Определение № 828 от 25.07.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 636/2024
- Вид
- Определение № 828
- Подписан
- 25.07.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Георги Янев
Цитирани разпоредби
- чл. 118 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 828 гр. Благоевград, 25.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200500636 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по депозирана пред съда частна жалба, подадена от адв. А. М. – процесуален представител на Б. И. Д., с адрес за призоваване ***, срещу Разпореждане от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 2161/2023г. по описа на РС- Благоевград, с което е отказано връщане на жалбоподателя на внесената от нея държавна такса по исковата молба, въз основа на която е образувано същото дело, поради прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Административен съд– Благоевград.
Частната жалба е постъпила в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение молба за връщане на жалбоподателя на внесената от нея държавна такса по исковата молба в, като е приел, че държавната такса се дължи за образуване на делото, а не за резултат по дело.
Сочи се в жалбата, че по образуваното гр.д. № 2161/2023 г. по описа на Районен съдБлагоевград, съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд- Благоевград, където е образувано адм. дело № 1181/2023 г. по описа на същия съд.
Твърди се в жалбата, че процесуалният представител на жалбоподателя е подала до председателя на Районен съд- Благоевград от името на жалбоподателя Б. И. Д. искане за възстановяване на държавна такса в размер на 425.84 лв., заплатена по сметка на Районен 1 съд – Благоевград, която сума представлява разликата между дължимата такса за производството пред Административен съд –Благоевград в размер на 10 лв. и действително платената и недължима такса, заплатена в полза на Районен съд- Благоевград от общо 435.84 лв.
Настоящият въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид наведените доводи с частната жалба, приема за установено следното.
От служебно направената справка в информационната система на съда се установява, че пред Районен съд- Благоевград на 18.10.2023г. е депозирана искова молба от Б. И. Д., чрез адв. М., към която е приложен платежен документ от същата дата, удостоверяващ заплащането по сметка на същия съд на държавна такса в размер на 435.84 лв.
С Определение № 1815/17.11.2023г. районният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, прекратил е производството по гр.д. № 2161/2023 г. по описа на Районен съд- Благоевград и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд- Благоевград.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ТТССГПК по искова молба се събира такса 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Съгласно чл. 2а от ТТССГПК по искове за обезщетение по ЗОДОВ от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел се събира такса в размер на 10 лв.
Според изричната разпоредба на чл. 9а от специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди е предвидено, че за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.
Това означава, че внесената сума за държавна такса в размер на 425,84 лв., представляваща разликата между внесената от жалбоподателя сума от 435.84 лв. и дължимата проста държавна такса в размер на 10 лв., се явява недължимо платена и подлежи на връщане.
С постановените по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК Определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. ІІ г.о. ВКС и Определение № 459 от 10.07.2012 г. по ч.т.д. № 226/2012 г. І т.о. ВКС е дадено тълкуване на разпоредбите на чл. 3 и 4б ЗДТ и чл. 71 и чл. 73, ал. 2 ГПК с оглед правомощието на съдилищата да връщат внесени държавни такси. Прието е, че основанието за внасянето на държавната такса е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, без то да е обвързано с очакван от вносителя правен резултат. Разпоредбата на чл. 4, б. „а” ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса се заплаща за искови молби, т.е. основание за заплащането й е предявяването на иск чрез подаване на искова молба до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено действие от страна на съда.
И по двете посочени дела исканията за връщане на внесената държавна такса са мотивирани с прекратяване на делото- първото дело е прекратено поради недопустимост на исковете, а второто поради наличието на арбитражна клауза.
2
В настоящия случай искането за връщане на таксата също е мотивирано с прекратяването на производството по делото. Конкретната причина за прекратяване на делото е без значение, поради което посочената съдебна практика е приложима.
Съгласно разпоредбата на чл. 4б недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са таксите по които не е образувано исково или охранително производство, таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 от Закона за държавните такси.
Наред с това следва да се има предвид и приетото от ВСС с т. 6 от протокол № 11/23.03.2011г. на ВСС разрешение на въпроса по удостоверяване внасянето на държавна такса в случаите по чл. 118 ал. 2 от ГПК, а именно когато започнатото дело се изпраща на надлежния съд, към него следва да се приложи и документа, удостоверяващ плащането на дължимата държавна такса. В този случай държавната такса се смята за надлежна внесена.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира подадената частна жалба за основателна и следва да се разпореди връщането на недължимо платената държавна такса в размер на 425,84лв., представляваща разликата между внесената от жалбоподателя сума от 435.84лв. и дължимата проста държавна такса в размер на 10лв. за разглеждане не искова молба, подадена пред Районен съд- Благоевград на 18.10.2023г. от Б. И. Д. и изпратена по подсъдност на Административен съд- Благоевград.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 2161/2023г. по описа на Районен съд- Благоевград, с което е отказано връщане на Б. И. Д. на надвнесената от нея държавна такса по исковата молба, въз основа която е образувано същото дело, поради прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Административен съд– Благоевград.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Б. И. Д., чрез адв. А. М., с адрес ***, надвнесената държавна такса в размер на 425,84лв. за образуване на гр.д. № 2161/2023 г. по описа на Районен съдБлагоевград, за което да се издаде надлежен документ.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4