Определение № 642 от 29.08.2025, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Тетевен, 29.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100248 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба вх. № 4488 от 16.06.2025 г. на адв. Е. И., с която моли съда на основание чл. 248 от ГПК да допълни определението си, в частта с разноските, като присъди на адв. И. адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗА.

На тези основания моли да бъде постановено определение, с което да се допълни определението за прекратяване на производството, на основание чл. 233 от ГПК, в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещните страни „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск И. Т. П., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „Изток“ № 2, вх. А, ет. 3, ап. 8 чрез адв. Е.

И. от АК – Пловдив, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 4046, представлявано от Галин Тодоров и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Петър Дамянов с цена на първия главен иск:

1362.80 лева и цена на втори главен иск: 789.20 лева.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за 1 прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № 5009526 от 15.01.2024 г.

След размяна на съдебните книжа и преди провеждане на открито съдебно заседание е постъпила молба с вх. № 3836 от 22.05.2025 г. по описа на РС - Тетевен от ищцата И. Т. П. с която се прави изявление за отказ от иска по настоящото дело по реда на чл. 233 от ГПК. С Определение № 462 от 29.05.2025 г. съдебният състав е прекратил производството на основание чл. 233 от ГПК, поради оттегляне на ищцовата претенция от страна на ищцата П..

По отношение на въпроса дължат ли се разноски на ищцовата страна, при прекратяване на производството на основание чл. 233 от ГПК е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /Определение № 388 от 11.07.2017 г. по ч.т.дело № 831/2017 г., I I т.о. Определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. и други/, съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.

В настоящия случай ищцата е предявила иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № 5009526от 15.01.2024 г. по сключени с ответните дружества договори за предоставяне на потребителски кредит и предоставяне на поръчителство, с която ищцова претенция се претендира нищожност на правната сделка. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска, поради което следва да заплати на ищеца направените от него разноски за исковото производство.

В настоящото производство ищцовата страна е представлявана от адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Доколкото по делото са ангажирани доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък върху добавената стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

2

Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че че не са задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, предвид конкретната фактическа и правна сложност на същото, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Е. И. съдът следва да определи адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева без ДДС за извършената адвокатска работа, което е в границите за съответния вид дейност. С оглед изложеното и предвид представените доказателства за регистрация по ЗДДС от страна на адв. Е. И., съдебният състав следва да присъди адвокатско възнаграждение с дължимия се ДДС, което в случая ще рече общ размер на адвокатското възнаграждение, в размер на 240 лева с ДДС за извършената адвокатска работа, изразяваща се в подготвяне и депозиране на Искова молба пред съда, по повод действия от страна на ответните дружества, довели до предявяване на ищцовата претенция. Като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение съдът е взел предвид размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за Възнагражденията за адвокатска работа, /съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г., на ВКС II т.о, Определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о. и др. на ВКС/, но тъй като последната е приета от съсловна организация, което съгласно цитираното решение на СЕС, национална правна уредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, затова и съдебният състав не следва да се съобразява с определеното в нея, а същата следва да служи единствено като ориентир, при определяне на размер на адвокатското възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, затова и настоящия съдебен състав се е съобразил с цитираното решение на СЕС, в подкрепа на което са и Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2023 г., Определение № 211/10.05.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1378/2023 г., Определение № 174/26.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 560/2021 г. на ІІІ ГО на ВКС.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 462/29.05.2025 г. в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Петър Дамянов да заплатят солидарно на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И. - М. от ПАК сумата от 240 лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на И. П. по гр.д. № 248/2025 г. по описа на РС – Тетевен.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Определението е неразделна част от Определение № 462 от 29.05.2025 г. по 3 настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

4