Решение № 889 от 17.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора А. К. Т. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607057 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 28.01.2025г. по НОХД № 15499/24г. СРС, НО, 108-ми състав, е признал подс.Д. Р. Я. за виновна за това, че в периода 13.04.2017г. 29.04.2021г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление със 174 /сто седемдесет и четири/ деяния, с цел да набави за себе си имотна облага парична сума в общ размер на 166 159,87 лева. възбудила заблуждение у С. Х.

П. - ЧСИ рег.№ 921, че банкови сметки: ******** и ******** са с титуляри реални контрагенти на ЧСИ С. П. и по тях следва да бъдат направени парични преводи като внесла компютърни данни по смисъла на чл.93, т.22 НК /представила информация поддаваща се на обработка в информационна система/ в електронни платежни нареждания, в които изписала като получател имената на реални контрагенти на ЧСИ С. П., в основание за превода - номер на реални изпълнителни производства или документи за реално дължимо плащане, а за банкова сметка, по която следва да се преведат сумите, подс.Я. вписала собствените си банкови сметки: ******** и ******** и в резултат на заблуждението ЧСИ С. П. потвърдил парични преводи от лични сметки на ЧСИ Ст.П., а именно : **************, ******** и ********, както и от специални сметки на ЧСИ С. П., а именно: ********, ******** към сметки на подсъдимата и с на С. Х. П. - ЧСИ рег.№ 921 било причинена имотна вреда в 1 общ размер на 166 159,87лева, поради което и на основание чл.212а ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.58а ал.1 НК, на подсъдимата е наложено наказание ЛСВ за срок от 3 (три) години, изпълнението на което наказание на осн. чл.66 ал.1 НК, е отложено за изпитателен срок от 5 години.С присъдата на подсъдимата е наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 5 000 лева.

На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимата е осъдена и да заплати сторените по делото разноски в размер нас 487,50 лева.

Срещу така постановената присъда на СРС постъпила въззивна жалба от адв. Х. Б. – повереник на ЧО С. П., с която се изразява несъгласие с частта й относно наказанието. Отправя се искане за увеличаване размера на наказанието, без да се релевират доводи в тази насока.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.

Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК. Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на нови доказателства.Според служебната преценка на въззивния съд, приобщаването на допълнителни доказателства не е необходимо и не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото, с оглед и спецификата на въззивното съдебно производство при проведено първоинстанционно такова по реда на чл.373 ал.2 и ал.3 НПК, както и съобразно атакуваната част от присъдата на СРС.

В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител – адв.

Б. излага твърдения в насока, че така определеното на подсъдимата наказание е занижено. В тази връзка навежда довод за извършени над сто отделни деяния, с които подсъдимата е пренасочила суми, полагащи се на множество различни лица, които суми е следвало да бъдат възстановени от страна на ЧО П.. В заключение моли настоящата инстанция да постанови наказание, което Я. да изтърпи ефективно.

Представителят на държавното обвинение, от своя страна, приема присъдата на СРС за правилна и справедлива, като не съзира основания за нейното изменение или отмяна. Аргументира твърдението си с установените досежно Я. смекчаващи отговорността обстоятелства, като отправя искане за потвърждаване на постановената присъда.

По същество на процесния спор защитникът адв. М. също отправя молба за потвърждаване на присъдата в санкционната й част, като в тази връзка се обосновава с изключително тежкото финансово и семейно положение на подс.Я., живееща на квартира и полагаща грижи сама за малолетното си дете, което е с влошено здравословно състояние, както и за своята майка, която също е болна.

Самата подс.Я., в своя лична защита, се присъединява към аргументите 2 на защитника си.В правото си по чл.333, ал.2 НПК, моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на осн. чл.371 т.2 НПК подс. Я. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и е изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, при наличието на направеното от подсъдимото лице самопризнание на фактите в обстоятелствената част на ОА, е приобщил на осн.чл.373 ал.2 НПК събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

Съобразявайки разп. на чл.373 ал.3 НПК, съгласно която в случаите по чл.372 ал.4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в ОА, първоинстанционният съд в мотивите към присъдата правилно е приел за установени тези обстоятелства, позовавайки се на направеното от подсъдимата самопризнание и на подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство.Този извод на основния е напълно правилен и законосъобразен, като липсват основания за неговата корекция.Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената хипотеза е длъжен да приеме съществените относими факти така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в разновидността по т.2 на чл.371 НПК. В настоящия казус и въззивната инстанция прие, че фактите, посочени в акта на обвинението, и признати от подсъдимата, се подкрепят от събраните в хода на ДП доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт.Самите факти са изчерпателно описани в мотивите към присъдата и доколкото липсва спор между процесните страни в тази насока, то същите ще бъдат съвсем лаконично изложени в настоящия съдебен акт.

Подсъдимата Д. Р. Я. е със снета самоличност и ЕГН **********.

Пострадалия С. Х. П. работи като частен съдебен изпълнител, с район на действие СРС, като е регистриран с № 921 при КЧСИ. Във връзка с дейността си и с оглед изискванията на ЗЧСИ, същият имал открити две специални банкови сметки - ********, открита в „ПИБ“ АД и ********, открита в „Юробанк България“ АД. Сметките били открити с цел постъпване в тях на парични средства от длъжници, като впоследствие постъпилите суми били разпределяни по съответните взискатели.Пострадалият имал и три лични 3 банкови сметки - ******** и ********, открити в Юробанк България АД и BG********, открита в ПИБ АД, чрез които се заплащали такси и разноски на кантората.

Към инкриминирания времеви период подс.Я. имала открити 2 броя свои лични банкови сметки, а именно ******** в банка ДСК и ******** в банка УниКредит Булбанк.

На 30.12.15г. бил сключен трудов договор между св.П., в качеството му на работодател, и подс.Я., която била назначена на длъжност „деловодител“, като за изпълнение на служебните й задължения на същата бил предоставен достъп до служебна информация, в това число и до горните банкови сметки на пострадалия.

Подсъдимата Д. Я. знаела, че от банковите сметки на св. П. (лични и служебни такива) се осъществяват парични преводи във връзка със задължения към НОИ, към БНБ и към различни други дружества, доставчици на стоки и услуги в полза на пострадалия, а така също се извършват парични преводи и в полза на различни взискатели по конкретни образувани изпълнителни дела.Също така тя знаела, че ежедневно в офиса на ЧСИ се извършват множество парични преводи и тази им численост значително затруднявала проверката на електронните платежни нареждания относно реалното основание за плащане, а също и относно съвпадението между посочен получател на паричната сума и титуляр на вписаната в документа банкова сметка.

През целия инкриминиран времеви период подс.Я. изпитвала нужда от пари и за това, взела решение да си набави такива по престъпен начин – решила да създаде невярна представа у св.П., че вписаните в платежните нареждания банкови сметки за получател са истински и действително принадлежат на лицето-получател, като вместо това самата подсъдима вписвала номер на своя лична банкова сметка в платежното нареждане и сочела името на действителния получател.Т.напр. на 13.04.2017г. в гр.София подс.Я. имала нужда от парични средства и решила да си набави такива по престъпен начин, като създаде невярна представа у св.П., че банкова сметка ******** е с титуляр НОИ и по същата следва да се преведе парична сума в размер на 994,74 лева за плащане на задължения по фактура. В изпълнение на това свое решение подсъдимата изписала в електронно платежно нареждане за получател НОИ, в основание за превод - фактура от 10.04.17г. на стойност 994.74лв., а за банкова сметка на получател вписала собствената си банкова сметка ********. Свидетелят Ст.П. не се усъмнил в истинността на внесените в електронното платежно нареждане данни и на 13.04.17г. потвърдил паричния превод, в резултат на което горната сума била насочена и съответно получена в сметка на подсъдимата.

По описания механизъм подс.Я. продължила да осъществя престъпната си дейност, като за периода 13.04.17г. - 29.04.21г. в гр. София, с общо 174 деяния успяла да ощети ЧСИ С. П.а със сума с общ размер от 166 159,87 лева.

4

Така възприетата фактология се подкрепя от направеното от подсъдимото лице признание на фактите, изложени в ОА, кореспондиращо си със събраните на ДП гласни, писмени и веществени доказателствени средства, писмени доказателства и експертни заключения, приобщени към доказателствената съвкупност.

Въззивната инстанция изцяло споделя извършената оценка на доказателствата от първия съд, която определя свидетелските показания за логични, последователни и непротиворечиви, както едно спрямо друго, така и съотнесени към останалите събрани и проверени по делото писмени доказателствени източници, а последните - като истинни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателствени средства по делото.

Верен е и изводът на първата инстанция, че гласните, писмените и веществените доказателствени средства и способи за доказване - експертизи, непротиворечиво и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимата признание на описаните в обстоятелствената част на ОА фактически положения. Поради това, правилно и законосъобразно се явява и определението на районния съд по реда на чл.

372 ал.4 НПК.

Софийски градски съд изцяло споделя изводите на основния съд досежно личността на подс.Я. и съдебното й минало, като прецени, че същите са изградени въз основа на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства - в тази насока е отчетено изявлението на самото подсъдимо лице при снемане на самоличността му и отразеното в справка за съдимост, която правилно е кредитирана от районния съд като обективна и необорена от останалите, събрани по делото доказателства.

Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към датата, мястото, авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние и предмета на посегателство, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства и намират категорична опора в доказателствената съвкупност.