Решение № 1128 от 05.10.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3539/2021
- Вид
- Решение № 1128
- Подписан
- 05.10.2023
- В сила
- 05.10.2023
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1128 гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000503539 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 264872 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 11075/2019 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 16-и състав, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, , да заплати на Е. А. Л., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от присъда от 06.04.2014 г. по НОХД №15683/2012 г., по описа на СРС, 100 състав, ведно със законна лихва, считано от 22.08.2016 г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлил иска за горницата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен и е отхвърлил изцяло иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Съдът е осъдил ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да 1 заплати на Е. А. Л. на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 лв., представляваща държавна такса и сумата от 235,58 лв., възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от Е. А. Л., с която се твърди, че решението е неправилно. Навеждат се доводи за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, т.е. че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено и не отговаря на действително претърпените вреди от ищцата. Жалбоподателят посочва, че през процесния период е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в разстройване на отношенията в семейството и с близките, както и уволнение от работа поради незаконно повдигнатото й обвинение. Поддържа, че от свидетелските показания се установява влошеното емоционално и здравословно състояние вследствие на опасенията и страха от осъждане, цялостното отражение на предприетото срещу ищцата наказателно преследване върху живота и – болни майка и син, обществен отзвук и др. Сочи, че от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза се установява обостряне на сърдечносъдовите симптоми: вариации на стойностите на артериалното налягане, излизане от нормален сърдечен ритъм, изостряне на исхемична болест на сърцето.
Моли, въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като вместо това постанови ново, с което изцяло да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Писмен отговор на въззивната жалба, от въззиваемата страна, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, не е постъпил.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като 2 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледани по същество въззивната жалба на Е. А. Л. Е. А. Л. е НЕОСНОВАТЕЛНА
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. А. Л. с искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата /02.09.2014 г./ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди ( заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство), претърпени в резултат на незаконно обвинение, по което ищцата е призната за невиновна с влязла в сила присъда от 02.09.2014 г., по НОХД № 15683/2012 г., по описа на СРС, НО, 100 състав.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищцата е била обвинена в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл.
209, ал. 1 от НК, по което е оправдана на първа инстанция, а присъдата е потвърдена от въззивната инстанция. Като е взел предвид характера на обвинението и неговата продължителност, начинът, по който се е отразило на емоционалното и здеравословно съсътояние на ищцата, съдът е определил справедливото обезщетяване за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лева, като е охвърлил иска до горницата от 30 000 лева. Произнесъл се е по релевираното ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 02.09.2014 г. до 22.08.2016 г. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени 3 имуществени вреди в размер на 350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, първостепенният съд е приел, че същият следва да се отхърли, доколкото липсват доказателства за реализирането на тези разноски.
Със заповед от 11.07.2012 г. на служител от 09 РПУ, по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, Е. А. Л. е задържана за срок от 24 часа. Ищцата е привлечена като обвиняем на 12.07.2012 г. с Постановление за привличане на обвиняем на разследващ полицай при 09 РПУ – СДВР, като няма данни за налагане на мярка за неотклонение.
Видно от представената присъда от 06.03.2014 г., постановена по НОХД № 15683/2012 г. на СРС, 100 с-в, Е. А. Л. е призната за невиновна за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.3, вр. чл. 209, ал. 1 НК. В производството пред СРС са проведени три съдебни заседания, на които Е. А. Л. е присъствала.
С решение № 912 от 02.09.2014 г., постановено по ВНОХД № 2157/2014 г. на СГС, НК, XIII въззивен състав, е потвърдена изцяло оправдателната присъда на СРС от 06.03.2014 г.
Видно от заповед № 144 от 14.11.2012 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД е прекратено без предизвестие трудовото правоотношение с Е. А. Л., назначена на длъжност „организатор работа с клиенти/събираемост“ в отдел „Обслужване на потребители и събираемост“ в ТР „Люлин“, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. От Заповед № 10/14.11.2012 г. е видно, че на същата е наложено наказание „уволнение“ заради това, че на 11.07.2012 г. служителката неправомерно е поискала и получила от клиент на дружеството сума в размер на 460 лева, за да бъдат опростени част от задълженията на абоната.
Представен е препис – извлечение от акт за смърт на П. Н. Л., починала на ******** г., която е майка на ищцата и двете са делили едно домакинство.
Видно от приетите по делото копия от статии, поместени в различни вестници, действията на Е. Л. са получили широк обществен отглас, като са отразени в редица средства за масово осведомяване.
Представени са и копия от протоколите от проведените открити
4 съдебни заседания по НОХД № 15683/2012 г. на СРС, 100 с-в, видно от които Е. А. Л. се е явявала лично по заседанията.
По делото е представена медицинска документация и в хода на първоинстанционното производство е изслушано заключение на вещото лице по съдебномедицинска експертиза, което въззивната инстанция кредитира като компетентно изготвено. От тях се установява, че ищцата през двугодишния период на наказателното производство е получила обостряне на симптомите от страна на сърдечно съдовата система: вариации на стойностите на артериалното налягане, излизане от нормален сърдечен ритъм и изостряне на хронична исхемична болест на сърцето. Вещото лице сочи, че в най-лека форма това състояние се изразява в невровегетативна дистония, което състояние е функционално /т.е. обратимо/, но в случая при ищцата има трайни органични и прогресиращи промени във вътрешните органи от наличните сериозни хронични системни заболявания, за които става ясно от представените медицински домуенти, като дори може да се стигне до съдов инцидент било в сърце, било мозък или в бял дроб. От приложените медицински документи по делото става ясно, че ищцата е получила нарушение във функциите на вестибуларния апарат. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че има връзка между състоянието на ищцата след събитието на 11.07.2012 г., доколкото има множество доказателства за всичките й болести, които се обясняват с настъпилия стрес от централната нервна система, която обуславя дисбаланса на вегетативната нервна система.
Поддържа, че хипертоничната болест е с по-голяма давност, но се усложнява след процесното събитие.
Пред първоинстанционния съд е разпитан един свидетел на ищцовата страна: Ю. Д. Т., без родство. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетеля.
От правна страна: Пред въззивната инстанция няма спор между страните по делото по основателността на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спорен е въпросът за това дали правилно е приложен чл. 52 ЗЗД досежно размера на обезвредата за неимуществени вреди, по-конкретно дали е правилно частичното отхвърляне на иска за обезвреда на неимуществените вреди. Спорен е и върпосът за основателността на иска за имуществени вреди.
Решението на градския съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси 5 съдът е обвързан от оплакванията в жалбата и следва да се произнесе само по тях /чл. 269 ГПК/.
Съгласно т.13 от ТР №3 от 22.4.2004 г. на ОСГК на ВКС по т.д.
№3/2004 г., ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, т.2 ЗОДОВ (в редакцията към момента на постановяване на ТР, а сега чл. 2, ал. 1, т. 3).
Точка 4 от същото ТР указва, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление – чл.2, т.2, изр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията към момента на постановяване на ТР). От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.
На първо място, следва да се прецени дали присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост, тъй като в тази насока са релевирани оплаквания въззивната жалба.
Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При делата по ЗОДОВ е прието в съдебната практика да се вземат предвид и допълнителните критерии, като тежестта на инкриминираното деяние за извършването на което лицето е било предадено на съд, а впоследствие – оправдано, взетата спрямо него мярка за неотклонение, продължителността на наказателния процес в съдебната и досъдебната му фаза, поведението на ПРБ по време на делото и дали е протестирала оправдателната присъда пред следващата инстанция, разгласяването на случая по медии /ако има такава/, отражението върху здравословното състояние на ищеца, както и върху неговите емоции, чувства, обичаен начин на живот /преди и след това/ и др.
Разпечатката съдържа 43 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26fbfe4f-7f62-4c60-9c31-90c31b467fb7