими постановките на ТР № 11/21.03.2013 год. по т.д.№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Допуснатите до разпит на страната на ищеца свидетели не познават страните в спора,като единият от тях-Р. Й. дори е възприел лично,че ответникът сади сливи,овошки,а преди време и зеленчукова градина.Общо показанията на тези свидетели не оборват констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост на процесните в лицето на ответника.

П о делото се събраха доказателства-показанията на свидетелите Г.Л. и Л.

М.,които съдът кредитира като обективни,безпристрастни и неоспорени от ищеца,че приживе на възходящите на страните по делото,техните 5 дядовци,които са преки наследници на общият възходящ праводател А. К.,са постигнали съгласие процесните три земеделски земи да бъдат в собственост на дядото на ответника и същият е започнал да ги владее,съвместно с внука си /владението следва да се зачете считано от най-ранна дата 24.08.2000 г.,на която е постановено решението за земеделска реституция/,като след смъртта му владението е продължено от ответника.Следва да се отбележи,че ответникът наследява дядо си по право на заместване от майка си,която е негова пряка низходяща, но е починала преди прекият си наследодателчл.10,ал.1 от Закон за наследството.Горните свидетели съвсем безпротиворечиво установяват факта на владение,вкл. и възприетото от тях,че между дядовците на страните е имало уговорка за начина,по което ще разделят наследствените си имоти,конкретно отреждането в дял на В. К. на процесните.Тъй като ищецът е внук и низходящ на И.К.,то свидетелите сочат за постигната договорка между дядовците на страните,при която този на ответника е получил владението им,вкл. е установил такова за идеалните части,притежавани от брат му,поради което дядото на ответника е установил самостоятелна фактическа власт за идеалните части на брат си,който е праводател на ищеца.На основание на горното съдът приема,че ответникът е придобил по наследство и давностно владение процесната 1/5 ид.част от правото на собственост на процесните земи от наследниците на И. А.