Определение № 512 от 27.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Кюстендил, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500293 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „******************“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1113, район „Изгрев“, бул. „Цариградско шосе“ №28, сграда „Искър Плаза“, чрез пълномощника юрк. Л.М., като длъжник по изп. дело № 20251510402064 по описа на СИС при РС – Дупница, срещу Разпореждане от 20.05.2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи възражението му за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя както и разпореждане на Съдебния изпълнител с което е определена за дължима от жалбоподателя на основание чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК държавна такса, в размер на 96.60 лв( съгласно покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение)..

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева са определени за прекомерни, като такива се възприемат и определениje от ДСИ такси по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК в размер на 96.60 лева, тъй като процесуалният представител на взискателя единствено бил подал молба за образуване на изпълнително дело. Не се споделя виждането, че дори да е посочен от взискателя начин на изпълнение в молбата за образуване на изп. дело, което е задължителен реквизит по чл.426, ал.2 ГПК, то това е действие по водене на производството по принудително изпълнение, което от своя страна обосновава признаване на адвокатско възнаграждение над определеното за образуване на ИД по чл.10 от наредба №1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лева. В случая ДСИ не зачел и обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът направил възражение по размера на претендираните разноски по изпълнението, като в самото възражение посочил, че вземането, редуцирано при евентуално уважаване на възражението, може да се събере чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, ноторно известни на органа по принудително изпълнение от водени срещу същия длъжник други изпълнителни дела. Не били налице никакви процесуални усилия и/или специфични действия за 1 проучване на имуществото на длъжника, което от своя страна не отличавало производството с фактическа и правна сложност. Длъжникът е с известни банкови сметки, с големи наличности, което изключва необходимостта от допълнителни действия свързани с установяване на имуществото му.С подаването на молбата, последвалия запор се е стигнало до събиране на цялата сума, която е предмет на изпълнителния лист на основание посочения в молбата способ по чл.426, ал.1 ГП.С подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство е постигнато реализиране на вземането, делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Дължимо в този случай на адвоката на взискателя възнаграждение, според жалбоподателя следва да бъде определено на сума 200.00 лв, тъй като цялото вземане е събрано еднократно в резултат на реализирания посочен изпълнителен способ.Процесуалният представител не е извършвал други отделни и самостоятелни процесуални действия по събиране на вземането , затова приемането в пълен размер на адвокатското възнаграждение е определено за неправилно и незаконосъобразно.Определяне на адвокатско възнаграждение за сума над 200 лв, би довело до увреждане интересите на длъжника, чрез натоварването му с разноски , като се има предвид фактът, че длъжникът е търговско дружество , за което е ноторно известно, че вземанията срещу него са лесно събираеми, поради публично известни банкови сметки, публикувани на общодостъпен сайт на дружеството.Този целен със законни средства противоправен резултат е определен за недопустим, а самото искане противоречащо на посочената императивна норма, поради което и неоснователно.В съответствие с изложеното е искане за намаляване размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 350 лева на 200 лева, както и намаляване на дължимата такса по чл.53 от Тарифата до съответния размер след евентуално намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за настоящото производство, за платена държавна такса, както и платени такси по администриране на жалбата.

С жалбата са представени покана за доброволно изпълнение, възражения „Еврохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК ************, съобщение – отказ да се редуцира адвокатски хонорар,списък разноски, документ за платена държавна такса за подадената жалба 25.00 лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят А. Г. С., чрез пълномощника адв. Ю. Динева, е подал отговор на частната жалба , с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита присъдения размер на адвокатско възнаграждение за минимален, с оглед разпоредбите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. така при дължимо адвокатско възнаграждение 400 лв, в случая се претендират 350 лева.Подържа, че още с подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство е посочен изпълнителен способ, а именно запор на банкови сметки. Акцентира на недобросъвестното поведение на длъжника, който знаейки за процесното задължение, не го е погасил доброволно, в който случай нямало да се стигне до присъждане на адвокатско възнаграждение и държавни такси. Моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Органът по принудително изпълнение не е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр. 2 от ГПК.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното:

Изпълнително производство №2064/2025 г. по описа на СИС при ДнРС е образувано по молба на взискател, към която е приложен изпълнителен лист №91/10.04.2025 г., издаден въз основа на решение №134/07.03.2025 г. по гр.д.

№2454/2024 г. на РС – Дупница, за принудително събиране на посочените в изпълнителния лист суми в общ размер на 450 лев, за разноски по производството и 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Молбата по чл.426, ал.1 от ГПК е подадена от пълномощник на взискателя и с нея е поискано 2 образуване на изпълнително производство, както и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника за удовлетворяване на подлежащите на изпълнение вземания на взискателя А. Г. С. срещу „******************“ АД.

С молбата е поискано и заплащането на разноски по изпълнението, 42 лв държавна такса и 350 лв адвокатски хонорар.

Представен е изпълнителен лист №91/10.04.2025г. , съгласно който „******************“ АД, ЕИК ************ , със седалище и адрес на управление гр.София 1784, бул.“Цариградско шосе“№159, район „Младост“, бл.“Бенч Марк Бизнес Център“ следва да заплита на А. Г. С., ЕГН ********** сумата 450 .00 лв, сторени разноски по делото за държавна такса( 150 лв) и адвокатско възнаграждение( 300.00 лв,) както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист.Представен е Договор за правна защита и съдействие за платена сума 350.00 от А. С. на адв.Ю. Динева.

ДСИ е образувал изпълнително дело и е приел като част от разноски по изпълнението платения от взискателя адвокатски хонорар. На длъжника е връчена ПДИ, обективираща процесното вземане и начислените такси и разноски, към които и таксата по чл.53 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 96.60 лева и адв. възнаграждение 350.00 лв.Изпратено е и запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД, която банка в отговор до ДСИ е изпратила писмо, с което е уведомила органа по принудително изпълнение, че признава вземането и е блокирана сметката на длъжника.В същото време на 02.05.2025г. по сметката на Съдебния изпълнител е получена с наредител „уникредит Булбанк“ АД сумата 943.60 лв.

В делото е приложен Договор за правна защита и съдействие, съгласно който А. Г. е заплатил на адв.Ю. Динева адв.възнаграждение в размер на 350.00 лв.

Призовката за доброволно изпълнение е връчен на 12.05.2025г. В срока за доброволно изпълнение на 14.05.2025г. длъжника „******************“ АД е депозирал възражение пред съдебния изпълнител за прекомерност на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение. по изложени във възражението доводи, идентични с тези в настоящата жалба, длъжникът смята, че пълномощникът на взискателя има право на възнаграждение само по чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева, поради което е поискал редуциране на претендирания от него хонорар до тази сума.С обжалваното разпореждане ДСИ е отказал да уважи възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, с довода, че претендирания от пълномощника на взискателя адвокатски хонорар е съобразен с размерите, заложени в от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима. Подадена е от длъжника по изпълнението, на когото закона изрично е признал правото да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по разноски по изпълнението и е депозирана в двуседмичния срок от връчването на обжалваното разпореждане. /чл. 436, ал. 1 ГПК, чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и т. 2 от ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

Разгледана по същество е основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е реализация на общия принцип за отговорност за разноски т. е. за неоснователно причинени имуществени вреди. С оглед на отликите на принудителното изпълнение от общия исков процес,законодателят нарочно е уредил в разпоредбата на чл. 79 ГПК хипотезите, при осъществяването на 3 които, разноските се понасят от длъжника респ. остават за сметка на взискателя. Тази специфична регламентация обаче не изключва приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК в изпълнителния процес, доколкото е част от общите правила на процесуалния закон. В тази връзка длъжникът разполага с възможност да възрази пред съдебния изпълнител по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя, а постановеният по това искане акт подлежи на обжалване пред съда.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК по искане на насрещната страна в процеса съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за платено адвокатско възнаграждение, но не и под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., ако последното е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Същевременно с Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 се признава възможността Националния съд да откаже да приложи национална правна уредба, включително когато предвидените в тази Наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, ако тази Наредба нарушава забраната по чл.101, пар.1 ДФЕС и също се приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Дори изрично в разгледания казус е прието ,че съдът а в случаят съдебният изпълнител, при направено възражение от страна на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя следва да прецени фактическата и правна сложност на изп. дело, положените усилия от пълномощника, но и очакваните действия, които ще следва да извърши в защита интереса на кредитора към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.