Решение № 1417 от 25.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1417 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330114578 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П. С. А., ЕГН: **********, с адрес ******, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1715, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника, поради настъпила погасителна давност, сумата в общ размер на 1199,85 евро, с левова равностойност от 2 346,70 лева, формирана от следните вземания: 1134,60 евро, с равностойност от 2 219,08 лева - главница по договор за потребителски кредит от 20.09.2005 г., сключен с Обединена Българска Банка АД; 64,36 евро, с равностойност от 125,88 лева - договорна лихва от 03.02.2007 до 12.06.2007 г. и 0,89 евро, с равностойност от 1,74 лева мораторна лихва от 03.02.2007 г. до 12.06.2007 г. съгласно издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 4635 от 2007г. по описа на Районен съд-Пловдив и образуваното въз основа на него изпълнително дело № ****** по описа на ****** М. О. и изпълнителен лист.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с 1 цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Ищцата твърди, че срещу нея е образувано и се води изпълнително дело ****** по описа на ****** М. О., за горепосочените вземания по изпълнителен лист, издаден на 15.06.2007 г. по ч. гр. дело №4635/2007г., по описа на PC- Пловдив, в полза на „Обединена Българска Банка“ АД, което вземане било цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Счита обаче, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. В тази насока се сочи, че изпълнителното дело било образувано по молба на „Обединена Българска Банка“ АД от 15.06.2007 г. В хода на делото били извършвани справки за имущественото състояние на длъжника по изпълнението и били насрочвани описи на движими вещи. Твърди се, че по молба от 12.06.2018 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД дружеството било конституирано като взискател по изпълнителното дело на дата 21.06.2018 г. в качеството му на цесионер на кредитора. Сочи се обаче, че от молбата за конституиране до момента на депозиране на настоящата искова молба не са били подавани молба за извършване на изпълнителни действия, нито били предприемани действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат срока на погасителната давност. Поради това се поддържа от ищцовата страна, че процесните вземания са погасени по давност считано от 13.06.2023 г.

Изтъква, че независимо от настъпилата давност, ответното дружество продължавало да претендира заплащане на процесното вземане, вкл. и разполагало с изпълнителен лист за същото, което обосновавало и правния й интерес от предявяване на настоящия иск. По изложените съображения се моли за уважаване на настоящия иск и присъждане на сторените разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с които се оспорва иска. Сочи, че давността за процесните вземания е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, доколкото се касае за съдебно признато вземане. В тази насока развива съображения и цитира съдебна практика. Поддържа, че по изпълнителното дело са предприемани множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Счита и че настъпването на перемпцията от своя страна не рефлектира върху срока на погасителната давност и валидността на предприетите впоследствие действия по изпълнителното дело, след изтичане на двугодишния срок на бездействие на взискател. Сочи, че давността за процеснато вземане е била спирана за периода на извънредното положение, обявено в страна от дата 13.03.2020 г. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, като релевира и възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал. 2 2 на посочения член длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но искът следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая процесното вземане е обект на принудително изпълнение по изп.дело № ****** по описа на ****** М. О., рег. № ******, което не е прекратено. Поради това ищецът има интерес от предявяването на настоящия иск. Твърди се още и изпълнението да е незаконосъобразно заради погасяване по давност на правото на принудително събиране на вземането на взискателя, настоящ ответник, което погасяване да е настъпило след влизането в сила на изпълнителното основание - заповед за изпълнение. В тази насока искът е процесуално допустим.

По настоящото дело е постъпило и копие от изп.дело № ****** по описа на ****** М. О., като от фактическа страна съдът се е съобразил изцяло с наличните по изпълнителното дело книжа. Същото е образувано за събиране на процесното вземане на Обединена Българска Банка АД спрямо ищеца по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4635 от 2007 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за сумата в общ размер на 2 347,30 лева, представляващи:

2 219,68 лева - главница по договор за потребителски кредит от 20.09.2005 г., сключен с Обединена Българска Банка АД; 125,88 лева - договорна лихва от 03.02.2007 до 12.06.2007 г. и 1,74 лева мораторна лихва от 03.02.2007 г. до 12.06.2007 г., както и разноски в размер на 196,95 лв. Делото е образувано по молба на кредитора от 11.07.2007 г. Въз основа на нея е изпратена и призовка на длъжника за доброволно изпълнение от 30.07.2007 г. На 24.08.2007 г. е изпратена молба от страна на ищцата до ****** М. О., с която се иска разсрочване на задължението – внасяне до всяко от 10 до 15 число от месеца на сумата от 100 лв., като на 23.08. е внесла 170 лв., което се доказва с вносна бележка /л.54/. В периода 2007 – 2017 г. са постъпили и други плащания от длъжника по повод задълженията му по изпълнителното дело. На 21.04.2009 г. е извършен опис на движимо имущество, представляващо изпълнително действие, което е основание за прекъсване на погасителната давност. На 04.05.2010 г. взискателят – тогава ОББ АД, е депозирал молба за предприемане на нови действия по принудителното изпълнение, а именно налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /л.107/ и такъв е наложен на 02.06.2010 г. с получаването на запорното съобщение от страна на тогавашния работодател на длъжника /л.113/. На 16.12.2011 г. взискателят депозира молба до ****** отново с искане за запориране на трудовото възнаграждение при новия работодател на длъжника, като запорното съобщение е изпратено на 20.12.2011 г. /л.126/. На 19.11.2012 г. е изпратено запорно съобщение относно трудовото възнаграждение, получавано по индивидуално трудово правоотношение с друг работодател /л.132/. След налагането на запор върху трудовото възнаграждение погасителната давност се прекъсва и започва да тече нова 5-годишна такава.

На 23.04. и 27.05.2013 г. се извършва опис на движимо имущество на длъжника, което отново води до прекъсване на погасителната давност /л.159 и 163/. Такъв е насрочен и за 09.07.2013 г., но секвестируеми движими вещи не се намират в жилището на длъжника и опис не се провежда /л.120/. На 3

30.06.2015 г. всискателят отправя молба до ****** М. О. за предприемане на изпълнителни действия /л.212/. На 10.05.2017 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на откритите сметки на длъжника в ОББ АД, което отново води до прекъсване на погасителната давност. На 12.06.2018 г. постъпва молба от „ЕОС Матрикс“, в качеството си на цесионер, с искане за конституиране като взискател на мястото на ОББ АД на основание сключен договор за цесия с предмет процесното вземане. Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането обаче не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и не се отъждествява с присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. С молбата не е поискано да бъдат предприети и конкретни способи за принудително събирани на дължимите суми.

След конституирането на цесионера като всизкател по делото, съобразно посоченото по-горе искане от 12.06.2018 г., не са подавани по изпълнителното производство други молби за изпълнителни способи от новия всизкател, нито са предприемани други принудителни действия от съдебния изпълните спрямо длъжника.

Предвид описаните факти и заявената претенция, то от правна страна следва да се съобрази, че възможността едно изискуемо вземане да се събере по принудителен ред в принципен план се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД и тригодишната такава по чл. 111 ЗЗД, а когато вземането е съдебно установено по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е всякога пет години. Налице е съдебна практика относно разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД установяваща, че 5-годишния срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. В този смисъл са решения по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., по т. д. № 1562/2015 г. на І т. о., и по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV г. о., както и определения по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ІV г. о., ч. т. д. № 1366/2015 г. на ІІ т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV г. о.

С оглед на горното и съобразно цитираната съдебна практика, се приеме в случая, че срокът на погасителната давност на процесното вземане е петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не краткия тригодишен по чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта на върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Противоположно на това разбиране е изведено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давност тече и по време на изпълнителния процес. В последващо приетото ТР № 3 от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС по изпълнителните дела, образувани преди датата 26 юни 2015г. за принудително събиране на 4 вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не помалко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок.