Решение № 7102 от 03.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7102

Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20267050700216 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба (уточнена на 16.02.2026 г. и на 08.04.2026 г.) от „ПРОПЪРТИС ПС“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от П. И. Б.-С., чрез пълномощник – И. С., подадена чрез адв. Е. Д.-А., срещу Община Варна с искане да бъде осъдена Община Варна да заплати на ищеца сумата в размер на 96 872 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като обезщетение за периода от 11.09.2018 г. до 26.01.2026 г. (датата на завеждане на исковата молба), за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за изготвяне и съгласуване на инвестиционни и идейни проекти, административни такси, такси за присъединяване, геотехническа експертиза, визи за проектиране и други съпътстващи разходи, причинени от незаконосъобразни бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност, а именно: отказ на председателя на експертния съвет при Община Варна да разгледа преписката и неоснователно забавяне за реализация на инвестиционния проект на ищеца; непроизнасянето на Директора на Дирекция АГУП към Община Варна по заявлението на дружеството от 05.08.2026 г.; неиздаването на административен акт – писмо, с указания за нередовности в проект; непроизнасяне по искането от 19.11.2025 г.

Ищецът пояснява, че във връзка с реализиране на негово инвестиционно намерение и подадено на 11.09.2018 г. заявление, с Протокол № 34 от 25.09.2018 г. ЕСУТ при Община Варна е съгласувал и одобрил представен от дружеството инвестиционен проект за обект: „Басейн за делфини и тюлени, амфитеатър, лятно заведение, административни технически помещения за обслужващи системи и съоръжения и зона за находящ се в [ПИ] – „Атракционен парк“, кв. 10 по плана на Приморски парк“, което е създало у дружеството легитимно очакване за реализация на инвестиционното намерение. Впоследствие се твърди, че поради изискване за привеждане на устройствените показатели в съответствие с предвиденото застрояване, дружеството е било принудено да изготви нов идеен проект, както и да предприеме процедура по изменение на действащия ПУП, което наложило допълнителни разходи. Сочи се, че с последващо подадено заявление на 05.08.2025 г. е поискано разрешаване изработване на ПП-ПРЗ за [ПИ] по КККР на „Приморски парк“, гр. Варна, представляващ изменение на действащ ПУП-ПЗ за [ПИ], попадащ в отреждане на УПИ І, кв. 10 по ПП на ПРЗ на „Приморски парк“, гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-200/28.05.2007 г. на Зам.-кмета на Община Варна. Във връзка със заявлението от 05.08.2025 г., видно от Протокол № 32 от 03.09.2025 г. от заседание на ЕСУТ е, че „Председателят на ЕСУТ отказва да разгледа преписката за разрешаване изработване на ПУП-ПРЗ за [ПИ] по ККиКР на „Приморски парк“, гр. Варна, представляващ изменение на действащ ПУП-ПЗ за ПИ – 248 „Атракционен парк“, кв. 10 по КТ на „Приморски парк, попадащ в отреждане на УПИ І – „Аквапарк“, кв. 10 по ПП на ПРЗ на „Приморски парк“, гр. Варна, тъй като няма законово основание.“ Тъй като посоченото произнасяне не представлява, според ищеца, мотивиран административен акт, на 19.11.2025 г. дружеството е подало искане за писмено и мотивирано произнасяне по заявлението от 05.08.2025 г., по което искане липсва произнасяне от Кмета на Община Варна, поради което с жалба от 07.01.2026 г. е оспорен пред съда мълчалив отказ на Кмета на Община Варна.

Според ищеца е налице незаконосъобразно действие – отказ на председателя на ЕСУТ да разгледа преписката, без законово основание и без мотиви, и неоснователно забавяне за реализация на проекта на ищеца, за което на дружеството са причинени имуществени вреди, включващи, но не само: изготвяне на идейни и инвестиционни проекти; съгласуване на проекти; административни такси; такси за присъединяване; изготвяне на геотехническа експертиза; издаване на визи за проектиране и други съпътстващи разходи. Настоява се, че посочените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на ответника.

Със становище от 01.04.2026 г. и с уточнение на исковата молба в първото съдебно заседание, ищецът настоява, че: 1. незаконосъобразното бездействие се състои в непроизнасянето на административния орган по заявлението от 05.08.2025 г., неиздаването на дължимия административен акт – писмо с указания за констатирани нередовности в проекта и непроизнасянето по искането от 19.11.2025 г.; 2. Причинноследствената връзка с вредите е обезсмислянето на разходите, вследствие последвалия фактически отказ за разглеждане на преписката от председателя на ЕСУТ, което е довело до забавяне и възпрепятстване реализацията на инвестиционния проект. С посоченото становище от 01.04.2026 г. ищецът допълва фактическата обстановка, като сочи, че със Заявление № АУ037397ВН от 13.04.2021 г. дружеството е поискало разрешаване изработване на проект за ПУП-ПРЗ за [ПИ] по КККР - изменение на ПУП-ПЗ за [ПИ], кв. 10 по ПП на ПРЗ на „Приморски парк“, гр. Варна, като не е налице произнасяне и поради изгубена възможност за обжалване на мълчалив отказ, дружеството се е принудило да направи ново искане - заявлението от 05.08.2025 г.

Във връзка с отправено от ищеца искане, с определение от открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2026 г. съдът е допуснал увеличение на иска с 19 233,15 евро, като след изменението на иска общият размер на исковата претенция възлиза на 116 104,15 евро.

С протоколно определение от откритото съдебно заседание, проведено на 20.05.2026 г. съдът е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в частта на претендираното от ищеца обезщетение от Община Варна за вреди, вследствие непроизнасянето на административния орган – Директора на Дирекция АГУП при Община Варна, по заявлението от 05.08.2025 г. и в частта на непроизнасянето по искането на ищеца от 19.11.2025 г. Съдът е приел, че исковата молба в тази част е недопустима, предвид постановените съдебните актове по адм. дело № 215/2026 г. на АдмС - Варна и адм. дело № 3471/2026 г. на ВАС, които сочат на липсата на отменени като незаконосъобразни административни актове – мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по подаденото от дружеството заявление на 19.11.2025 г., доколкото липсва задължение на административния орган за произнасяне по това заявление, предвид наличието на влязъл в сила мълчалив отказ на кмета на общината да издаде заповед по чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) по предходно подаденото от дружеството заявление на 05.08.2025 г. Процесното определение на съда е обжалвано пред ВАС и не е влязло в сила.

С исковата молба и в хода на устните състезания, ищецът отправя искане да се уважат исковите претенции, претендира присъждане на разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.

С писмена защита ищецът настоява, че е доказано противоправно бездействие на административния орган, а именно неиздаване на административен акт – писмо, съгласно чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, с указания за отстраняване на констатираните нередовности в проекта, разгледан на заседание на ЕСУТ, при положение, че такова указание има дадено и прието – Предложение за дневен ред за 03.09.2025 г., което е лишило ищеца от възможността своевременно да отстрани евентуалните нередовности и да продължи процедурата. Изложени са доводи за продължила с години административна пасивност и неупражняване на правомощията в разумен срок. Сочи се, че са доказани и претърпените имуществени вреди, както и пряката причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на Община Варна и настъпилите вреди. Изтъква се, че обстоятелството, че още на заседание на ЕСУТ от 25.09.2018 г. е бил съгласуван и одобрен инвестиционен проект на ищеца, при действието на същите заповеди, на които ответникът понастоящем се позовава като основание за ограничаване на строителството в Приморски парк, опровергава тезата на ответника за обективна невъзможност за реализиране на проекта и сочи на непоследователност и противоречивост в административната практика. В допълнение се отбелязва, че без отговор е останало и заявлението на дружеството от 13.04.2021 г., с което е поискано разрешаване изработване на ПУП-ПРЗ за имота на дружеството, като ищецът е бил поставен в положение да загуби възможността да обжалва мълчаливия отказ и е било принудено повторно да входира проекта със заявление от 05.08.2025 г., като за целта отново са били заплатени дължимите административни такси, без и по това заявление да е постановен своевременен административен акт. Сочи се, че разходите, извършени в периода 2017 г. – 2020 г. са във връзка с основната подготовка на инвестиционното намерение, като именно тази документация е била използвана и при последващите процедури през 2021 г. и 2025 г., като не е налице уведомяване на заявителя, че проектната документация е изгубила актуалност. Ищецът заключава, че чрез продължителното си и необосновано бездействие Община Варна е лишила ищеца от реална възможност да реализира инвестиционното си намерение, без да постанови законосъобразен и мотивиран административен акт и без да изпълни задълженията си, поради което, според ищеца, са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността й по реда на ЗОДОВ.

Ответникът – Община Варна, чрез гл. юрисконсулт С. И., с писмен отговор и в хода на делото настоява, че исковата молба е недопустима, неоснователна и недоказана, като отправя искане да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че одобреният през 2018 г. инвестиционен проект е загубил правно действие на основание чл. 145, ал. 4 ЗУТ, поради което се възразява срещу твърдението за създадено у дружеството легитимно очакване за реализация на инвестиционното намерение. Доколкото според чл. 108, ал. 1 ЗУТ предвижданията на ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране, а не обратното, ответникът не споделя тезата, че поради изискване за привеждане на устройствените показатели в съответствие с предвиденото застрояване дружеството е принудено да изготви нов идеен проект, както и да предприеме процедура по изменение на действащия ПУП, което е наложило допълнителни разходи. Изтъква се, че по арг. от чл. 6, във вр. с чл. 5, ал. 4 ЗУТ ОбЕСУТ е консултативен и експертен орган, решенията му не са административни актове и не са задължителни за одобряващия орган, а и в производството по чл. 135 ЗУТ няма нормативно изискване за разглеждане на преписките от ЕСУТ. Излагат се подробни доводи за правилност на решението на ЕСУТ, предвид констатирани множество нередности и непълна документация, като съгласно т. VІІ от Заповед № 0414/19.02.2024 г. на Кмета на Община Варна, неокомплектованите преписки не се разглеждат на ЕСУТ, а съгласно т. 23 от Заповед № 0413/19.02.2024 г. на Кмета на Община Варна окончателният вариант за решение по всяка точка се формулира от председателя на ЕСУТ. Според ответника, доколкото Кметът на Община Варна е компетентен да се произнесе по искането по чл. 135, ал. 1 ЗУТ за изменение на плана, исковата молба е недопустима, т.к. Директорът на АГУП няма правомощия да разрешава изменение на плана, като това бездействие не е обективирано. Ответникът изтъква, че за нередностите, посочени в проекто-решението, изготвено от районната администрация и изпратено на дирекция АГУП и подадено за разглеждане на дневния ред на ЕСУТ, не е изпратено на ищеца писмо по чл. 5в ЗУТ. Сочи се, че решението на ЕСУТ е на експертния съвет, независимо от отразеното в протокола. На следващо място, ответникът прави възражение за погасяване на вземанията по давност на основание чл. 110 ЗЗД. Отбелязва се, че одобреният инвестиционен проект пред 2018 г. е бил въз основа на виза – извадка от действащ ПЗ, но впоследствие по инициатива на дружеството е предприето обединяване в КК на поземлени имоти и имотът остава без ПУП-ПЗ и това е и причината да се иска изменение на плана. В хода на устните състезания и с писмена защита ответникът поддържа изложените доводи и направеното искане за оставяне без уважение на исковата молба и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изтъква се, че в случая не става въпрос за обичаен случай, свързан с редовността и допустимостта на градоустройствената процедура, а за материалната й незаконосъобразност, поради което е неприложима хипотезата на чл. 5в ЗУТ.