Протокол № 267 от 19.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 267 гр. Пазарджик, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.лав Ал. И. при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело № 20225200900110 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищците Н. И. Б., Г. С. и П. Б. уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК чрез адв. С. не се явяват. За тях се явява адв. Б. А., редовно преупълномощен с приложено по делото пълномощно в днешното съдебно заседание.

За ответника „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, уведомени отпреди чрез юрк. К. се явява юрк. Р. К., редовно упълномощен, с приложено по делото пълномощно.

Вещото лице доц. В. П. се явява лично, редовно призован.

От същия е постъпило заключение по допуснатата повторна съдебноавтотехническа експертиза от 07.12.2023 г. Същата е в срока по чл. 199 от ГПК.

Адв. А.: - Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.

Юрк. К.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. А.: - Да се изслуша заключението.

1

Юрк. К.: - Да се изслуша заключението.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на допусната повторна съдебноавтотехническата експертиза, изготвена от вещото лице доц. В. П..

Сне се самоличността на вещото лице както следва:

ДОЦ. В. П. П. - 47 г. Българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Поддържам представеното изцяло заключение.

В.л. В. П.: - Моля да направя едно допълнение, тъй като съм пропуснал в основното заключение да отговоря на всички въпроси, в частност най-вече на един, който е поставен от частта на въпросите, които са поставени от ищцовата страна в допълнителна молба, внесени в предходното съдебно заседание, по-късно видях молбата. Отговорил съм допълнително на тези въпроси. Представям и моля да приемете допълнение към основното заключение и препис до двете страни. Отговорил съм на всички въпроси.

Вещото лице представя копие на допълнението към основното заключение на страните.

В.л. В. П.: - Не бях отговорил на въпроса при каква скорост произшествието би било предотвратимо, по-скоро по т. 4 от допълнението и към задача 2 - да се изчисли отстоянието – разгледал съм в кой момент между двата субекта участници се открива пряка неограничена видимост, с оглед на пострадалата? Имало е ограничена видимост при настъпване на ПТП-то, на втория от субектите, участници в ПТП-то или движещия се велосипедист от автомобилиста към велосипедиста. Видимостта се ограничава и за двамата – двустранно, каквато е за единия обект, такава е и за другия. В случая касае и двамата участници.

Това е като за начало, благодаря, че съдът и страните приеха допълнението. Готов съм да отговарям на въпросите.

Юрк. К.: - Предполагам, че има копие, ако може да ми се даде.

Съдът: - Има го на хартия, но то е приложено към делото.

2

Страните заключението. се запознават с представеното допълнение към

Адв. А.: - Имам въпроси по основното заключение и по допълнението.

Правилно ли разбирам във връзка с допълнението, което входирахте днес изчислявате, че разстоянието от 5,80 м е от мястото на удара до границата на ул. „Т.”?

В.л. В. П.: - Да, точно така. От момента на навлизане на велосипедиста в обхвата на ул. „Т.” до мястото на удара, пътят, който е изминал от него е с приблизителна дължина 5,80 м.

Адв. А.: - А за първи път видимостта на водача на лек автомобил „В.” към велосипедиста сее открива на 7,20 метра.

В.л. В. П.: - Когато велосипедиста е бил на 7,20 м преди мястото на удара, то от този момент е възникнала неограничената видимост между субектите участници в конкретното събитие.

Адв. А.: - Посочили сте, че липсват данни за маркировка и вертикална сигнализация за района на произшествието. Има ли пътна маркировка?

В.л. В. П.: - Липсват данни за наличие на хоризонтална пътна маркировка.

Адв. А.: - Може ли да кажете въпреки липсата на пътна маркировка, в своята част лек автомобил „В.”, повече към дясната граница ли се е движил или по-скоро към лявата, мислена осева линия, тъй като няма такава начертана? Има скица, но аз по нея не мога да се ориентирам какво е отстоянието от лекия автомобил „В.” до дясната граница на пътното платно.

В.л. В. П.: - Проблемът тук е, или по-скоро характерното за случая е, че проишествието е настъпило в границите на едно странно кръстовище. В смисъл, че самото кръстовище е образувано от различни клонове и ширините на пътното платно не са константна величина. Във всяка едно напречно сечение ширината е различна. И точно поради тази причина не може категорично да се определи на какво разстояние автомобилът е бил от дясната граница на платното за двиЖ.е по ул. „Т.”. Това е правата улица, по която се е движил автомобила.

Адв. А.: - Всички тези мои въпроси са във връзка с предотвратимостта 3 на удара, по отношение на водача на автомобила. Спирачната следа, която сте казали, че е намерена, тя от две гуми ли е, или от една.

В.л. В. П.: - Спирачната следа, която е фиксирана е категорично оставена от една гума и тя е частично оставена, което навежда на извод, че към момента на удара автомобилът все още не е започнал да спира, т.е. движил се е със скоростта, с която се е движил и преди момента на възникване на опасна ситуация.

Адв. А.: - Поради тази причина ли сте достигнали до извода, че скоростта преди и към момента на удара на лек автомобил „В.” е еднаква – около 53 км/ч?

В.л. В. П.: - Категорично да. Направен е анализ на двиЖ.ето на автомобила с оглед намерените фактически находки на мястото на настъпване на събитието и документирано в материалите по делото и въз основа на тези находки и този анализ е определена началната скорост на двиЖ.ето на автомобила преди възникването на опасната ситуация.

Адв. А.: - Приемате време на нарастване на спирачното закъснение от 0,4. За тази стойност има ли значение състоянието на гумите на автомобила?

В.л. В. П.: - Абсолютно всички величини, които влизат при определянето на т. нар. опасна зона има значение състояните не само на гумите на автомобила, а от състоянието на водача, техническото състояние на автомобила, състояние на спирачна уредба, състояние на гумите с които той е оборудван и не на последно място състоянието на пътната настилка.

Адв. А.: - На база на тези критерии, вие приемате 0,4?

В.л. В. П.: - Да, точно така.

Адв. А.: - Интересуваме и друг въпрос, който смятам за съществен.

Приемате за скорост на двиЖ.е на велосипедиста, доколкото разбирам 11 км/ч?

В.л. В. П.: - Скоростта е изчислена на 10,5 прибилизтелно 11 км/ч.

Адв. А.: - Ако в първия момент, в който велосипедиста навлезе, премине границата на ул. „Т.”, вече навлезе в нея, ако лек автомобил „В.” беше предприел аварийно спиране, а велосипедиста приемаме, че продължава да се движи с тази скорост, която сте приели и в същото време посочвате, че 4 удар щеще да настъпи, но скоростта при удара щеше да е по-ниска.

В.л. В. П.: - Да, точно така.

Адв. А.: - Изчислявали ли сте хипотезата, взето ли е под внимание, велосипедистът като продължава с тази скорост, а автомобилът намалява своята скорост при аварийното активиране на спирачната уредба и с оглед мястото на удара, в средата, към дясната страна по-скоро на лекия автомобил, нямаше ли да има възможност двете превозни средства да се разминат?

В.л. В. П.: - Не, защото не съществува такава възможност. Написал съм в експертизата, че ще настъпи удар при такава скорост, което автоматично означава, че двете превозни средства няма как да се разминат. Затова е написано това като извод.

Адв. А.: - В коя част?

В.л. В. П.: - Ако беше написано, че ще се разминат, щеше да бъде определено в експертизата и щеше да бъде дадено като извод.

Адв. А.: - В коя част на лекия автомобил щеше да настъпи този удар?

В.л. В. П.: - По-скоро щеше да настъпи в дясната част на лекия автомобил. Сега ударът е в централната му част ако може така да разделим автомобила – на средна, лява и дясна част, ударът би настъпил по-скоро в дясната му част, по ширината на автомобила. Т. е. в предна лява част, поскоро в зоната на десния фар би настъпил удара, в задната гума на велосипеда, при което би могло чисто хипотетично. Велосипедът ще се завърти по посока на часовниковата стрелка и ударът за велосипедиста би бил страничен спрямо автомобила, а не челен в конкретния случай.

Адв. А.: - Ако велосипедистът преустанови двиЖ.ето си, идвайки от ул.

Разпечатката съдържа 60 от 197 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26fdc258-3668-48d6-ba0c-b2c01875101b