Решение № 70 от 13.08.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. ХАСКОВО, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. П.ВА при участието на секретаря Р. ЗЛ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П.ВА Търговско дело № 20235600900068 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от И. Г. И. от град Тополовград и Ж. И. Г. от град Тополовград, представлявани от адв. Н. Д. от ШАК. С исковата молба, в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД срещу Застрахователно акционерно дружество „ЗК Лев Инс“ АД - София. Ищецът И. Г. И. претендира сумите 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1620 лева – обезщетение за имуществени вреди, а ищецът Ж. И. Г. претендира сумата 60 000 лева (като частичен иск от 100 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 22.10.2022 година, ведно със законните лихви върху тези главници от деня, в който ищците са уведомили ответника за извънсъдебната претенция – 22.12.2022 година за И. И. и 23.02.2023 година за Ж. Г., до окончателното разплащане. Претендира се и присъждане на деловодни разноски.

Ищците твърдят, че са пострадали при ПТП, реализирано на 22.10.2022 година при следната фактическа обстановка: На 22.10.2022 година около 15.15 часа на път III-536, при км 5.150, в района на с. Роза община Тунджа, област Ямбол водачът Ц. А. К. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил „******“ модел „******“ с рег. № ***** с превишена и несъобразена скорост, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,66 промила. Водачът К. извършил неправилна и опасна маневра изпреварване, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал челен удар в правомерно движещия се в своята лента за движение лек автомобил „***“, модел „****“ с рег. № ******, управляван от Ж. И. Г. с ЕГН **********. В резултат на удара на ищеца Ж. И.

1

Г. – водач на л.а. „***“ модел „****“ с рег. № ****** и на ищеца И. Г. И. – пътуващ на предната дясна седалка в същото МПС били причинени тежки телесни повреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. Ищецът И. И. получил контузия на гръден кош и корем, проявени клинично с палпаторна функционална болезненост в областта на гръдната кост и коремната стена, отзвучали за период от около 5-7 дни, довели до болки и страдания; контузия на левия крак в областта на коленната става с клинични данни за счупване на капачето, наложило извършване на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника по Вебер и обездвижване на крака за период от около 2,5-3 месеца; контузия на левия крак в областта на стъпалото, отзвучали за период около 5-7 дни, довели до болки и страдания; контузия на лява ръка в областта на предмишницата с клинични данни за счупване на лакътната кост, водещи до затруднения в движението за период от около 2,5 – 3 месеца; ръзкъсно-контузна рана в областта на лакътната кост на лявата ръка, довело до нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани в засегнатата област, като заздравяват за период от около 15-29 дни; контузия в областта на поясния сегмент на гръбначния стълб с наличие на счупване на напречния израстък на първи поясен прешлен, довело до затруднение движението на снагата за срок от около 25-30 дни. Ищецът Ж. И. Г. получил контузия на десния крак в областта на коляното с наличие на ръзкъсноконтузна рана по предната му повърхност с клинични данни и от образни изследвания данни за счупване на костите, изграждащи коленната става (бедрена кост и голям пищял) без видима дислокация на костните фрагменти, наложило обездвижване на крака с гипсова имобилизираща превръзка за продължителен период от време, която травма е довела до затруднения в движението на снагата за срок по-дълъг от 3-4 месеца при нормален ход на оздравителния процес; контузия на десния крак в областта на глезенната става с клинични и от образните изследвания данни за счупване на скочната кост, наложило обездвижване на крака за продължителен период от време с гипсова имобилизираща превръзка, която травма е довела до затруднения в движението на крака за срок по-дълъг от 2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителния процес; контузия на левия крак с наличие на предната му повърхност на разкъсно-контузна рана, наложила хирургична обработка.

Травмата е довела до нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани в травмираните области и оздравяват за около 15-20 дни при нормален ход на оздравителния процес. След ПТП ищците постъпили в МБАЛ Св.

Пантелеймон – град Ямбол, където на И. И. било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и поставен МОС на Вебер, гипсов тутур на две места и гипсова имобилизация на лява предмишница за два месеца, а на ищеца Ж. И. Г. било извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, под анестезия по мануален достъп била извършена репозиция на костта и поставена гипсова имобилизация за 60 дни.

На 01.11.2022 година ищецът И. И. постъпил за ново лечение в МБАЛХасково АД в отделение по ортопедия, поради засилване на болките и 2 дислокацията на фрагментите на лява лакътна кост, където било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, радиус и улно.

След изписването на ищците от болницата, грижите за тях били поети от техни близки, които ежедневно ги подпомагали при извършване на тоалет, при хранене и къпане. Ищците изпитвали срам и неудобство от това че са безпомощни и са в тежест на близките им. Наложило се ищецът И. да проведе множество физиотерапевтични и кинезитерапевтични процедури за периода 20.01.2023 година – 30.04.2023 година. След изписване на ищеца Ж. И. от болничното заведение му били дадени препоръки за щадене и ненатоварване на крайника. В периода 03.02.2023 година – 30.04.2023 година той се подложил на множество физиотерапевтични и кинезитерапевтични процедури. Преди инцидента и двамата били активни, здрави и финансово самостоятелни мъже, което се променило драстично след инцидента. Освен телесните страдания, ищците изпитвали и психоемоционални такива – усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, депресия и чувство за неспособност да сесправят със ситуацията. Наложило се и двамата да провеждат психологични консултации, при които било констатирано, че те са развили посттравматично стресово разстройство.

Освен това, ищецът И. Г. И. понесъл разходи за лечението си в размер на 1620 лева – за извършване на оперативна процедура на таза и долния крайник със среден обем и сложност и комплект Вебер. Поради това счита, че те съставляват имуществени вреди вследствие на процесния деликт и претендира ответникът –застраховател да му заплати обезщетение в размер на исковата сума.

За пътният инцидент било образувано наказателно производство по ДП № 208/2022 година по описа на РУ-Тунджа и приключило с осъдителна присъда по НОХд № 35/2023 година на ОС-Ямбол.

Ищците твърдят, че отговорността на прекия делинквент Ц. А. К. за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗД Лев Инс“ АД застрахователна полица № 107937918, валидна от 19.12.2021 година до 18.12.2022 година. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 ал. 1 КЗ на 22.12.2022 година – И. И., а на 23.02.2023 година – Ж. И., - подали застрахователна претенция до ответното дружество, но въпреки изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът не определил и не изплатил застрахователни обезщетения.

Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочват претенциите си за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпените от тях 3 неимуществени и имуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Претенциите за обезщетение са съединени с тези за обезщетения за забава с правно основание чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД, като законните лихви върху главниците по исковете се претендират от деня на отправянето на уведомлението за щета до ответника-застраховател.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът подава писмен отговор.

Заема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Твърди, че поради липса на съдействие от страна на ищците за установяване на основанието на претенцията, за застрахователя не била налице обективна възможност да се произнесе по заявеното извънсъдебно искане. На следващо място оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва твърдението на ищците за това, че вредите им са причинени единствено от виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „****** ***“ с рег. № ***** Ц. К.. Оспорват механизма на ПТП и наличието на изискуемите елементи от фактическия състав на деликта, твърденията на ищците за настъпили неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, периода, през който са търпени, както и твърдение за липса на пълно възстановяване до момента. Оспорва се необходимостта от последващо медикаментозно, болнично и рехабилитационно лечение. Ответникът въвежда възражение за съпричиняване от страна на двамата ищци за получаване на процесните травми и тежестта им, като твърди тяхно неправомерно поведение – пътуване в лекия автомобил без поставен предпазен колан. Ответникът счита, че ако ищците бяха използвали коланите, повечето от травмите не биха настъпили.

Оспорват се и акцесорните искове за лихви. Ответникът настоява, че рекламационният срок не е започнал да тече поради липса на съдействие от страна ищците. Освен това, претендира забава на кредитора поради непредставяне от страна на ищците на банковите сметки, по които да им бъдат преведени обезщетенията. С тези и останалите доводи, изложени в отговора, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани или за присъждане на справедливи обезщетения.

В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба. Поддържа всички въведени твърдения, доводи и възражения. Оспорва възраженията на ответника. Оспорва въведеното възражение за съпричиняване на резултата и намира същото за недоказано. Настоява, че претендираният размер на обезщетението съответства на правилата по чл. 52 ЗЗД и константната съдебна практика по подобни дела. По акцесорния иск допълва, че тъй като ответникът не оспорва обстоятелството, че е бил уведомен от делинквента за настъпилото застрахователно събитие, то началният момент на дължимост на законните лихви бил моментът на 4 достигането на претенцията до застрахователя.

В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на допълнителната искова молба. Поддържа въведените с отговора възражения и оспорвания, както и направените искания. Поддържа направеното възражение срещу твърденията на ищците за изключителна вина за настъпване на ПТП само на водача на л.а. „******“.

В качеството на трето лице-помагач на страна ответника е конституиран делинквентът Ц. А. К., който не взема становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се представя присъда № 8/06.04.2023 година, постановена по НОХД № 35/2023 година по описа на ОС – Ямбол, влязла в законна сила на 22.04.2023 година. Видно от присъдата, Ц. А. К. е признат за виновен в това, че на 22.10.2022 година на път III-536, при км 5+150м, между с. Роза община Тунджа, област Ямбол и град Ямбол, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „******“ с рег. № *****, с посока на движение от с.

Роза към град Ямбол и със скорост на движение около 118 км/ч, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта – 1,66 промила, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата на на чл. 42 ал. 2 т. 3 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на М. И. Н. от град Тополовград, средни телесни повреди на Ж. И. Г. и средни телесни повреди на И. Г. И..