Решение № 23 от 22.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Ст. К. Ч. като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20215000500672 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 260 963 от 21.10.2021 г., пост. по гр.д. № 435/2021 г. на Окръжен Съд – Пловдив е постановено:

Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН **********, сумата от 14 000 (четиринадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20.02.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 14 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лева;

Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН ********** сумата 1 300 (хиляда и триста) лв. - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г., съставляващи изплатени от ищеца адвокатски възнаграждения във връзка с воденото наказателно производство, като от тях:

500 лв.- заплатени на адвокат К. по ДПЗС № 25/29.08.2017г. и 200 лв.- заплатени на адвокат Р. по ДПЗС №13/25.10.2017 г. за осъществено процесуално представителство и защита по внохд №1163/2017г. на САС; 200лв.- платено адвокатско възнаграждение за снемане на полицейска регистрация и 400лв.- адвокатско възнаграждение за получаване на движимите вещи, иззети от ищеца като веществени доказателства по ДП №342/2013г. по описа на ГД 1

“НП“, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение в общ размер 1 300 лв., считано от 20.02.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 1 300 лв. до претендирания от 2 300 лева;

Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН ********** сумата 814,31 лв. (осемстотин и четиринадесет лв. и тридесет и една ст.) лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г., изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода от 20.11.2013 г. до 22.11.2017 г. върху сумата от 2 000 лв., внесена по мярка за неотклонение „парична гаранция” по ДП № 342 / 2013 г. по описа на ГД “НП“ , ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20.02.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 814,31 лв. до пълния претендиран размер от 825,97 лв. и за периода 22.11.2017 г.-13.12.2017 г.;

Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН ********** сумата о т 5 0 (петдесет) лв.обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от повдигнато и поддържано срещу ищеца незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г., изразяващи се в направени разходи за извозване от служебен паркинг на ГД“НП“ на лек автомобил „С.“, модел „С.“, с рег. № ***, иззет като веществено доказателство по ДП № 342 / 2013 г. по описа на ГД “НП“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане .

Отхвърля като неоснователен, предявения от Н. КР. Т., ЕГН ********** против П. иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 500 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от заплащане стойността на закупен от него лек автомобил марка „Ф.” с рег. № ***, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г.;

Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН ********** сумата от 735,47 (седемстотин тридесет и пет лв. и четиридесет и седем ст.) лв.- разноски за производството.

Така постановеното решение в отхвърлителните му части / без отхвърлената претенция за съизмериматата със законната лихва имуществена вреда за разликата над 814,31 лв. до 825,97 лв. и за периода 22.11.2017 г.-13.12.2017 г. / се обжалва от ищеца Н.Т. с оплаквания за неправилност и искане за отмяна и уважаване на иска за неимуществени вреди за разликата над 14 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., на иска за имуществени вреди от 500 лв., съставляващи заплащане стойността на закупен лек автомобил марка „Ф.” с рег. № *** и на иска за имуществени вреди, съставляващи заплатени за наказателното производство адвокатски възнаграждения за разликата над 1 300 лв. до претендирания размер от 2 300 лева.

Постановеното решение в осъдителните му части се обжалва от ответника с оплаквания за неправилност и искане за отмяна изцяло, евентуално за намаляване размера на присъдените неимуществени вреди.

По въззивната жалба на ищеца отговор не е депозиран от насрещната страна.

По въззивната жалба на ответника ищецът е депизирал отговор да е неоснователна.

Съдът установи следното:

2

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен Н. КР. Т., ЕГН ********** срещу П. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно водено и поддържано срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда в размер на 40 000 лв., както и репариране на причинени вследствие същото незаконно наказателно преследване имуществени вреди както следва: 2 300 лв. – заплатени адвокатски хонорари / 1 700 лв. за защита по делото, 400 лв. за освобождаване и получавани на иззети като веществени доказателства движими вещи и 200 лв. за подаване на необходимите документи за снемане и заличаване на полицейската регистрация; 825, 97 лв. – пропуснати ползи, съизмеряващи се със законната лихва върху внесена от него парична гаранция за периода от внасянето / 20.11.2013 г. / до освобождаването й / 13.12.2017 г. /; 500 лв. – стойността на закупен от него л.а. „Ф. „ , рег. № *** като загуба, пряко свързана с изземването на собствения му л.а. „С.“, модел „С.“, с рег. № ***; 50 лв. – разход за вдигане и превозване от пътна помощ на л.а.

„С.“, модел „С.“ от служебния паркинг на ГД „ НП „ до квартал „ Д. „ – С..

По делото е безспорно установено че на 13.11.2013 г. е образувано ДП № ЗМ 342/2013 г.по описа на ГД „ НП „ срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 354 а ал. 1, изр. 1, алт.1, пр. 4 от НК – за това че на 13.11.2013 г.около 13, 20 ч. на задната седалка на лек автомобил марка „ С. „, модел „ С. „, рег. № *** - паркиран на изхода на тунел „ Т. „ на АМ Т. до 54 км + 20 м, в текстилна черна чанта с надпис „ *** „, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – амфетамин;

Със Заповед от 13.11.2013 г. ищецът е бил задържан от полицейския орган за срок от 24 часа, а с Постановление от 14.11.2013 г. е привлечен като обвиняем за извършване на казаното престъпление и е задържан за още 72 часа. С Постановление от 17.11.2013 г. на прокурор при СОП спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция „ в размер на 2 000 лв. / внесена от него на 20.11.2013 г. /, наложена му е забрана да напуска пределите на РБългария без разрешение на наблюдаващия прокурор. На ищеца също така е извършена и полицейска регистрация - № 5197 на 27.11.2013 г., като е иззет и лекия му автомобил С. С., рег. № ***. На 19.01.2015 г. по казаното досъдебно производство е изготвено заключително мнение на разследващия полицай делото да се изпрати в ОП – С. за внасяне на обвинителен акт в ОС – С.;

Обвинителния акт е изготвен и внесен в ОС – С. на 06.03.2015 г. и поне го е образувано нохд № 134/2015 г.. По същото е постановена Присъда № 14/10.06.2015 г., с която ищецът Т. е признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление по чл.

354а ал.2, изр. 2, предл. 1 във вр. ал. 1, предл. 4 и чл. 20 ал. 4 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 3 месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 години;

Присъдата е обжалвана от Т., по жалбата е образувано в.нохд № 670/2015 г. на Апелативен Съд – С.. С постановено по делото Решение № 451/22.12.2015 г. присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на ОС – С.;

При новото разглеждане делото е образувано под № 747/2015 г. и по него е постановена Присъда № 31/29.11.2016 г. , с която Т. е признат за виновен в извършването на горепосоченото престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, като изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от 4 години; С протоколното определение в с.з. на същата дата – 29.11.2016 г. е изменена наложената мярка на процесуална принуда парична гаранция в подписка;

Присъда № 31/29.11.2016 г. е обжалвана от Т., с Решение № 170/25.04.2018 г. по в.нохд № 1163/2017 г. на АС – С. същата е изменена, като Т. е оправдан за престъплението 3 по чл. 354а ал. 2 от НК / за това да е държал наркотично вещество на публично място /, наказанието му е намалено на 1 година и 5 месеца, а изпитателния срок – на 3 години. С протоколно Определение от проведеното на 22.11.2017 г. съдебно заседание САС е постановил освобождаване на внесената от Т. парична гаранция от 2 000 лева;

По касационна жалба на Т. против казаното по горе решение на САС е образувано к.д. № 773/2018 г. на ВКС, по което с Решение № 196/24.01.2019 г. е отменено решението на САС и делото е върнато за ново разглеждане на САС;

При новото разглеждане делото е образувано под № 115/2019 г. и е постановена Присъда № 12/14.06.2019 г., с която е отменена присъда № 31/29.11.2016 г. на ОС – С. по негово нохд № 747/2015 г. и Т. е признат за невинен по повдигнатите обвинения. Присъдата на окръжния съд е отменена и в частта й за отнемане в полза на държавата на л.а. С. С., рег.

№ ***. С протоколно определение от 14.6.2019 г. съдът е отменил и взетата мярка за неотклонение – подписка;

Оправдателната присъда е протестирана от АП – С., но е потвърдена с окончателно решение № 262/20.02.2020 г.по нд № 1030/2019 г. на ВКС.

Чрез представените писмени доказателства по делото е безспорно установено също така:

Ищецът да е собственик иззетия по наказателното производство л.а. С. С., рег. № ***, същият да му е бил върнат на 11.06.2020 г. – на процесуалния му представител адвокат К.,като за превозването му от служебния паркинг на ГД „ НП „ до кв. „Д. „ е заплатена сумата 50 лв. – за което е издадена фактура № 130/11.06.2020 г. и за тази работа на адвоката е заплатено договорено възнаграждение от 400 лв. – договор за правна защита и съдействие № 33/9.3.2020 г.. ;

На 03.12.2013 г. ищецът е закупил л.а. „Ф. „ , рег. № *** за сумата 500 лв. и същият е регистриран от него пред органите на КАТ;

Полицейската регистрация на ищеца е снета със Заповед от 28.04.2020 г. по заявление от 03.04.2020 г. на процесуалния му представител адвокат К., за което на последния от ищеца е заплатено възнаграждение от 200 лева;

За защита по воденото срещу него наказателно производство на съдебна фаза ищецът е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 700 лв. / 500 лв. на адв. К. и 200 лв. на адв. Р./. Защитата му по досъдебното производство и в съдебна фаза /нохд № 134/2015 г., внохд № 670/2015 г.; нохд № 747/2015 г. / е осъществявана от друг адвокат – Я.С. с договорен хонорар от 1 000 лв., но в договора липсва отразяване възнаграждението да е заплатено – л. 140 от приложеното ДП № 342/2013 г.;