Решение № 1895 от 30.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. Русе, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520102917 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание чл.240 ЗЗД.

Ищецът Г. К. К. твърди, че на 12.06.2023 г. е предоставил заем в размер на 700 /седемстотин/ лева на В. П. И. – негова позната. В изготвеното между тях писмено споразумение, същата собственоръчно е посочила, че дадената от ищеца сума е заем, като е договорено той да бъде върнат до дата 12.11.2023 година.

На 13.11.2023 г. ищецът се срещнал с ответницата, която му заявила, че няма пари и няма как да му върне заема в момента и поискала отсрочка от две седмици. Две седмици по-късно отново била потърсена по телефона от ищецът, но същата не му вдигнала.

Това принудило Г. К. да й отправи покана, като такава същия изпратил чрез ЧСИ В.Николов през м.декември, поканата с вх. № 15315/20.12.2024 г. В указания 7дневен срок ответницата не върнала заетата й сума, но се свързала с доверителят ми и поискала месечен срок за връщането на сумата. Ищецът й заявил, че ако не му върне дадения заем, ще предприеме необходимите действия да потърси правата си по съдебен ред.

Въпреки многократните разговори между страните и обещанието на ответницата В. И., същата не предприела никакви действия и не върнала претендираната сума. За последно ищецът разговарял с ответницата през м.септември 2024 г., когато я засякъл на бензиностанция „Антим", където същата работела. Отново обещала да му върне заетата сума, както и да му плати лихви за забава, но това не се е 1 случило и до момента.

Предвид на гореизложеното за ищецът е налице интерес да предяви обективно съединени искове.

Моли да се постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата В. П. И. да заплати на Г. К. К. от сума в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща заем, предоставен на 12.06.2023 г., ведно с лихва за забава в размер на 145,84 лева, считано от 13.11.2023 г. до завеждане на исковата молба-16.05.2025г., и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на присъдената сума. В условията на евентуалност, ако съда приеме, че не е изпълнен фактическия състав на договора за заем, да постанови решение, с което да приеме, че е налице неоснователно обогатяване и да осъди ответница В. П. И. да заплати на Г. К. К. сумата от 700 лева получена без основание, ведно с лихва за забава в размер на 145,84 лева, считано от 13.11.2023 г. до завеждане на исковата молба, и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на присъдената сума. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата В. П. И., не взема становище по предявения иск и не се явява в съдебно заседание.

Съдът приема за установено следното:

Видно от представената в копие Споразумение от 12.06.2023г. /л.5/ В. П. И. е получила от Г. К. К. парична сума в размер на 700 лева. Ответницата се е задължила да върне сумата в 5-месечен срок.

По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят Донка К.а Андреева, сестра на ищеца, сочи, че не познава лично ответницата, но я е виждала. Знае, че брат й е предоставил на ответницата сумата от 700 лева в заем, които тя е следвало да му върне в срок от 5 месеца. Уточнява, че не е присъствала на разговор между двамата, но е виждала договора, който те са подписали. Ответницата не е върнала парите на брат й, само обещавала да го стори.

Въз основа на установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Правното основание на предявения главен иск е чл. 79 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищеца претендира връщане на парична сума, която твърди, че е дал на заем на ответника, т. е. търси се реално изпълнение на главното задължение на В. П.

И., в качеството й на заемополучател.

Подписаният от ответника и ищеца и частен документ от 12.06.2023 г. доказва постигнато съгласие между страните за даване от ищеца, респ. получаване от ответника на сумата 700 лева със задължение същата да бъде върната в 5-месечен срок, т.е. до м.ноември 2023г. Документът има и удостоверителен характер2 установява, че с подписването му е извършено предаването, респ. получаването, на визираната в него сума. Постигнатото съгласие и извършеното реално действие са елементите на осъществения правопораждащ фактически състав- договор за заем.

Ищецът, като заемодател, е изправна страна- предал е на ответника договорената сума. За насрещната страна е възникнало задължението да върне получената сума. Съгласно чл.240, ал.3 ЗЗД това следва да стане в уговорения срок. В случаят той е 5-месечен и следователно сумата е дължима най-късно до 12.11.2023 год. В тежест на ответницата е да докаже положителния факт на изпълнението.

Същата не е представила доказателства за плащането. Налице е виновно неизпълнение на договорно задължение, като изправната страна има правото да получи реално изпълнение- връщане на заетата сума.

С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание и следва да бъде уважен в размер на 700.00 лв., като сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 16.05.2023г. до окончателното й изплащане.

Като основателен следва да се уважи и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Задължението за главницата от 700 лева е станало изискуемо на 13.11.2023 г., поради което до предявяване на иска законната лихва възлиза в размер на 145.84 лева, от които според предявения петитум следва да се присъдят.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в хода на производството съдебни разноски общо в размер на 700.00лева.

По изложените съображения , съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. П. И., с ЕГН:**********, от град Русе, ул. Опълченска, №12, вх.В, ет.3, ап.8, да заплати на Г. К. К., ЕГН:**********, със съдебен адрес – гр.Русе, *******, чрез адв.С.П., на основание чл.240 ЗЗД, сумата от 700.00 лева, представляваща предоставена в заем сума по договор за заем от 12.06.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 145.84 лева, както и сумата от 700.00 лв.–разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4