Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 74 от 06.12.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Наказателно дело от общ характер 826/2022
Вид
Присъда № 74
Подписан
06.12.2023
В сила
07.02.2025
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 74 от 06.12.2023г.на КжРС по НОХД № 826/ 2022г.

Повдигнато е обвинение срещу С. Р. Д. по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК за извършено престъпление на 01.08.2019г. в гр.К.

Повдигнато е и обвинение срещу Д. Д. Х. по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК за извършено престъпление на 01.08.2019г. в гр.К.

По делото е предявен граждански иск от Ф. Д. Х. и Г. Х. Х. против подсъдимите С. Р. Д. и Д. Д. Х. за сумата от 13700,58лв., представляваща стойността на противозаконно отнетите вещи на 01.08.2019г. ведно с направените деловодни разноски. Пострадалите лица Ф. Д. Х. и Г. Х. Х. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители, които се представляват от адвокат в съдебното производство.

Прокурорът в ход по същество пледира, че поддържа изцяло обвинението срещу двамата подсъдими за извършеното от тях престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. Счита, че обвинението се доказа по безспорен и несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се, и водят до единствения възможен извод, че именно двамата подсъдими са извършили процесното деяние. В подкрепа на обвинението са и приобщените по реда на чл.283 от НПК документи. От всички тези доказателства се установява безспорно, че на инкриминираната дата двамата подсъдими са били в гр.К., качили се в обитавания от пострадалите апартамент № *, находящ се блока бившето „А.

П. К.“, ул.„И. ч.“ № **, и след като счупили патрона на секретна брава на апартамента, влезли в същия и от спалнята изнесли метална касата, в която са процесните златни накити. Безспорно се установява, че непосредствено след като излезли от апартамента на пострадалите, същите са били видени от свидетелката А. В., която по това време се е прибирала вкъщи. Същата е разпознала именно подсъдимите, като извършители на процесното деяние, като в тази насока са показанията и на свидетеля Р. Б.. Отделно от това, в заключението на изготвената допълнително видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза – протокол № *** от 24.11.2023 г., не изключва вероятността двамата души от видимо мъжки пол да са имено двамата подсъдими. Настоява, че от обективна страна с действията си подсъдимите са реализирали обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение са отнели процесните движими вещи, като са прекъснали досегашното владение върху тях и установили трайно фактическа власт върху същите. Подсъдимите са засегнали обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. В случая са налице квалифициращите признаци на чл.195 ал.1 т.3 от НК, тъй като за отнемането на вещите подсъдимите са разрушили прегради здраво направени за защита на имот, а именно счупили 1 патронна секретна брава на входна врата на процесния апартамент. Поради това моли съда да признаете подсъдимите за виновни в извършване на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.

Относно наказанието, пледира, че се касае за престъпление, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от 1 година до 10 години, а от друга страна обществената опасност на самите дейци е сравнително висока, тъй като имат лоши характеристични данни, и макар да реабилитирани, то са били осъждани, като подсъдимият Д. е осъждан многократно за престъпления против собствеността. Освен това причинените с деянието щети не са възстановени, поради което моли на подсъдимия Д. Х. да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, а на подсъдимия Д.- наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Настоява да се уважи предявения граждански иск от Г. Х. и Ф. Х. срещу подсъдимите като доказан по основание и размер. По отношение на разноските по делото, които са в размер на 168.00лв., направени на досъдебното производство, предлага да бъдат присъдени в тежест на подсъдимите и заплатени по сметка на ОДМВР, а разноските в размер на 318.34 лв. сторени в съдебна фаза- също да се присъдят в тежест на подсъдимите и да се платят по сметка на Районен съд- Кърджали. За веществено доказателство прокурорът предлага- пликът със следа да се унищожи като вещ без стойност, а 2 броя компактдискове- да останат по делото.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители моли съда да постанови съдебен акт, с който двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение като им се наложи съответното наказание „лишаване от свобода“ в размер определен от съда. Считам, че от събраните по делото доказателства по един безспорен и категоричен начин се установи, че на инкриминираната дата на 01.08.2019г. двамата подсъдими са осъществили престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и ал.1 от НК, като са разбили врата и са влезли в жилището, собственост на пострадалите Ф. и Г. Х., и са отнели от тяхното владение, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт чужди движими вещи, посочените златни обеци, гривни, подробно описани и в експертизата за тяхната стойност. Счита, че по делото бяха събрани доказателства, които установяват съпричастността на двамата подсъдими- показанията на разпитаните свидетели; процесуално следствените действия по разпознаване на лица и предмети по фотоалбум от страна на свидетелите; заключение за извършена видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза № *** в последното съдебно заседание, в която изрично е посочено, че няма доказателства и данни, които да водят до извода, че двамата подсъдими, или двамата наблюдавани души, не съвпадат и не биха могли да бъдат 2 подсъдимите С. Д. и Д. Х.. Настоява, че от анализа на всички събрани както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, доказателства по един безспорен и категоричен начин се установява авторството на извършеното деяние от страна на подсъдимите, поради което следва същите да бъдат признати за виновни по така повдигнатото и поддържано от представителя на Районна прокуратура- Кърджали обвинение.

Моля съда да уважи предявения граждански иск и да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Гражданските ищци и частни обвинители се придържат към казаното от техния повереник.

Подсъдимият Д. Х. не се признава за виновен и в обясненията си заявява, че никога не е идвал в гр.К.. Отрича да е извършил престъпление, както и да познава подсъдимия С. и свидетеля Р.. В своя защита моли съда да го оправдае, тъй като не е извършвал никакво престъпление и не е идвал в гр.К..

Защитникът му оспорва обвинителния акт в двете му части. Счита, че обстоятелствената му част е изпълнена хаотично в противоречие със събраните доказателства, а от диспозитивната част са извлечени изводи за извършено деяние, което не се доказва от събраните доказателства по делото.

Настоява, че подсъдимият Д. Х. не е участвал в инкриминираната кражба на златни предмети, извършена в гр.К. на 01.08.2019г. Изводите на прокурора, за виновност на подсъдимия Д. Х., се основават на показанията на свидетелите Р. Н. Б. и А. И. В., които са недостоверни и съдът не следва да им дава никаква вяра. Оспорва и извършеното процесуално следствено действие разпознаване на лице на живо и по снимка, тъй като свидетелката В. твърди, че подсъдимият Д. Х. е бил с шапка на главата, когато го е видяла, а по време на разпознаването, и по снимка и на живо, както той, така и останалите лица са били без шапки, което очевидно опорочава този способ за събиране на достоверни доказателства и го прави абсолютно негоден за изводи. Оспорва и стойността на престъплението, тъй като единствен източник на информация относно инкриминираните златни предмети е пострадалата Г. Х., а заключението на съдебно-оценителната експертиза е произволно, а цената е субективна, тъй като експертът не е виждал златните предмети, които оценява. Относно заключението на видео-техническата експертиза- първата и допълнителната, настоява, че те не доказват безспорно, категорично и еднопосочно деянието, а всява някакво съмнение, поради което не следва да бъде прието за достоверно. Относно личността на подсъдимия Д. Х., то в бюлетина му за съдимост са вписани няколко присъди, извършени преди много години, и за всички тя той е реабилитиран по давност на основание чл.88а, ал.1 във вр.чл.82 ал.1 от НК. Поради това той е неосъждан, също е трудово ангажиран, от представената характеристика се установяват отлични взаимоотношения с хората в блока и със своите съграждани, грижи се за болния си баща, а самият той страда от хронично заболяване. С оглед на всичко това, моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Д. Д. Х., тъй като той не е участвал в инкриминираното престъпление, за което е предаден на съд. Алтернативно пледира, ако съдът 3 направи направите положителен извод за виновността на Д. Х., моли да му наложи наказание към минимума на предвиденото от закона „лишаване от свобода“ с приложение на чл.66 от НК. Относно гражданския иск, той следва съдържанието на присъдата, ако тя е осъдителна, той следва да бъде уважен, а ако бъдат признати за невиновни- следва да бъде отхвърлен.

Подсъдимият С. Д. не се признава за виновен и заявя, че няма нищо общо с извършването на престъплението, за което е обвинен. Твърдя, че не познава другия подсъдим и свидетеля Р., отрича да е идвал в гр.К., а е преминавал транзит само през града в посока Г.. В своя защита и при последна дума настоява, че е невинен и моли съда да постанови оправдателна присъда.

Защитникът му намира, че обвинението е разколебано, което е предпоставка за оправдателни присъди и за двамата подсъдими.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият С. Р. Д., роден на *********г. в гр.Г. О., живущ в гр.Г. О., български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д. Д. Х., роден на ********г. в гр.В., живущ в гр.В., български гражданин, със специално средно образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Свидетелят Р. Б. през месец юли 2019г. се запознал с подсъдимите С. Д. и Д. Х.. Последният предложил на свидетеля Р. Б. да закара с личния си лек автомобил марка „Р.**“ с рег.№ ***** него и негов приятел след около две седмици до гр.К. на посочен от тях адрес срещу сумата от 3000лв. Свидетелят Б. се съгласил, при което на 31.07.2019г. той заедно със свои познати отишли в ресторант „С. к.“, намиращ се в с.К., общ.К., където по-късно през деня към тях се присъединили и двамата подсъдими- Д. Х. и С. Д.. Всички те пренощували там и на следващия ден- 01.08.2019г., около 09,00 часа заедно отпътували за гр.М.. От там тримата мъже- Р. Б., Д. Х. и С. Д., тръгнали за гр.К., за да осъществят уговорката от преди няколко дни. С автомобила собственост на свидетеля Р. Б. и управляван от него- марка „Р. **“ с рег.№ *****, те се отправили към кв.„С. к.“ в гр.К. на адрес посочен от подсъдимия Д. Х., а именно ул.И. ч. № **, където двамата дейци Д. Х. и С. Д. слезли. Те казали на свидетеля Р. Б. да ги изчака около 15 минути и да се намира в близост до това място, което той изпълнил. През това време подсъдимите Д.

Х. и С. Д. тръгнали към блока на бившето „А. П. К.“, който се намирал на този адрес- гр.К. ул.„ И. ч.“ № **, и влезли вътре. Качили се на втория етаж, счупили патрона на секретната брава на входната врата на апартамента на апартамент *, който е собственост на свидетелите Г. Х. Х. и Ф. Д. Х., след което влезли в жилището. Насочили към спалнята и от там взели метална каса с размери 40/40см с намиращите се вътре златни накити. Увили касата с намиращата се на легло шарена покривка, взели я със себе си и напуснали апартамента като подсъдимият Д. Х. вървял напред, а подсъдимият С. Д. се 4 намирал на стълбищната площадка на втория етаж пред апартамента на семейство Х.. В този момент се прибирала към дома си свидетелката А. В., която била съсед на гражданските ищци Ф. и Г. Х. и живеела в жилището срещу тях на втория етаж в апартамент *. Качвайки се към дома по стълбите към втория етаж на стълбището свидетелката А. В. видяла подсъдимия Д. Х., който носел голям пакет в ръцете и бил около 50 годишен, както и подсъдимия С. Д., който се намирал пред отворената врата на нейните съседи и бил на възраст около 30 години. В този момент подсъдимият С. Д. дръпнал входната врата на апартамента да я затвори, при което дръжката паднала на земята. Тогава свидетелката А. В. попитала двамата мъже какво правят там и кого търсят, при което подсъдимият Д. Х. казал, че „Ф. ни изпрати“. В този момент двамата подсъдими тръгнали надолу по стълбите към изхода с ускорена крачка и излезнали от входа. Това свидетелят Р. Б. ги видял и потеглил с автомобила си към тях, спрял при тях и ги качил в превозното си средство заедно със завития в шарената покривка голям предмет. Тогава подсъдимият Д. Х. казал на шофьора Р. Б. да кара към гориста местност, при което той се насочил заедно с подсъдимите към с.П., където по черен път продължил към с.Б.. Там в близост до микроязовир свидетелят Б. Р. оставил двамата подсъдими, които тръгнали пеша като носели със себе си и големия увит предмет, който изнесли от входа в гр.К. на ул.И. ч. № ** по- рано през деня.