Определение № 7036 от 26.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7036 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502950 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника М. А. А. срещу протоколно определение от 08.10.2025г., постановено по гр.д. № 67012/2024г. по описа на СРС, 87-ми състав, с което е прекратено производството по отношение на конституираното на негова страна трето лицепомагач Т.Е.Т.. В жалбата са развити съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че е направил искането за привличане на трето лице-помагач на своя страна своевременно и е обосновал правния си интерес в тази насока с отговора на исковата молба. Първоинстанционният съд бил уважил искането му за привличане, но с обжалваното определение неправилно бил прекратил производството по отношение на третото лице с мотиви, че на лицето не може да бъде осигурена възможност за участие в процеса. В тази насока първоинстанционният съд се бил позовал на несъществуваща съдебна практика на ВКС, което водело до извод за недобросъвестни действия на съда. Поддържа, че СРС не бил положил и необходимите усилия и не бил извършил необходимите справки с оглед уведомяването на третото лице. Моли съда отмени обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „А1 България“ ЕАД не е подал отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Освен че съществува, съдебната практика, на която се е позовал първоинстанционният съд, е трайна, безпротиворечива и се възприема от настоящия съдебен състав. В определение № 3563 от 8.07.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 459/2025 г., IV г.о., ГК, определение № 212 от 7.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 632/2019 г., I т. о., ТК и цитираното от първоинстанционния съд определение № 654 от 9.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2275/2015 г., I т. о., ТК, последователно се приема, че в глава VІ от ГПК подробно е уреден редът за връчване на съобщения и призовки, според който връчването трябва да стане лично на адресата, на негов представител, на трето лице, което е съгласно да приеме съобщението, или чрез залепване на уведомление. Ако се касае за ответник, съгласно разпоредбата на чл.

47, ал. 6 ГПК, когато установи редовността на връчването чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Нормата на чл. 29, ал. 3 ГПК създава гаранции за процесуално представителство на страна, която не може да бъде редовно призована, но участието на която е свързано със спора и без която делото не може да продължи. Тези гаранции кореспондират със задължението на съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба /чл. 2 ГПК/, при съобразяване на състезателното начало в процеса /чл. 8 ГПК/, обезпечаващо активното участие на всеки, чиито права и интереси биха били засегнати от съдебното решение. Законодателят, обаче, по аргумент от чл. 47, ал. 7 вр. с чл. 219, ал. 2 ГПК, изрично е изключил възможността третото лице-помагач да се представлява от особен представител, тъй като е ограничил приложението на чл. 47 ГПК по отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал. 1 до ал. 5 включително. Щом съдът, който е длъжен да постанови решение с активното участие на обвързана от решението страна, не намери третото лице-помагач на настоящия и постоянния адрес /в хипотезата на привличането му от страна в процеса, а не встъпване по негова собствена воля/, като не са налице каквито и да било данни, въпреки положените усилия за наличие на адрес за призоваване, на който същото може да бъде намерено, то налице е първата хипотеза на чл. 219, ал. 2 ГПК /липса на постоянен адрес/, чиито правни последици са отказ за привличане, а ако същото е допуснато – прекратяване на производството по отношение на третото лице-помагач и заличаване на правните последици от недопустимото конституиране.

Настоящата хипотеза е именно такава. След като е конституирал третото лице – помагач Т.Е.Т. на страната на ответника с определението си от 25.02.2025г., първоинстанционният съд е направил опит да го призове за насроченото открито съдебно заседание по делото от посочения от ответника адрес в с. Вичово, общ. Генерал Тошево, ул.

„********. Видно от постъпилото писмо от кметското наместничество на с. Вичово, върнато на съда заедно с невръчената призовка, Т.Е.Т. не живее в селото и не е познат на който и да било от петимата негови жители, освен това в с. Вичово не съществува ул. „Плодородна“.

Вследствие на това съдът е изискал служебна справка от Национална база данни „Население“ за постоянен и настоящ адрес на третото лице – помагач. От справката се установява, че неговият постоянен и настоящ адрес е в гр. София, бул. „********. Третото лице е призовано от този адрес по реда на чл. 47, ал. 7, вр. с ал. 5 ГПК, след като не се е явило в канцеларията на съда да получи съдебните книжа в рамките на законоустановения 2 срок. В насроченото за 11.06.2025г. открито съдебно заседание първоинстанционният съд не е дал ход на делото поради необходимост от допълнителни усилия за откриване на третото лице – помагач и е разпоредил изискване на справки за работодатели. От постъпилите справки от НОИ и Национална база данни „Население“ се установява, че лицето няма работодатели. Изискана е и актуална справка за постоянен и настоящ адрес, от която също не се установява наличие на друг адрес за призоваване.

С тези процесуални действия съдът е изчерпал своите законоустановени служебни задължения по издирване на третото лице-помагач и осигуряване на неговото участие в процеса. След като въпреки така положените усилия третото лице не е намерено и не се е явило в проведеното на 08.10.2025г. второ по ред открито съдебно заседание, производството по отношение на него следва да бъде прекратено по арг. от чл. 219, ал. 2 ГПК, както е постъпил съдът.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

На основание т. 9а от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. А. А. частна жалба срещу протоколно определение от 08.10.2025г., постановено по гр.д. № 67012/2024г. по описа на СРС, 87-ми състав, с което е прекратено производството по делото по отношение на третото лицепомагач Т.Е.Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3