Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18001 от 25.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5804/2026
Вид
Определение № 18001
Подписан
25.08.2026
В сила
25.08.2026
Състав
Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Наталия Георгиева Халачева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18001 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20261100505804 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по 2 бр. частни жалби на страните.

С подадената от ищеца – Етажните собственици на сграда в режим на ЕС на адрес гр. София, ул. „********, представлявани от управителя „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. К.С. частна жалба вх. № 106567/03.04.2026г. се обжалва определение № 9995/12.03.2026г. по гр.д. № 6547/2025г. по описа на СРС, 178и състав, в частта, в която молбата им по чл. 248 ГПК с вх. № 610/05.01.2026г. е оставена без уважение.

Жалбоподателите се позовават на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗА и Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Намират, че основна цел на определените с последната адвокатски възнаграждения била възстановяване на направените реални разходи, предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство. Съобразно чл. 2, ал. 5 от същата наредба адвокатските възнаграждения се определяли според вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая със заявлението им по чл. 410 ГПК били предявени четири иска за главници и четири такива за лихви и за извършени разноски пред всяка инстанция. Сочат определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 991/2024г., IV г.о. на ВКС и твърдят, че законът изключвал за страната, а и за съда, възможността да се намеси в договор между други – чл. 20а ЗЗД. Относно действителната правна и фактическа 1 сложност на делото преценката се концентрирала върху цялостната защита, а прекомерността на размера отчитала наличието на съществено отклонение от пазарния размер на възнаграждението. В случая, за да бъде депозирано заявлението по чл. 410 ГПК, както и последвалата частна жалба, установителен иск и становища, адвокатът направил обстоен анализ на претенциите на заявителя, възраженията на длъжника, потенциалната им основателност, представените доказателства.

Предоставената от него адвокатска услуга категорично не се ограничавала до присъдените 217.30 евро за една инстанция. Не споделя и мотивите на СРС – нямало деление на делата по типове и поставяне на знак за идентичност според типа. Всеки казус бил уникален и изисквал детайлно внимание от страна на процесуалния представител, а направеното от съда обобщение било неприемливо, непрофесионално и дори могло да се приеме за обидно. Молят определение № 9995/12.03.2026г. по гр.д. № 6547/2025г. по описа на СРС, 178-и състав, да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това на жалбоподателите бъде присъден пълният размер на заплатени адвокатски възнаграждения, както следва: в размер на 650 лева за осъществената защита в заповедното производство, 400 лева – в производството по в.ч.гр.д. № 5095/2024г. по описа на СГС и 650 лева – за защитата по установителните искове пред СРС, в тяхната равностойност в евро.

В срока за отговор ответникът К.Л.Д. депозира такъв и оспорва частната жалба на ищеца като неоснователна. Позовава се на определение № 18669/20.11.2024г. по в.ч.гр.д. № 5095/2024г. на СГС, с което ищецът бил запознат и нямал основание за „претендираните разноски“, такива не му се дължали. С решението по гр.д. № 6547/2025г., 178-и състав на СРС отхвърлил исковете, предвид на което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът нямал право на разноски. Позовава се и на чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли частната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.

С подадената от ответника К.Л.Д., чрез адв. С.М., частна жалба горното определение се обжалва в частта, в която молбата й по чл. 248 ГПК с вх. № 1242/06.01.2026г. е оставена без уважение.

Излага, че отговорността за разноски била изградена върху разбирането за неоснователно предизвикан правен спор и съобразна санкция за това.

Позовава се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и твърди, че ответникът не 2 дала повод за завеждане на делото, тъй като заплатила всички суми преди подаването на исковата молба и още в заповедното производство представила доказателствата за плащане. Исковете били разгледани и отхвърлени, предвид на което именно ищецът следвало да понесе отговорността за разноските. При това положение на ответника се следвали разноски, което претендира. Намира, че определеното от СРС адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 425 лева било прекомерно. Моли за отмяна на определението в обжалваната част, като вместо това адвокатското възнаграждение на ищеца в заповедното производство бъде намалено, а на ответника да бъдат присъдени разноски.

В срока за отговор ищецът Етажните собственици на сграда в режим на ЕС на адрес гр. София, ул. „********, депозират такъв и оспорват частната жалба на ответника като неоснователна. С поведението си ответникът Д. дала повод за завеждане на делото, предвид на което позоваването й на чл. 78, ал. 2 ГПК било неоснователно. Същата погасила само част от процесните суми, като останала задължена за претендираните лихви и сторените разноски за цялото съдебно производство. Етажните собственици заплатили адвокатското възнаграждение изцяло и в брой. Моли частната жалба на ответника да бъде оставена без уважение.

Жалбите са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни и са допустими. По съществото на жалбите настоящият съдебен състав намира следното:

В Софийски районен съд от заявителя Етажните собственици на сграда в режим на ЕС на адрес гр. София, ул. „********, представлявани от управителя „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. К.С., било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К.Л.Д. за заплащане на сумите: 1/ 259 лева, представляваща дължима сума за ремонт на дограмата на сградата, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от протокол № 019/19.06.2023г., 2/ 82 лева, представляваща дължима сума за ремонт бутониерата на асансьора в жилищната сграда, както и на металната решетка на асансьора в жилищната сграда, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от протокол № 019/19.06.2023г., сумата 333 лева, представляваща дължима сума за ремонт на тръбите в мазетата на жилищната сграда, съгласно решение на общото събрание на етажната 3 собственост от протокол № 018/23.01.2023г. и сумата 164 лева, представляваща дължима сума за ремонт на покрива в жилищната сграда, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от протокол № 014/29.09.2021г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от депозирането на заявлението в съда на 29.02.2024г. до окончателното им изплащане и сторените в производството разноски, от които 25 лева – заплатена държавна такса и 650 лева – заплатено възнаграждение на адвокат.

Първоначално с разпореждане № 40557/17.03.2024г. по образуваното ч.гр.д. № 12462/2024г. по описа на СРС, 178-и състав, заповедният съд отхвърлил заявлението. Този акт бил обжалван от заявителя и отменен с определение № 10709/9.09.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 5095/2024г. по описа на СГС, като вместо това въззивният съд постановил да бъде издадена заповед по чл. 410 ГПК за същите вземания. Молбата на частния жалбоподател по чл.

248 ГПК с вх. № 85457/31.07.2027г., с определение № 18669/20.11.2024г. СГС оставил без уважение, като посочил, че производството по делото не приключвало и разпоредбата на чл. 81 ГПК в случая била неприложима.

В изпълнение на задължителните за заповедния съд указания, дадени с определение № 10709/9.09.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 5095/2024г. по описа на СГС, на 29.11.2024г. СРС издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните със заявлението суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът П.К.Т., чрез адв. К.Б., депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. С възражението по чл. 414 ГПК адвокатът претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

Представила договор за правна помощ и съдействие, сключен между П.К.Т. и адв. Б., видно от съдържанието на който, страните се съгласили, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адв. Б. предоставя безплатно адвокатските си услуги, а от своя страна доверителят й Т. направил изявление, че бил материално затруднено лице.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът К.Л.Д. депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение с вх. № 416453/20.12.2024г., към което приложила доказателства за платени суми.

След указания на заповедния съд по чл. 415, ал. 1 ГПК, заявителят Етажните собственици на сграда в режим на ЕС на адрес гр. София, ул.

„********, представлявани от управителя „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. К.С., 4 на 04.02.2025г. депозирал искова молба, с която предявил установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за всички вземания. С исковата молба адв. С. заявил доказателствено искане за приемане на писмени доказателства, прилагане на ч.гр.д. № 12462/2024г. по описа на СРС, 178-и състав и искане за ССчЕ. Поискал на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Представил доказателства за заплатена държавна такса от 25 лева и договор за правна защита и съдействие с характер на разписка за получена от адвоката сума от 650 лева – договорено възнаграждение за процесуално представителство по установителните искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д., чрез адв. М., на 14.03.2025г. депозирала писмен отговор на исковата молба. Посочила, че заплатила процесните суми, за което представила доказателства още в заповедното производство. Приложила писмени доказателства за извършените плащания.

Изложила оплакване, че ищецът неправилно й начислил и претендирал 1 100 лева за съдебни разноски, каквито същата намира за недължими.

СРС изпратил писмения отговор на ответника за становище на ищеца.

Такова постъпило на 07.04.2025г. Със същото ищецът посочил, че дължими останали претендираните лихви от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до датите на които главниците били погасени, както и сторените по делото разноски. Поддържал доказателственото си искане за ССчЕ. В изпълнение на указанията на съда с молба от 02.05.2025г. уточнил, че всички суми ответникът Д. заплатила след депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, но не заплатила законните лихви върху тях и същите били дължими. Тях именно ищецът претендирал в производството. Сумата 259 лева била платена на 06.12.2024г., сумата 82 лева – на 20.04.2024г., сумата 333 лева – на 29.06.2024г. Сумата 164 лева ответникът заплатила на 13.03.2025г. (след депозирането на исковата молба с предявени искове по чл. 422 ГПК).

В становището си от 02.06.2025г. ответникът Д. оспорила, че ищецът нямал основание да претендира от нея разноски по съдебни актове, което не били влезли в сила. На свой ред заявила претенция за разноски.

С определението си по чл. 140 ГПК СРС насрочил делото ра разглеждане в о.с.з., като допуснал писмените доказателства, представени от страните и оставил без уважение искането на ищеца за експертиза. В проведеното о.с.з. писмените доказателства били приети. Приета била и 5 допълнително представена от адв. С. справка от АГКК. Страните ангажирали доказателства за сторени разноски, адв. М. възразила по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на адв.

С.. Последният също възразил по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С решение № 22935/15.12.2025г. по гр.д. № 6547/2025г. по описа на СРС, 178-и състав, исковете на ищеца Етажните собственици на сграда в режим на ЕС на адрес гр. София, ул. „********, за установяване на вземанията за главници били отхвърлени поради извършеното в хода на делото от страна на ответника Д. плащане на задълженията. СРС признал за установени вземания на ищеца за законна лихва, начислена върху всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.02.2024г. до погасяването на всяко от вземанията в хода на делото. Относно разноските изложил мотиви, че право на такива имал единствено ищецът, тъй като плащането било извършено в хода на делото, а ответникът дала повод за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ГПК.