Решение № 93 от 15.06.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Тетевен, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100780 по описа за 2025 година

Предявен е иск за иск за установяване на вземане по заповедно производство.

Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на иска с указания по ч.гр.дело №жг. по описа на РС-Тетевен.

Излага,че между Ти Би Ай Банк ЕАЗД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит № г23г. По силата на договора ответницата е получила в заем сума в размер на 11 444.14 лева,договорът е сключен със срок 25.01.2027 година.На 24.07.2024г Банката е прехвърлила вземането си на ищцовото дружество.

От ответника е налице неизпълнение на договорните задължеия,като във връзка с образувано ч.гр.дело –№жг са дадени указания за предявяване на осъдителен иск.

Ищецът идзлага,че ответникът не е извършил плащане на нито една от погасителните вноски.

Ищецът претендира плащането на всичките дължгими по договора суми,на основание настъпила предсрочна изискуемостк.

Моли да бъде постановено решение,с което се осъди ответника да заплати на ищеца следните суме:

-Сумата от 11 444.14 лева-главница по договора за кредит.

-Сумата от 2557.06 лева-договорна лихва за периода 25.02.2023г-25.07.2024 година.

1

-Сумата от 639.13 лева-законна лихва за забава от 25.07.2024г. до 05.02.2025г.

-Сумата от 725.54 лева-законна лихва за забава върху главницата от 25.07.2024г до 05.02.2025г.

-Сумата от 307.32-разноски в заповедното производство.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника адвокат Г.-АК-Ловеч,в който се заявява,че искът е допустим,но неоснователен.Оспорва твърдението за надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането,оспорва твърдението за надлежно уведомяване за извършената цесия.Ответника участва в производството чрез осолбен представител и същият не притежава пасивната представителна власт да приема волеизявления,свързани с промяна в материалното правоотношение.Оспорва размера на претендираната главница и лихви.Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.Моли да бъде отхвърлен иска.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,изготвено и защитено от вещото лице Р. Х., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложен е договор за потребителски кредит,скрлючен на 23.01.2023г.х между Ти Би Ай Банк-ЕАД-София и ответника А. э Й. от град э,Лов.обл.,при следните параметри: сума по кредита 11 444.14 лева,в т.ч. за закупуване на стока 8400.00 лева,застраховка Банк пакет 1 2943.33 лева,застраховка Банк пакет 1 уред 100.81 лева,срок на кредита 48 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/19.41%,годишен лихвен процент 17.92%.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че няма плащания по договора за кредит от ответника.

На 24.07.2024г между Ти Би Ай Банк-ЕАД и Мост Финанс Мениджмънт АД е сключен договор за продажба на вземания/цесия/,посочени в приложение №1 към договора.

По ч.гр.д. №жг по описа на РС-Тетевен е отхвърлено заявление на Мост Финанс Мениджмънт АД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК за вземането по договора,като съображенията на заповедният съд са били,че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия,съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД и заявителят не може да се легитимира като титуляр на вземането по договора за кредит.

С разпореждане от 25.06.2025г заповедният съд е дала указания на заявителя,ч„е може да предяви осъдителен иск срещу ответника,като довнесе следващата се държавна такса.

Исковата молба,предмет на настоящето производство е депозирана в указания от заповедния съд преклузивен срок,видно и от определеунието на въззивната инстанция по ч.гр.д. №602/2025г по описа на ОС-Ловеч.

В заключението на съд.-счетоводната експертиза са дадени отговори на въпроси за размера на задълженията на ответника към момента на депозирането и,за брой и размер на 2 неплатени вноски с настъпил падеж,за размер на претендирана законна лихва.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът наира за доказан факта на възникнали облигационни правоотношения между Ти Би Ай Банк-ЕАД и ответника А. М. Й. от град э,Лов.обл.,с източник договор за потребителски кредит,както и съществените елементи на договора.

Съдът намира обаче за основателни релевираните в отговора на исковата молба възражения досежно действителността на договора,поради наличие на неравноправни клаузи.

Установява се,че в договора са включени пакет застраховки,а както се приема в практиката на СЕС- Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС - чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В тази връзка, съдът приема, че в конкретния случай сключването на застраховка,респ.начисляване на застрахователна премия, е условие за предоставяне на кредита. Видно от представените доказателства, договорът за потребителски кредит и за застраховка са сключени на една и съща дата, а средствата, дължими за застрахователни премии са били изначално включени към главницата по кредита. Ето защо, съдът намира, че е налице неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителните услуги застраховки, е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита.

Следва да се отбележи това, че коментираните застрахователни премии са капитализирани към главницата не обосновава различен извод. Върху тях, както и върху заемните средства се начислява възнаградителна лихва. Подобно изкуствено увеличение на чистата стойност на кредита, доколкото именно заемните средства, предоставени от кредитора, са онова, което длъжникът ползва, за разлика от дължимите такси за допълнителни услуги, водят до значително неравновесие в правата на двете страни по договора и до невъзможност за потребителя да предвиди всички икономически последици от поемане на задължението по процесното правоотношение. Ето защо, посочената сума не следва да бъде включена в общия размер на кредита, а в общите разходи по същия, 3 съответно да бъде взета предвид при изчисление на ГПР.

При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 23 ЗПК на заявителя следва да се присъди чистата стойност на кредита-сумата от 11 444.14 лева или 5851.30 евро.Други вземания,в т.ч. лихви не се дължат на кредитодателя по този договор.

Съдът намира обаче,че ищецът Мост Финанс Мениджмънт-АД не се легитимира като носител на вземането по договора за кредит.

Същият обосновава активната си легитимация със сключения договор за продажба на вземания/цесия/ между него и кредитодателя Ти Би Ай Банк-ЕАД.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди,че преди иницииране на исковото производство длъжникът не е бил уведомен за цесията по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.Именно поради това заповедният съд е отказализдаване на заповед по чл.410 от ГПК.

Ищецът е поискал уведомяване на длъжника/ответника за цесията,чрез връчване на съдебните книжа,в т.ч. Уведомление за цесия.

В настоящето производство обаче ответникът участва чрез особен представител,назначен му от съда след изпълнение на процедурата по чл.47,ал.5 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение на предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на договора за цесия между страните по него настъпва по силата на постигнатото между тях съгласие за прехвърляне на вземането. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл.99, ал.4 ЗЗД/. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за 4 извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу опасността да изпълни на лице, което не е титуляр на вземането.

Към настоящия момент няма единно становище или задължителна съдебна практика може ли особеният представител да получава от името на длъжника материалноправни изявления. Настоящият състав не възприема виждането, че това е възможно, по следните съображения:

Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационните правоотношения – кредитор става цесионера, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията следва да отговаря на изискванията за действителност на договорите.

Вземането преминава в цесионера в обема, в който го е притежавал праводателя (цедента).

Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава стария кредитор да извърши уведомяване за цесията, но няма пречка да упълномощи новия да извърши съобщаването до длъжника като пълномощник, което действие не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД и е направено в случая с приложеното към исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземания от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента, като уведомяването може да стане при връчване на съобщението, ведно с препис от исковата молба.

В настоящия случай обаче препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, включително и уведомлението за извършената цесия, не е връчен на ответника, а на назначения му особен представител.

Безспорно връчването на особен представител не е идентично на връчване на ответника. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт за назначаването му, постановен от съда. Според възприетото в мотивите на т.6 и т.7 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, представителната власт на особения представител е ограничена, като той не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. Особеният представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява. Той не може да сведе до знанието на ответника съобщението за цесия, респективно – приемането на изявление от него не може да породи действие за длъжника. Връчването на особен представител не е и идентично с връчването на упълномощен адвокат, тъй като отсъства връзката на доверие, която се предполага по силата на договорното отношение между ответника и пълномощника му.