Решение № 161 от 05.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Велико Търново, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

ИР. Колева

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500032 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от адвокат И. Д. – ВТАК в качеството му на особен представител на Р. Й. А. въззивна жалба против Решение № 1182/03.11.2022г по гр.д. № 3649/2021г. по описа на Районен съд- Велико Търново, с което е прието за установено, че Р.

Й. А., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 сумата от 484.95 лева главница, представляваща стойността на потребена за периода от 23.10.2020 г. до 22.4.2021 г. електрическа енергия за обект с абонатен № 0572101009, находящ се в с. ..., по повод на което са издадени фактура

№

0302525155/15.12.2020 г., фактура

№

0303681148/13.1.2021 г., фактура № 0304833123/15.2.2021 г., фактура № 0305984447/15.3.2021 г. фактура № **********/14.4.2021 г. фактура № **********/14.5.2021 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.8.2021 г. до изплащане за вземането, както и сумата от 15.09 лева – сборна мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 12.8.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2533/2021 г. на Великотърновския районен съд, като са присъдени разноски съобразно изхода на спора. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен акт, както следва :

- съдът не е удовлетворил изричното искане на ответника за представяне на писмените доказателства в оригинал, а електронните документи - на технически носител, за да ги оспори, а при непредставянето им - да поиска да бъдат изключени от доказателствата по делото.

1

- не е уважено възражението, че Общите условия на дружеството – ищец не са породили своето действие.

- съдът, въпреки настояването на жалбоподателя, не изискал от ищеца доказателства за метрологична годност на електромера, а вместо това е допуснал вменяване на удостоверителни функции на вещото лице, което да даде такъв отговор в съдебно заседание.

- необосновано е кредитирана доказателствената сила на ненадлежно изготвения протокол за монтаж на процесния електромер.

Навеждат се подробни доводи. Отправя се искане към съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли положителния установителен иск за установяване съществуването на вземането на ищеца по делото. В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Навежда доводи по оплакванията на жалбоподателя, като ги намира за неоснователни.

Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът „Енерго-Про Продажби” АД е отправил искане към съда да бъде прието за установено съществуването на вземанията му спрямо ответницата Р. Й. А. за сумата от 484.95 лева – главница, представляваща стойността на потребена електрическа енергия за обект с абонатен № 0572101009, находящ се в с. ..., по повод на което са издадени 2 фактури за периода от 15.12.2020 г. до 14.5.2021 г., както и за сумата от 15.09 лева – сборна мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 12.8.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2533/2021 г. на Великотърновския районен съд. В исковата молба е посочено, че страните са в облигационна връзка по повод продажба на електрическа енергия за обект на потребление с абонатен № 0572101009, находящ се в с. ..., както и че ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на стойността на ел. енергията, доставена от ищеца на основание Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД и чл. 98а от Закона за енергетиката, за което са издадени фактури за периода от 15.12.2020 г. до 14.5.2021 г.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата чрез назначения й особен представител оспорва претенциите.

Навежда довод за недопустимост на иска, понеже липсват доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните. Твърди, че искът е с неясен предмет, доколкото не е посочено къде точно е потребена ел. енергията, стойността на която се претендира, както и че липсват годни доказателства в подкрепа на претенциите на ищеца.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на съществуване на вземането му срещу ответницата, обективирано в издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата :

От събраните по делото доказателства е установено, че между страните по делото е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия, сключен при общи условия. Ищецът е доказал този факт с представените по делото писмени заявления от 3 отвеницата с изявено в тях желание да бъде снабдявана с ел. енергия в имота, посочен в исковата молба и за сключване на договор за достъп и пренос на ел.енергия до същия имот, както и с представения сключен между страните договор за достъп и пренос на ел. енергия. Общоизвестен е фактът, че общите условия за доставяне на ел. енергия, на които ищецът се позовава, са оповестени по предвидения в закона ред и са приложими в отношенията между страните.

Представените по делото фактури за ползвана ел. енергия са подписани с електронен подпис и са представени от ищеца съобразно изискванията на чл. 184, ал. 12 от ГПК. Липсва съмнение, че тези фактури са и здадени от ищеца. Оспорването на съдържанието им е неуспешно, тъй като от заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че монтираното в имота на ответницата средство за търговско измерване през процесния период, е отчело посочените в издадените от ищеца фактури количества електроенергия. Относно факта на монтирането му, съдът, както е сторил и първоинстанционният съд, кредитира изцяло протокола за монтаж на същия.

Оспорванията по повод протокола, наведени от особения представител на ответницата, са неоснователни. Видно от същия, в него не записан фабричен номер на СТИ, а модел на същото. Моделът, посочен от вещото лице в заключението му, съвпада с този, посочен в протокола за монтаж. В приложения към делото протокол за демонтаж на процесното СТИ вече е посочен и фабричният му номер, който съвпада с този , посочен от вещото лице в заключението му.

По възражението, че съдът, въпреки настояването на жалбоподателя, не изискал от ищеца доказателства за метрологична годност на електромера, отчел процесните количества ел. енергия, а е допуснал вменяване на удостоверителни функции на вещото лице, което да даде такъв отговор в съдебно заседание, съдът намира това възражение за несъстоятелно.

Метрологичната годност на средството за търговско измерване не може да бъде провеР. и установена само документално, а чрез прилагането на специални знания, с каквито разполага съответният специалист в областта на електротехниката. Ето защо, правилно съдът е допуснал именно вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза да отговори на въпроса за метрологичната годност на процесния електромер. При наличието на изправно от техническа гледна точка и метрологично годно средство за търговско измерване, липсва основание да се счете, че отчетеното от това СТИ количество ел. енергия не е потребено.

Претенцията на ищеца е за установяване съществуването на вземането му за цената на потребена от ответницата ел. енергия за периода, посочен в исковата молба, ведно с обезщетение за забава върху същото. Предвид събраните по делото доказателства, въпреки оспорванията на особения представител на ответницата, съдът намира за доказано, че между страните е съществувало за исковия период облигационно правоотношение за доставка на ел.енергия, че такава е доставена в количествата, посочени в исковата молба и че липсва заплащане на цената й, която също е установена като 4 размер. Неплащайки цената в указаните в приложимите общи условия срокове, ответицата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за това, чийто размер също е установен по делото.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност на първоинстанционното решение в неговата цялост.

Същото следва да се потвърди, тъй като не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, които възлизат на 350 лв., от които 250лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1182/03.11.2022г по гр.д. № 3649/2021г. по описа на Районен съд- Велико Търново.

ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН ********** да заплати на„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 сумата от 350 лв. ( триста и петдесет лева ) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5