Решение № 424 от 01.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000950 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 269601/21.03.2023 г. от „КИБИС“ ООД, (с предходна правно-организационна форма ЕООД ), ЕИК 131275643, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 2“, № 242, вх. В, мазе 13 срещу Решение № 260103/27.02.2023 г., по т.д. № 490/2019 г., на СГС, ТО, VI-12 с., с което е прекратено „КИБИС“ ООД, ЕИК 131275643, на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК, по иска предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749.

Въззивникът твърди, че постановеното решение е нищожно, тъй като съдът бил излязъл извън правораздавателната си власт, тъй като не било налице висящо изпълнително производство, тъй като изпълнителното производство било перемирано. Сочи, че на 25.10.2012 г. бил наложен запор върху банковите сметки на „ВИП Паркет“ ЕООД като след тази дата не били извършвани изпълнителни действия, при което на 25.10.2014 г. била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Развива теоретични доводи за перемцията и извършените след нея изпълнителни действия. По изложените съображения искът бил и недопустим. Липсата на изпълнително производство обосновавала и липса на активната процесуална легитимация на ищеца като взискател по изпълнително дело, както и липсвало валидно овластяване на ищеца за предявяването на иска. В този смисъл моли за служебно прогласяване нищожността на овластяването и указване на съдебния изпълнител да изпълни разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК. Липсата на изпълнително дело, по което могат да бъдат извършвани изпълнителни 1 действия, обосновавало и липсата на правен интерес от воденето на иска.

В случай, че решението е валидно и допустимо, счита че същото е неправилно, тъй като задълженията по изпълнителните титули били погасени.

Навежда твърдения, че след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд от управителя на собственика на капитала „ВИП Паркет“ ЕООД узнал нововъзникнали обстоятелства, както и предходно съществуващи обстоятелства, които не му били известни, а именно извършени плащания, с които изцяло били погасени задълженията като погасяването било извършено преди провеждане на първото съдебно заседание. Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Излага обстоятелствата, които счита за съответстващи на посочената разпоредба и прави доказателствени искания във връзка с установяването им.

Сочи, че решението е постановено по непредявен иск, тъй като с решението си съдът е прекратил дружеството „Кибис“ ООД, а не „Кибис“ ЕООД, както е заявено в исковата молба. Сочи, че след предявяването на иска дружеството е било преобразувано в ООД в резултат на приемане на нов съдружник, обстоятелство което е следвало да бъде съобразено по реда на чл.

235, ал. 3 ГПК като в този случай прекратяването следва да се извърши по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК. По същество моли за прогласяване на решението за нищожно, евентуално да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено, а предявения иск – отхъвърлен.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“, № 260, депозира отговор вх.

№ 274662/09.05.2023 г., в който се оспорва въззивната жалба. Счита, че тя съдържа същите произволни тълкувания, твърдения и възражения, изложени пред първоинстанционния съд. Счита, че са налице всички изискуеми предпоставки за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и излага кратки доводи по всяка една от тях. Счита, че извършеното преобразуване на дружеството след вписване на запора и предяваване на иска и е непротивопоставимо на Банката. Счита, че наложения запор препятства длъжника от действия, с които изменя структурата на капитала. Оспорва изложените твърдения за извършено плащане и счита, че за представяне на доказателства е настъпила преклузия. От своя страна представя писмени доказателства.

2. Въззивна жалба вх. № 280513/05.07.2023 г., от „КИБИС“ ООД, (с предходна правно-организационна форма ЕООД) , ЕИК 131275643, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 2“, № 242, вх. В, мазе 13 срещу Решение № 260232/14.06.2023 г., по т.д. № 490/2019 г., на СГС , Т О , V I - 1 2 с . , с което е оставена без уважение молба вх. № 269671/22.03.2023 г., за тълкуване на Решение № 260103/27.02.2023 г. и молба вх. № 269669/22.03.2023 г. за поправка на ЯФГ в Решение № 260103/27.02.2023 г., постановени по делото.

Излага виждането си досежно необходимостта от тълкуване на постановеното Решение № 260103/27.02.2023 г., както досежно наличието на явна фактическа грешка. По същество моли за отмяната му и връщане на първоинстанционния съд с указания за откриване на производство за тълкуване на решението и поправка на допусната в него фактическа грешка.

2

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемият „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, депозира отговор вх. № 284105/23.08.2023 г., в който счита, че изложеното във въззивната жалба представлява интерпретация на законови норми, факти и доказателства от страна на жалбоподателя. Счита, че не е налице допусната фактическа грешка в решението, както и не са налице предпоставките по чл. 251 ГПК.

3.

Въззивна жалба вх. № 280514/05.07.2023 г., от „КИБИС“ ООД, (с предходна правно-организационна форма ЕООД), ЕИК 131275643, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 2“, № 242, вх. В, мазе 13 срещу Решение № 260233/14.06.2023 г., по т.д. № 490/2019 г., на СГС , ТО, VI-12 с., с което е отхвърлена молба вх. № 269670/22.03.2023 г. за допълване на Решение № 260103/27.02.2023 г., по реда на чл. 250 ГПК.

Въззивникът счита, че решението следва да бъде допълнено с произнасяне на съда по проведеното производство по чл. 212 ГПК по оспорване на официален документ – удостоверение, изд. От ЧСИ № 838 по изп.д. № 20128380409252.

По същество моли за отмяната му и връщане на първоинстанционния съд с указания за откриване на производство по допълване на решението.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемият „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, депозира отговор вх. № 284103/23.08.2023 г., в който оспорва жалбата и счита, че изложеното във въззивната жалба представлява интерпретация на законови норми, факти и доказателства от страна на жалбоподателя. Счита, че по делото не е бил предявяван и приеман за разглеждане инцидентен установителен иск, поради което и не са налице условията за допълване на решението.

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат въззивните жалби и отговорите по изложените в тях оплаквания, доводи и възражения.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния СГС е образувано по искова молба вх. № 35820/15.03.2019 г. на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК 831633691, с която е предявен конститутивен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „Кибис“ ЕООД, ЕИК 131275643.

Ищецът излага, че е кредитор на едноличния собственик на капитала на ответника – „Вип Паркет“ ЕООД, ЕИК 201617469 и за събирането на вземанията му в негова полза са били издадени Заповеди по чл. 417 ГПК и изпълнителни листа. Така за вземанията по Договор за инвестиционен кредит № 032/2007 г. и анексите към него е било образувано ч.гр.д. № 36218/2012 г., на СРС, 75 с. и срещу солидарните длъжници по него, в т.ч. „Вип Паркет“ ЕООД като по издадената Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 9252/2012 г. на ЧСИ Б.. За вземанията по Договор за инвестиционен кредит № 033/2007 г. и анексите към него е било образувано ч.гр.д. № 36219/2012 г., на СРС, 66 с. и срещу солидарните длъжници, в т.ч.

„Вип Паркет“ ЕООД също е била издадена заповед и изпълнителен лист, които са били присъединени към вече образуваното изп.д. № 9252/2012 г. на ЧСИ Б..

Сочи, че след налагане на запора върху дяловете на длъжника в ответното дружество, погасяване на задълженията не е налице, поради което с нарочно Постановление от 18.02.2019 г. ищецът, в качеството на взискател, е 3 овластен да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК и да поиска прекратяване на ответното дружество, чийто капитал е еднолична собственост на длъжника по изп. Дело – „Вип Паркет“ ЕООД.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът не депозира отговор.

В съдебно заседание оспорва иска.

В хода на първоинстанционното производство – с.з. от 15.11.2019 г. като ищец по делото е конституирана „Юробанк България“ АД – правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

При извършена служебна справка в публичния сайта на ТР при АВ, по партидата на ответника се установява, че за периода 19.02.2014 г. - 23.05.2019 г. едноличен собственик на капитала на „Кибис“ ЕООД е било дружеството "ВИП ПАРКЕТ" ЕООД, ЕИК/ПИК 201617469. С вписване от 23.05.2019 г. едноличния собственик на капитала е заличен и са вписани съдружниците "ВИП ПАРКЕТ" ЕООД, ЕИК/ПИК 201617469 и "ВИ ПАРКЕТ" ЕООД, ЕИК/ПИК 201440823 като е променена и правно-организационната форма на дружеството от ЕООД в ООД.

Представена по делото е Заповед по чл. 417 ГПК от 01.08.2012 г. и изпълнителен лист от 01.08.2012 г., от тях се установява, че са издадени по ч.гр.д. № 36218/2012 г., на СРС, 75 с., по силата на които са осъдени солидарни длъжници, измежду които и „Вип Паркет“ ЕООД, да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД, произтичащите от сключен Договор за инвестиционен кредит № 032/2007/16.01.2008 г. и Анексите към него, главница, ведно със законната лихва върху нея, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такса и разноските по делото.

Не се спори, а и се установява от представената молба вх. № 49376/02.10.2012 г., че въз основа издадената Заповед и изпълнителен лист и по молба на ищеца е било образувано изп.д. № 9252/2012 г., на ЧСИ М. Б..

Представена по делото е и Заповед по чл. 417 ГПК от 02.10.2012 г. и изпълнителен лист от 02.10.2012 г., от тях се установява, че са издадени по ч.гр.д. № 36219/2012 г., на СРС, 66 с., по силата на които са осъдени солидарни длъжници, измежду които и „Вип Паркет“ ЕООД, да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД, произтичащите от сключен Договор за инвестиционен кредит № 033/2007/16.01.2008 г. и Анексите към него, главница, ведно със законната лихва върху нея, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такса и разноските по делото.

Не се спори, а и се установява от представената молба вх. № 55797/06.11.2012 г., че вземанията по издадената Заповед и изпълнителен лист са присъединени за събиране по вече образуваното изп.д. № 9252/2012 г., на ЧСИ М. Б..

Представени по делото са Решение № 1689/20.10.2015 г., по т.д. № 2424/2013 г., на СГС, VI с., Решение № 2104/06.08.2018 г., по в.т.д. № 6551/2017 г., на САС, ТО, V с. и Определение № 124/26.02.2020 г., по т.д. № 1045/2019 г., на ВКС, I ТО, от които се установява, че съществуването на вземанията по издадената Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 36219/2012 г., на СРС, 66 с., произтичащи от Договор за инвестиционен кредит № 4

033/2007/16.01.2008 г. и Анексите към него е установено по окончателен начин.

Представени по делото са Решение № 259/29.01.2016 г., по т.д. № 2101/2013 г., на СГС, VI-7 с. и Решение № 2461/24.10.2018 г., по в.т.д. № 1292/2018 г., на САС, ТО, 13 с., влязло в сила на 03.12.2018 г., от които се установява, че съществуването на вземанията по издадената Заповед по чл.

417 ГПК, по ч.гр.д. № 36218/2012 г., на СРС, 75 с., произтичащи от Договор за инвестиционен кредит № 032/2007/16.01.2008 г. и Анексите към него, е установено по окончателен начин.