Решение № 47 от 10.05.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Раднево, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20215520100744 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. СТ. П. срещу Т.

П. СЛ., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК.

Ищецът Г.П. твърди, че с ответницата Т.С. са съжителствали на семейни начала от 2013 г., без сключен граждански брак, като от съжителството им се родило детето Й.Г.С., роден на *** г. Твърди, че съжителството им било нормално и живели в жилище на неговия баща в гр. Раднево, ул. *****, като ответницата имала и друго дете, дъщеря на 14 години, Д.Т. С. от предишна нейна връзка. Твърди, че заедно с ответницата при тях дошла да живее и дъщерята на ответницата, разбирали се добре, което продължило до навършване на 2 години на детето Й., като през 2017 г. заподозрял ответницата, че има връзка с друг мъж, поради което взел мобилния й телефон и подозренията му се потвърдили и я помолил да напусне жилището му. Твърди, че ответницата взела детето и отишла да живее при родителите си, но след седмица го заплашила, че ако не се съберат щяла да се самоубие, поради което склонил да се върне при него. Твърди, че следващите 2 години съжителствали в разбиране, но през 2019 г. отново се усъмнил, че ответницата има връзка с друг мъж, поради което я помоли отново да се изнесе. Твърди, че ответницата с двете деца отишла в кризисен център в с.

Богомилово, но тъй като нямал достъп до сина си, склонил отново да я прибере вкъщи. Твърди, че отново нещата не потръгнали, ответницата получила ведомствено жилище в края на 2019 г. на адрес гр. Раднево, ул.

****, и се изнесла там заедно с детето Й.. Твърди, че той лично й помогнал да обзаведе жилището, закарал им багаж, както и домакински уреди. Твърди, че още първите месеци ответницата не си платила тока, поради което било спряно електрозахранването и се наложило заради здравето на сина му да ги прибере отново. Твърди, че около година и половина живели като 1 съквартиранти, плащал всички сметки, издържал ги и не ги лишавал от нищо, като изчаквал ответницата да си намери подходяща работа с нормален доход.

Твърди, че през месец август 2021 г. я помолил да се изнесе, а тя почнала работа в месарски магазин в гр. Раднево. Твърди, че от този момент ответницата живее във ведомственото си жилище, като дъщеря й Д. била при нейните баба и дядо, а детето Й. било при него. Твърди, че условията в апартамента на ответницата не били добри, нямало условия за отглеждане на детето, като двете деца и майката спали на един диван когато били при нея.

Твърди, че детето Й. посещава детска градина в Раднево, той работи в Рудник ****9 и взема добро трудово възнаграждение, като тъй като веднъж или два пъти бил нощна смяна, майката на ответницата му помагала и вземала детето от детската градина и нощували у тях или у бабата. Твърди, че той полага основни грижи за детето, като майката не е преставала да има контакт с детето. Твърди, че ответницата преди 2 години му искала издръжка за детето, дори пуснала жалба в полиция и взела детето със себе си на работата в магазина през целия ден, само за да не може да го види. Твърди, че той е родителят полагащ непосредствени грижи за детето през последните 2-3 години, има нужния родителски капацитет и се справя с отглеждането, възпитанието и издръжката на детето. Поради липсата на постигнато споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права спрямо детето и да се определи местожителството на детето при него, да се определи режим на лични отношения на майката с детето и да бъде осъдена майката да заплаща издръжка на детето в размер на 165 лв. Представя писмена защита.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Т. П.

СЛ., чрез адв. Т., в който взема становище за допустимост и поддържа неоснователност на молбата за съдействие. Твърди, че изложените в молбата за съдействие обстоятелства не отговаряли на истината. Твърди, че съжителствали с ищеца от 2011 г., като отношенията им били нормални, но започнали да се влошават по време на бременността й, тъй като ищецът започнал да се събира с приятели, да се връща пиян, да се заяжда с нея за дребни неща, вдигал скандали, обиждал я, казвал й, че била дебела и за нищо не ставала и други. Твърди, че след раждането на детето Й. отношенията им още повече се влошили, тъй като детето плачело, а той не можел да се наспи, преместил се на дивана в хола, после пък недоволствал, че тя не му обръщала нужното внимание. Твърди, че тя полагала грижите за детето докато живели заедно, като ищецът единствено се грижил за издръжката и нищо друго.

Твърди, че през март месец на 2018 г. след поредния скандал с обиди й казал да напусне апартамента заедно с децата. Твърди, че с помощта на социалните била настанена с децата в кризисен център за месец и половина, след което се прибрала да живее при майка й заедно с децата. Твърди, че започнала работа и отношенията с ищеца се нормализирали, той идвал да види детето на детската площадка, да проявява интерес към детето, да й казва, че съжалява за всичко и че трябва да се съберат отново. Твърди, че решила да му даде шанс отново и се преместила при ищеца заедно с детето и отново заживели заедно като всичко било нормално, но след година и половина отново се влошили отношенията им, била подложена на унижение. Твърди, че окончателно се разделила с ищеца през 2019 г., с което ищецът бил съгласен, 2 като се преместила в общинско жилище заедно с децата, където имало всичко необходимо за децата. Твърди, че започнала работа в столовата на рудника, но заради пандемията не работила и получавала само по 100 лева месечно, поради което не можела да покрие текущите разходи и през април 2020 г. спрели тока в жилището й. Твърди, че отношенията й с ищеца били нормални тогава и той й предложил да отидат в неговото жилище, тъй като го нямало.

Твърди, че и от този момент тя се е грижила преимуществено за детето, като ищецът не е участвал в издръжката на детето. Твърди, че оспорва ищецът да е полагал основни грижи за детето, а тя да е искала от ищеца издръжка за детето. Твърди, че отношенията им се обтегнали, когато ищецът разбрал, че тя има връзка с друг мъж, от който момент започнал да и вдига скандали, да я причаква на работното й място и пред дома й. Твърди, че един ден ищецът взел детето от детска градина, заявил й, че детето не иска да живее с нея, защото имала любовнико, като после не й вдигал телефона. Твърди, че на следващия ден имали случайна среща в детската градина, имало скандал, наложило се намеса на полицията. Твърди, че тя от раждането на детето до сега е била най-близо до него, тя е полагала основните грижи за детето, като разчитала на помощта на братовчедка си. Претендира родителски права спрямо детето и местоживеене при нея, а ищецът да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно и да му се определи режим на лични отношения с детето. Представя писмена защита. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

С протоколно определение от 08.02.2022 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК с № 297 от 16.12.2021 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са родители на детето Й.Г.С., роден на *** г. /виж и удостоверението за раждане на л.9/.

Детето е записано и посещава 4-та група в **** гр. Раднево /виж служебна бележка изх. № 102 от 27.10.2021 г. на л.11/.

От приетия като писмено доказателство договор за наем на недвижим имот от 01.10.2019 г. /л.37-38/ е видно, че ответницата Т.С. е наела общинско жилище от Община Раднево за срок от 5 години, съставляващ апартамент с площ от 35,47 кв.м., състоящ се от стая, бокс и тераса.

От приетото съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 86-III/2021 г. от 13.12.2021 г. е видно, че ответницата Т.С. е посетила съдебен медик в лекарски кабинет по „Съдебна медицина“ в гр. Стара Загора, където е била освидетелствана и лекарят е излезнал със заключение за констатирани кръвонасядане по кожната повърхност на горната устна на устата, кръвонасядания по мишничната област на десния горен крайник, оток и 3 кръвонасядане по лявата подбедрица. Това ответницата е твърдяла да е вследствие на нанесен й побой от ищеца на 11.12.2021 г. в хода на висящия процес, но самото удостоверение не би могло да докаже, че именно ищецът е причинил на ответницата въпросните травматични увреждания. Освен това е видно, че удостоверението е с дата 13.12.2021 г., а отговорът е подаден на 16.12.2021 г., в деня на изтичане на срока по чл. 131 ГПК, което в известна степен би могло да е индиция, косвено доказателство, че ответницата се е снабдила със удостоверението за целите на настоящия съдебен процес. От постъпилата справка от РУ-Раднево е видно, че имало образувани 2 преписки през 2021 г. и 1 преписка през 2022 г., като били съставени и 4 броя предупредителни протоколи на лицата, а преписките изпратени на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, по компетентност.

По делото е приложена прокурорска преписка № 322/2022 г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за подадена сигнал на 05.01.2022 г. от ответницата за неспазване от ищеца на определения режим на лични отношения на детето с майката с определението за привременни мерки за дата 01.01.2022 г., като с прокурорско постановление е отказано образуване на досъдебно производство, а с предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР е предупреден ищецът да спазва законоустановения ред в страната.

По делото е приложена прокурорска преписка № 10207/2021 г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за подадена сигнал на 18.10.2021 г. от ответницата за отправени от ищеца към нея заплахи и закани за саморазправа и обиди, като с прокурорско постановление е отказано образуване на досъдебно производство, а с предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР е предупреден ищецът да не влиза в конфликти и саморазправа с ответницата.

По делото е приложена прокурорска преписка № 243/2022 г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за подадена сигнал на 12.12.2021 г. от ответницата за нанесен й от ищеца побой, като с прокурорско постановление е отказано образуване на досъдебно производство, а с предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР е предупреден ищецът да не влиза в конфликти и саморазправа с ответницата.

По делото е приет социален доклад на ДСП-Раднево /л.61-65/, от който е видно, че детето Й. е единствено дете на страните по делото, като от раждането му било отглеждано в семейна среда. През месец август 2021 г. родителите на детето се разделят, като ответницата напуска окончателно 4 семейното жилище, а преди това са имали също раздели и събирания, имало неразбирателство между тях. Посочено е, че детето останало да живее при баща си и ходило да гостува на майка си винаги когато пожелае.

По делото е прието заключение на съдебна психологична експертиза, изготвена от вещото лице М.Г., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От заключението е видно, че не се открояват отклонения по отношение на емоционално-психическото развитие на детето Й., всички когнитивни психични процеси и интелект на детето са в рамките на допустимата норма за възрастта му. Към датата на изследването липсват достатъчно данни за манипулиране на детето, което да се счита за фактор, обременяващ неговата психика и формиране на неговото възприемане от страна на детето към някой от родителите. Вещото лице обаче посочва, че детето е въвлечено в конфликта им, ставало е свидетел на агресивни сцени и нападки между родителите и съществува риск от негативно повлияване, ако родителите продължат да демонстрират подобно поведение пред него, да използват обидни думи помежду си и да се дискредитират пред детето, което се отразява и на родителския им капацитет с показатели родителско сътрудничество и комуникация, както и способностите им да овладяват емоциите си, което им било обяснено от вещото лице и от тях зависи в каква посока ще продължат да възпитават и отглеждат детето.