Решение № 151 от 09.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. С., 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440101671 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. 25 ГПК "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от *. Д.Н. Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, действащ чрез пълномощника си адв. Е. В., АК С. срещу П. *** С. с адрес: гр. С., ул. ***, представляван от *** - д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с които се иска да бъде обявена за незаконосъобразна и да се отмени Заповед № РД-13-330/24.10.2025 г. на *** С.; Да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „****“; Да се упражни косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК върху Катедреното решение от 09.04.2025 г. и съдът да признае Решението на Катедрен съвет на ***-С., инкорпорирано в Протокол №19/09.04.2025 г. за НИЩОЖНО по см. на чл. 146 и сл. от АПК. Претендират се и разноски.

Ищцата твърди, че съгласно Трудов договор №***/.01.02.1985 г. работи в П.*** С., като от Допълнително споразумение №РД-13-174/19.05.2025 г. е видно, че тя заема длъжността „***“. Твърди, че на 09.04.2025 г. в *** С. е проведено заседание, на което се гласува въпросът за удължаване на нейния трудов договор по реда на §11 от ПЗР на ЗВО (изм. ДВ, бр. 81/2024 г.).

Катедрата е една и носи името "***". С мнозинство от 8 гласа „против“, 3 „за“ 1 и 1 „въздържал се“, решението на Катедрата не е било в полза на ищцата.

Твърди се, че във въпросното заседание участват лица, които не са на основен трудов договор с ***-С. (***), в противоречие с чл. 58, ал. 1 от Правилника на *** и чл. 26 д, ал.1, ЗВО), по отношение на които има съмнения, относно законосъобразността на придобитата и призната научна степен ОНС „***“ от д-р М.П.. Твърди се, че ръководител на катедрата е лице, което не отговаря на законовите условия за заемане на длъжността в противоречие с чл. 63 от Правилника на ***; чл.26д, ал. 4 ЗВО. Ищцата твърди още, че Решението е немотивирано, като това е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита. Твърди се, че на заседанието директорът на ***-С. - Е. Н. проявява дискриминационно и унизително отношение към *. д.н. Н. Г., включително и квалификации, че предишни нейни жалби били „клевета“ и „донос“. Твърди се, че на 24.10.2025 г. на ищцата е връчена Заповед № РД-13 330/24.10.2025 г., издадена от д. на П. *** С., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е прекратено трудовото й правоотношение считано от 24.10.2025 г., поради „придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Като пряко фактическо и правно основание за издаване на заповедта е посочено Решението на Катедрения съвет от 09.04.2025 г., с което е отказано удължаване на трудовото правоотношение по реда на §11 ПЗР на ЗВО. Следователно Заповедта за уволнение е пряка правна последица и изпълнение на нищожното катедрено решение, което се инкорпорира в искова молба и се прави искане да бъде обект на косвен съдебен контрол. Твърди се, че горепосочено Решение на Катедрения съвет от 09.04.2025 г. е нищожно на основание чл. 146, т. 1 и г. 2 АПК, тъй като е прието от некомпетентен орган (неправилен състав) и при липса на задължителната форма (мотиви). Твърди се, че процесната Заповед № РД-13330/24.10.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение изрично препраща като фактическо и правно основание към Решението на Катедрения съвет от 09.04.2025 г., с което е отказано удължаването на трудовия договор на ищцата по реда на §11 ПЗР ЗВО. Това катедрено решение не е било връчено на ищцата нито към момента на постановяването му, нито заедно със заповедта за уволнение, като тя изрично го е изискала със Заявление, за да се запознае с него. По този начин работодателят я е лишил от възможността да се запознае с действителните мотиви за уволнението си и да организира адекватна защита.

2

Твърди се, че катедреният ръководител * М. Л. е избрана в нарушение на чл.

63 от Правилника на ***, понеже е хабилитирана в несъществуващо в П. *** С. направление „***“, което обуславя проблем с легитимността на катедрата.

Твърди се, че решението на Катедрата във вр. с удължаването договора на *. д.н. Н. Г. е безспорно дискриминационно третиране спрямо ищцата в нарушение на чл.6 КРБ, чл.20 и чл.4 ЗЗДискр., чл. 4 ЗВО и чл.14 ЕКЗПЧОС, което е противоправно и е форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ. Твърди се, че решението е немотивирано, като това е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита. Претендират се разноски. Ответникът в депозирания писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК приема исковете за допустими, но оспорва същите като неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва изцяло твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищцата, че процесната заповед е незаконосъобразна, респективно уволнението е незаконно. Твърди се, че правната уредба на прекратяването на трудовия договор на хабилитиран преподавател във висше училище поради навършване на определена възраст се съдържа в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във връзка с чл. 59 от ЗВО. Твърди се, че уволнената служителка е навършила изискуемите години - 65, след което на същата е връчено предизвестие №307/23.09.2025 г. и последваща заповед за прекратяване на ТПО. Твърди се, че с чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е уредено субективното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, като отправи до него писмено предизвестие или да изплати обезщетение за неспазено предизвестие, по реда на чл. 220 КТ. Следователно, по силата на закона отправянето на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да следва момента, в който работникът или служителят е навършил определената възраст. Твърди се, че в конкретния случай това изискване е спазено и действията на работодателя са правомерни. Ответникът твърди още, че в ИМ се навеждат доводи, които са неоснователни и неотносими към предмета на спора, като как и по какъв начин е взето решение договорът с ищцата да не бъде продължаван, е ирелевантно за прекратяването на трудовото правоотношение. Твърди се, че е неоснователна заявената претенция, че в катедрения съвет са участвали лица с право на глас, които нямат основен трудов договор с ***, като се сочи, че съгласно §4д. от ДР на ЗВО "Основен 3 трудов договор" е трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, а за академичната длъжност „асистент ” - и трудовият договор сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Твърди се, че прекратяването на ТПО с хабилитираните лица не е поставено в абсолютна зависимост от решението на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или ***а, както и след решението на академичния съвет, както и че Решението на катедрения съвет няма никакво отношение към волята на работодателя да прекрати ТПО с ищцата. Дори и да се вземе решение за удължаване на договора, работодателят е този, който решава дали да приложи прекратителното основание или да съобрази решението на органа по § 11 от ДР на ЗВО. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от писмените доказателства се установява, че между ищеца *. Д.Н.

Н. Д. Г. и ответника П. ***-С. е съществувало безсрочно трудово правоотношение по трудов договор № 740 от 01.02.1985 г. Трудовото правоотношение между *. Д.Н. Н. Д. Г. и ответника П. ***-С. е прекратено със Заповед № РД-13-330 от 24.10.2025г. От текста на заповедта се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр.1-во от КТ „поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“.

Признава се от ответника, че с връчено предизвестие №307/23.09.2025 г. и последваща заповед е прекратено трудовото правоотношение на ищцата.

Установява се, че правното основание на връченото предизвестие №307/23.09.2025 г. и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съвпадат изцяло, а именно: чл. 328, ал. 1, т. 10, пр.1-во от КТ- „поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.“ С протоколно определение от 20.03.2026г. съдът е обявил за окончателен изготвения и съобщен на страните проект на доклад по делото, който е приет без възражения от страните. С доклада е разпределена и доказателствената тежест както следва:

4

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между страните през посочения от него период, както и прекратяването на същото по силата на заповедта, която оспорва, и от посочения в исковата молба момент. С оглед конкретно наведеният довод за незаконност на уволнението- злоупотреба с правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ , последният следва да установи пълно и главно целенасоченото и тенденциозно използване от работодателя на конкретното уволнително основание с единствената цел да бъде прекратено правоотношението именно на ищеца, да докаже нищожност на решението взето от катедрения съвет, както и наличие на дискриминационно третиране по признак „възраст“, както и превратно упражняване на власт в нарушение на чл.8 от КТ от страна на работодателя.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ , са следните: заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена от компетентен орган на работодателска власт; ищецът да е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст; трудовото правоотношение да е възникнало преди работникът да е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав формира следните правни изводи:

По предявените искове в доказателствената тежест на работодателя ответник е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че са били налице предвидените в закона предпоставки, вследствие на което законосъобразно е приложил уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ.

В чл. 328 КТ е предвидено субективно право на работодателя 5 едностранно да прекратява трудовите договори с работници /служители/ при наличие на някое от изчерпателно посочените в тази разпоредба предпоставки. В разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ са уредени две отделни самостоятелни основания за уволнение: придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което основание важи за всички работници и служители, с изключение на хабилитираните лица от академичния състав във висшите училища и в научните институти.

На първо място следва да се посочи, че в случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер.

В Решение № 393/26.05.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС е посочено, че с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ се дава право на работодателя да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя, като върховните съдии са приели, че по този начин законът ясно е определил, че отправянето на предизвестие следва момента на придобиване право на пенсия, но не може да го предхожда. В същия смисъл е и Решение № 9 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК на ВКС, цитирано от районния съд, както и Решение № 98 от 3.07.2012 г. по гр. д. № 1242/2011 г., III г. о., ГК на ВКС, в което също е посочено, че с чл. 328, ал. 1, т.10 КТ е уредено субективното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, като отправи до него писмено предизвестие при придобиване от последния право на пълна пенсия за изслужено време и старост. И тук отново върховните съдии са приели, че по силата на закона отправянето на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да следва момента, в който работникът или служителят е придобил правото на пълна пенсия за изслужено време и старост.