Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 19.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3794/2025
Вид
Решение № 59
Подписан
19.01.2026
В сила
06.02.2026
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330203794 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1030-003526 от 10.06.2025г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д. И. С., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуален представител – адв. Т.Т., като жалбата се поддържа и се прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В изпратеното писмено становище се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Прави се и възражение за прекомерност на разноските.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 15.05.2025г. полицейските служители Х. Р. и В. Г. били изпратени от ОДЧ в гр. Пловдив на кръстовището на бул.„Цар Борис ІІІ Обединител“ и ул.

„Патриарх Евтимий“, за да спрат движението по бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ в посока бул. „Шести септември“. На място поставили два конуса, които да показват на водачите, че преминаването е забранено. На пътното платно бил паркиран и служебният им автомобил. Двамата полицейски служители се намирали извън служебния автомобил и давали знаци на водачите на МПС да обръщат движението по ул. „Патриарх Евтимий“. Малко преди 11.30 часа съставили АУАН на Н.Г.У., като водач на лек автомобил с рег. № ****, за това, че не е изпълнил разпорежданията им като контролиращи движението да обърне посоката на движение. АУАН бил съставен в служебния автомобил от полицейския служител Х. Р., който повикал колегата си В. Г., за да се подпише като свидетел при установяване на нарушението. В този момент между конусите и полицейския автомобил преминал лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. №****, управляван от жалбоподателя Д. И. С.. Полицейските служители му подали сигнал да спре вдясно, което жалбоподателят направил и му обяснили, че пътят е затворен.

На жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №3953616 от 15.05.2025г., за това, че не изпълнява разпоредбите на контролиращите движението, независимо от пътни знаци и правила за движение. Посоченото било квалифицирано като нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН с възражение, получил препис от акта на същата дата, като бил уведомен, че в седемдневен срок може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения, от която възможност се е възползвал.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Н.У., Х. Р. и В. Г.. Противоречие в гласните доказателствени източници не се наблюдава. Показанията на цитираните свидетели съдът намира за непротиворечиви, обективни и достоверни.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП. За съставомерността на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП се изисква на участника в движението да е било дадено конкретно разпореждане, което той е бил длъжен да изпълни. Съгласно санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП се налага глоба в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Действително в конкретния случай жалбоподателят в нарушение на правилата за движение е преминал покрай конусите и полицейския автомобил, които са били поставени на мястото, за да 2 спрат движението на автомобили, но при подадения му сигнал за спиране от полицейските служители, той е изпълнил същия и е спрял на мястото, на което му е било указано. Поради това и няма как да се приеме, че е налице неизпълнение на даденото му разпореждане, за да може да бъде санкциониран на посоченото в НП основание. Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Наред с горното, при извършената служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушение при съставяне на АУАН и при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразността на последното. Констатираното от съда процесуално нарушение се изразява в неспазване на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които предвиждат, че в АУАН и в НП следва да се съдържа описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено. В АУАН и в НП обстоятелствата, около които е извършено нарушението, са посочени по следния начин: „Водачът не изпълнява разпоредбите на контролиращите движението, независимо от пътните знаци и правилата за движение.“. Така формулираната фактическа страна на нарушението е непълна и неясна, тъй като не посочва какво точно е било разпореждането на контролните органи и по какъв начин не е било изпълнено то от нарушителя. Още повече, че съдебната практика е категорична, че задължителни за изпълнение са само тези разпореждания на полицейските служители, които са в рамките на законоустановените им правомощия. Разпореждания, които излизат извън обхвата на тези правомощия, не са задължителни за изпълнение и не могат да доведат до отговорност по чл.6, т.2 ЗДвП. В процесния случай, както съдът, така и нарушителят са поставени в положение да гадаят и да предполагат какви са всъщност фактическите параметри на вмененото нарушение. По тези причини настоящият съдебен състав прецени обсъжданото нарушение на процесуалните правила като съществено, което не може да бъде отстранено едва пред въззивната инстанция, какъвто е районният съд в конкретното производство. Този изначален порок представлява самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП глоба в размер на 50 лева, следва да бъде с равностойност евро – 25,56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, което само по себе си не представлява изменение 3 на санкцията.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№25-1030-003526 от

10.06.2025г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д. И. С., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, с левова равностойност от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4