Решение № 423 от 10.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000502207 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2122 от 26.04.2023 год., постановено по гр.д.№ 14663/2021 год. по описа на СГС, ГО, 2-ри състав, И. Х. А., Г. М. А. и Х. Г. А. са осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 3 607.01 евро, представляващи главница по договор за кредит от 16.07.2008 г. за периода 02.02.2018 г. - 05.12.2021 г. на основание чл.79, ал.1, връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД, заедно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане, като иска е отхвърлен до пълния размер. С решението са разпределени и разноските по делото.

Решението се обжалва от ищеца „Юробанк България“ АД в отхвърлителната част, като се излагат доводи за неправилност. Твърди, че съдът е дал грешна правна квалификация на исковата претенция и въз основа на това е достигнал до погрешни изводи. Поддържат, че щом банковия кредит е отпуснат в швейцарски франкове, то той е дължим в тази валута, като съдът погрешно е възприел плащане в резервната валута. Твърди, че с подписването на допълнителни споразумения само е преструктуриран дълга и не е налице анатоцизъм, вкарвайки в главницата вече изтекли лихви. Поддържа, че банката има правото, съгласно договора едностранно да изменя лихвения процент и в този смисъл клаузите не са неравноправни. Моли решението да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемите И. Х. А., Г. М. А. и Х. Г. А., чрез процесуален представител оспорват 1 наведените по жалбата доводи и молят за потвърждаване на решението, като претендират и направените по делото разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Съдът правилно с изготвения доклад по делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като срещу изготвения доклад не са направени възражения. Изложеното мотивира съда да приеме липса на процесуални нарушения, водещи до порочност. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Пред първоинстанционният съд e предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, като ищецът „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ претендира заплащане при условията на солидарност от страна на ответниците И. Х. А., Г. М. А. и Х. Г. А. на парични суми дължими в следствие настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит на покупка на недвижим имот с № HL40516 от 16.07.2008 г. и последвали допълнителни споразумения към него в общ размер на 32 259.22 швейцарски франка, включващи следните суми: 6 598.77 швейцарски франка главница от 29.05.2017 г. до 05.12.2021 г.; 24 252.25 швейцарски франка възнаградителна лихва от 02.01.2019 г. до 05.12.2021 г.; 2 305.68 швейцарски франка наказателна лихва от 02.01.2019 г. до 05.12.2021 г., както и 102.52 швейцарски франка застраховки от 05.07.2019 г. до 05.12.2021 г. Твърди се, че ответниците са били надлежно уведомени за предсрочната изискуемост на кредита, която е настъпила поради това, че е налице непогасяване на месечни вноски, а съгласно чл.18,ал.1 от договора непогасяването дори на една вноска дава правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в целия му размер.

Ответниците И. Х. А., Г. М. А. и Х. Г. А. оспорват предявените искове, като твърдят, че е налице анатоцизъм по отношение на капитализираните към главницата вече изтекли лихви, което счетат за недопустимо. Правят възражение за прихващане със сумата от недължимо платени 2 083.91 швейцарски франка, въз основа на неравноправни клаузи по отношение увеличение на лихвения процент. Молят за отхвърляне на исковете.

Въззивния съд приема от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че на 16.07.2008 г. И. Х. А., Г. М. А. и Х. Г. А. са сключили с ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот, като Банката е предоставила кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 67 000 евро, които ще се изплащат в швейцарски франкове. Страните са уговорили, в случай че кредитополучателите не погасят дори една месечна вноска по кредита, Банката разполага с възможността да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Ответниците са се съгласили Банката да застрахова за тяхна сметка имота, който те са предоставяли на банката като обезпечение на 2 кредита. Не че кредита е усвоен изцяло спори. В периода 08.09.2010 г. - 14.01.2014 г. между страните са сключвали допълнителни споразумения, с които месечните погасителни вноски са били намалявани, но и също така към главницата е преминавала възнаградителна лихва, чийто падеж е бил настъпил, но не е била заплатена от ответниците. Тази възнаградителна лихва е била 5 697,82 швейцарски франка, а върху нея е била начислена 3 676.99 швейцарски франка възнаградителна лихва, видно от приетото пред първоинстанционният съд заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Поради непращане на две месечни вноски, на 19.03.2018 год. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е поканила кредитополучателите да заплатят в седемдневен срок от получаването на поканата целия дължим остатък от кредита. И. А. и Г. А. са получили поканата на 24.04.2018 г., а Х. А. - на 06.07.2018 г.

Кредитодателя е застраховал ипотекирания имот на 25.07.2018 год., като е заплатена премия в размер на 102.52 швейцарски франка.

От прието пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира се установява, че Банката едностранно е увеличавала размера на възнаградителната лихва и така е начислила с 19 606.12 швейцарски франка повече от първоначално уговореното, от които ответниците са заплатили 2 083.90 швейцарски франка от 29.08.2008 г. до 29.08.2010 г. Установява се, че ако кредитът е бил договорен в евро, към 19.03.2018 г. ответниците не са били заплатили на Банката две вноски – тези с падеж на 02.02.2018 г. и на 02.03.2018 г., а от 02.02.2018 г. до 05.12.2021 г. ответниците не са заплатили 3 741.02 евро. До 02.02.2018 г. ответниците са издължили вноските си, ако се приеме, че кредитът е бил отпуснат в евро. Наказателната лихва върху тази главница от 02.01.2019 г. до 05.12.2021 г. е 1 160.33 евро. Към 07.12.2021 г. цялата предсрочно изискуема главница е била 63 618,87 евро, ако кредитът е бил в евро.

Въззивния съд приема, че договорът за кредит е частично недействителен по отношение на клаузата, че кредитът се отпуска в швейцарски франкове, но се усвоява в евро и се изплаща в швейцарски франкове и в тази връзка са неоснователни доводите на ищеца, че задължението е дължимо в швейцарски франкове. Видно от събраните по делото доказателства е, че кредитът е отпуснат, усвоен и плащан в евро. От съдържанието на договореното се установява, че реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, тъй като: 1/. кредитът се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на сума в евро; 2/. независимо, че в договора е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като тя е блокирана; 3/. швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става в евро по негова сметка в евро. Този извод е в съответствие с т. 38 и т. 40 от Решение по дело С186/16 на Съда на ЕС, в което е прието, че кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, ако паричната сума е предоставена на разположение на кредитополучателя в швейцарски франкове. Въз основа на това съдът приема, че процесният кредит е дължим в евро и следва 3 да се преизчисли задължението по курса швейцарски франк/евро към датата на усвояване на кредита.

Установено е по делото, че за периода 08.09.2010 г. - 14.01.2014 г. въз основа на оспорени от ответниците клаузи от сключени допълнителни споразумения банката е увеличила главницата на кредита с 5 697.82 швейцарски франка чрез прибавяне на лихви, и е начислила 3 676.99 швейцарски франка лихви върху капитализираните лихви. Увеличението на главницата не е дължимо, тъй като оспорените клаузи от допълнителните споразумения към договора за кредит предвиждат забранен от закона анатоцизъм и са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Неоснователни са твърденията на въззивника, че извършването на тези действия било позволено съгласно чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. В актуалната си съдебна практика ВКС многократно се е произнасял по идентични случаи на капитализиране на лихви от „Юробанк България“ АД, че “Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.” Доколкото по делото е установено и ищеца не оспорва, че с допълнителните споразумения към договора за кредит банката е увеличила главницата на кредита чрез капитализиране на възнаградителни лихви, които повторно олихвява със същия по вид лихва за целия срок на договора, то е налице анатоцизъм, който е забранен от закона.

При горните констатации, от заключението на вещото лице се установи, че установи, че ответниците са дължали, но не са заплатили на Банката сумата от 3 741,02 евро, представляващи главница от 02.02.2018 г. до 05.12.2021 г.; 1 160.33 евро наказателна лихва от 02.01.2019 г. до 05.12.2021 г. върху 3 741,02 евро и 94.93 евро застраховки от 05.07.2019 г. до 05.12.2021 г. Съдът приема за недължима претендираната възнаградителна лихва за периода от 02.01.2019 г. до 05.12.2021 г., тъй като размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от паричната сума, предоставена по договора и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Установи се по делото, че предсрочната изискуемост поради неплащане спрямо И. А. и Г. А. е настъпила на 24.04.2018 г., а спрямо Х. А. - на 06.07.2018 г. Към 02.01.2019 г., откогато кредитора търси възнаградителна лихва, предсрочната изискуемост е била настъпила и възнаградителна лихва не се е дължала, а само главницата и наказателната лихва, като обезщетение за забава.

Неоснователни са доводите на въззивника досежно действителността на оспорените клаузи досежно лихвата. Оспорените от ответниците клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 са неравноправни, тъй като предвиждат възможност за банката за едностранна промяна на 4 договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и без договорното изменение да е обвързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на търговеца. В тази връзка е основателно възражението на ответниците за прихващане с тяхно вземане за платени суми, вследствие увеличение на лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи. Основанието на вземането е неравноправността на клаузите, а размерът на вземането е установен с приетата по делото експертиза – 2 083.91 швейцарски франка или 1 389.27 евро. Следва да бъде посочено, че при съдебното прихващане е без значение кога е настъпила ликвидността на вземането на ответниците, достатъчно е то да е изискуемо. Вземането ще стане ликвидно с признаването му с решението по делото, в което е релевирано с възражение за прихващане и е признато от съда - така чл. 104, ал. 1 ЗЗД и т. 1 от ТР от 18.03.2022 г. по тълк. д. № № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Вземането на ответниците за неоснователно обогатяване е изискуемо от деня на получаване от банката на даденото без правно основание на всяка отделна сума - така т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Въз основа на това и съгласно приетата експертиза следва да се прихване 1 389,27 евро – 1/ от наказателната лихва, която ответниците дължат и така тя се погасява; 2/ от сумата за застраховки и 3/ от главницата. От това следва, че ответниците дължат на Банката сумата от 3 601.01 евро главница за периода 02.02.2018 г. - 05.12.2021 г. за която сума предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.