Решение № 5136 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5136 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330120682 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Т. Т. А., ЕГН **********, от гр.

П., ж. к. Т. бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * чрез адв. М. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева, недължимо платена по недействителен договор за паричен заем от **** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на **** г. за сума от 4000 лв. при ГЛП 41% и ГПР 49,19 %.

Срока е 36 месеца. Предвидено е заплащане на допълнителни услуги. Общото задължение е 6996,80 лв. Договорът е недействителен поради нарушения на ЗПК. Платени са суми от 4050 лв.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича сключването на договора. Признава плащане на сума от 50,11 лв. за лихва.

Притендира изтекла давност.

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит от **** г.; погасителен план; ОУ; е видно, че на **** г.г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 4000 лв. за срок от 36 м. платима на вноски от по 194,35 лв. при ГЛП -4 1 %, ГПР-49,19 %, възнаграждение по пакет от допълнителни услуги-3600 лв. при общо задължение за всички плащания 10596,80 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирания отговор от ответинка и представените от ищеца писмени документи съдът намира за доказано възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 50,11 лв. - отнесена за погасяване на възнаграждение за допълнителна услуга.

Спорът се състои в същността на допълнителните услуги, при които клиентът получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената услуга, и има право да променя погасителния си план при изпълнение на съответстните специфични изисквания, визирани в разпоредбата. Това възнаграждение е различно от договорната лихва дължима по кредита и не участва в ГПР. Същото се е дължи на вноски. Чрез тези уговорки кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Съобразно с това съдът намира, че договора за кредит е недействителен по аргумент на чл. 22 от ЗПК и според чл. 23 от ЗПК кредитополучателя не дължи плащане на суми извън усвоената главница. Ето защо, доколкото ответника признава получаване на сума от 2

50,11 лв. за възнаградителна лихва, то същата се явява взета без основание и подлежи на връщане на платеца. Не се твърди и не се установява това да е сторено, затова иска се явява основателен и следва да се уважи.

Уважаването на иска за връщане на притендираната главница от 50 лв. е основание за присъждане и на обезщетение за забавеното и плащане за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на *** М. следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА в минимален размер от 200 лв., което съответства на тежестта на спора лишен от фактическата и правна сложност.

На ответинка разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати на Т. Т. А., ЕГН **********, от гр. П., ж. к. Т. бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 50 (петдесет) лева, недължимо платена по недействителен договор за паричен заем от **** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 (петдесет)лв. за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати на *** Г. Г. М. с ЕИК **** с адрес гр. П., ул. Й. Г. № ** сумата от 200 /двеста/ лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4