Присъда № 6 от 06.12.2021, Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Присъда № 6/06.12.2021 г. по Н.о.х.дело № 222/2021 г.

МОТИВИ: На подсъдимия М. АЛ. М. от с.Г., общ.К., обл.К. е повдигнато обвинение по чл. 343 ал.1 б.„в”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК за това, че на 04.04.2021 год. в землището на град К., на път I-5, км 346 +650, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф.“, модел „М.“ с рег.№ *, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение да се съобразят с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта С. М. Н. от гр.К..

Подсъдимият М. в съдебно заседание обяснява, че на инкриминираната дата, около 05.00 часа сутринта взел със служебен автомобил „Ф.“, модел „М.“ две работнички от предприятието, в което работел, от гр.М. и от с.Г., за да ги закара на работа. Било тъмно, валял дъжд, като се движел на къси светлини по главния път от гр.М. към гр.К.. Твърди, че изведнъж на осевата линия, в средата на пътното платно видял човек, като веднага натиснал спирачките, но не могъл да спре и ударил човека с предницата на автомобила.

Спрял колата и се обадил на началника си - управител на цех във фирмата.

Изразява съжаление за извършеното, но заявява, че не се счита за виновен, тъй като наоколо нямало пешеходни пътеки, кръстовище или осветление, а пострадалия нямал светлоотразителни елементи по дрехите си. В съдебно заседание упълномощеният му защитник – адв.Л.Б. от АК – К., развива съображения за наличието на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, като моли подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан.

Алтернативно пледира, ако съдът намери, че подс.М. е нарушил правилото за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия да съобрази поведението на пострадалия пешеходец, който в значителна степен е съпричинил вредоносния резултат. Моли при определяне на наказанието на подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, с оглед наличните многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като изпълнението на наложеното му наказание бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Моли и за налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на подсъдимия в по-малък размер.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343 ал.1 б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за което предлага да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, 1 изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години. Предлага също на подс.М. да бъде наложено и кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 2 години.

Частните обвинители Б. М. Д. и М. М. М., и двете от гр.К., лично и чрез повереника си в съдебно заседание изразяват становище за доказаност по безспорен начин на извършването от подс.М. на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение. Повереникът на частните обвинители пледира за по-дълъг срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, което да бъде наложено на подсъдимия, поне за срок от 3 години. Предоставят на съда да определи размера на наказанието „лишаване от свобода“, което да бъде наложено на подсъдимия. Претендират направени по делото разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М. АЛ. М. е роден на * год. в гр.М., като постоянно живее в с.Г., общ.К., обл.К.. Има завършено основно образование, женен е, не е осъждан. Работи като „пазач невъоръжена охрана“ в „К. П. – България“ ЕООД – гр.К.. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Правоспособен водач на МПС е от 1987 год., като към 04.04.2021 год. има правоспособност за управление на МПС за категории „В” и „М”. Наказван е по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение с наказателни постановления /последното от 28.03.2013 год./ и фишове /2 бр. през 2020 год./.

Подсъдимият М.М. работел като „пазач невъоръжена охрана“ в „К. П. – България“ ЕООД – гр.К., като при необходимост да се работи в почивни дни управлявал служебен автомобил на посоченото дружество, за да превозва работници от и до производствения цех на дружеството, находящ се в „Индустриална зона – юг“ в гр.К..

На 04.04.2021 год„ около 05.00 часа подс.М. се отправил с лекия автомобил „Ф.“, модел „М.“ с peг. № *, собственост на „К. П. - България“ ЕООД, към гр. М., а след това и към с.Г., общ.М., откъдето взел свидетелките Ш. Ш. С. и Н. Х. А. от домовете им, за да ги откара на работа в производствения цех на дружеството в гр.К.. Св.Ш. С. пътувала на предната седалка, вдясно от водача, а Н. А. - на задната седалка. Около 05.30 часа подсъдимият наближавал гр.К. като се движел по път I-5 в направление от гр.М. към гр.К.. Било тъмно, липсвало външно улично осветление, валял дъжд и пътната настилка била мокра, а видимостта била намалена, като подсъдимият управлявал превозното средство със скорост от около 60 – 70 км/ч и на къси светлини на фаровете. Пътят представлявал прав участък с две самостоятелни пътни платна, с по две ленти за движение във всяка посока, разделени със зелена площ.

По същото време пострадалият С. М. Н. от гр.К. вървял по път I-5, в 2 района на км 346+ 650 , в платното за движение от гр.М. към гр.К., в дясната пътна лента, на разстояние 2.30 метра от десния ръб на асфалта, в близост до осевата линия и срещу наближаващия лек автомобил, управляван от подсъдимия М..

В този участък от пътя подс.М.М. управлявал лекия автомобил „Ф.“, модел „М.“, със скорост от 68 .40 км/ч, която била в рамките на нормативно разрешената скорост /до 90 км/ч/. На км 346 +650 М.М. възприел в осветената зона на фаровете движещият се по пътното платно С. Н.. Пострадалият бил изправен и с лице към автомобила. Подсъдимият М . задействал спирачната уредба на автомобила, но въпреки това с предната му централна част ударил пешеходеца Н.. От удара последния бил съборен и пренесен върху предния капак, достигнал до предното панорамно стъкло, което ударил с главата си и което се спукало, след което бил отхвърлен напред и паднал по лице на асфалта в близост до осевата линия и на разстояние от 10 метра от автомобила. Подс.М. спрял автомобила, и тъй като бил изплашен от случилото се, се обадил по телефона на свидетеля Ш. А. С. - управител на цех в „К. П. - България“ ЕООД, на когото съобщил, че е възникнало пътнотранспортно произшествие с управлявания от него лек автомобил и има пострадал човек. Непосредствено след разговора им, в 05.41 часа св.С. се обадил на ЕЕН 112 и предал за настъпилото пътнотранспортно произшествие с пострадал пешеходец.

В 05.45 часа свидетелят Р. Я. П. и колегата му Т. У. - служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-К., били изпратени на мястото на пътното произшествие, където установили лекия автомобил, водача му и двете пътнички на мястото на инцидента. При пристигането им пострадалият пешеходец С. Н. вече бил починал, а тялото му било на пътното платно.

О т писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп се установява, че при изследването на трупа на С. М. Н. са констатирани следните телесни увреждания: съчетана черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош, корема и крайниците; кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, корема и крайниците; кръвонасядане на меката черепна покривка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на аортата, кръвоизлив в гръдната кухина в количество 1700 мл в лявата й половина и 1000 мл в дясната й половина; разкъсвания на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина в количество около 50 мл; оток на мозъка. Вещото лице е дало заключение, че непосредствена причина за смъртта на С. Н. е остра кръвозагуба вследствие на травматично разкъсване на аортата и последвал масивен кръвоизлив в гръдната кухина, като смъртта е настъпила бързо и е била неминуема.

Експертът е дал заключение също, че описаните травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо -ръбест предмет и добре отговарят да са възникнали при вида автомобилна травма блъскане на 3 пешеходец от движещ се автомобил. Пак според същото заключение този вид автомобилна травма протича в четири фази, а именно - сблъскване на автомобила с някои части на тялото, падане на тялото върху автомобила, отхвърляне на тялото и падането му върху пътното платно, плъзгане на тялото върху платното.

От писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство допълнителната съдебномедицинска експертиза към съдебномедицинската експертиза на труп се установява, че съобразно локализацията, вида и тежестта на установените травматични увреждания по трупа на С. М. Н., както и повредите по автомобила, може да се даде заключение, че в момента на удара пострадалият е бил в изправено положение и с лице към автомобила.

О т писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на път I-5, км 346 +650 в землището на град К.. Районът на местопроизшествието се наМ.а преди табелата за населено място „К.“. Трасето на пътя е прав участък с наклон на изкачване към град К. от 2 % и напречен наклон от 1 % към десния край на асфалта; движението е еднопосочно, а пътят е с две самостоятелни пътни платна, с по две ленти за движение, разделени от зелена площ, като широчината на дясното платно, където е настъпило пътнотранспортното произшествие, е с широчина 8.10 м. Времето е било облачно и дъждовно, пътната настилка - мокра. Движението е извършвано в тъмната част на денонощието, на светлината на фаровете на автомобила и при липсата на външно улично осветление. В района на местопроизшествието няма ограничителни и забранителни пътни знаци, няма маркирани пешеходни пътеки. Нормативно разрешената максимална скорост на движение в този участък е 90 км/ч. Вещото лице е дало заключение, че скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия М., непосредствено преди настъпване на произшествието е била 68.40 км/ч, а дължината на опасната зона – 56.28 м. Вещото лице е посочило, че в момента на удара скоростта на движение на автомобила е била 64.00 км/ч. Експертът е посочил още, че дължината на осветената зона пред автомобила, при движение на къси светлини е 37 метра, но същата следва да се редуцира поради усложнената от дъжда обстановка и състоянието на фаровете според възрастта на превозното средство, като поради тези съображения е приел стойност на осветената зона до 30 метра. Твърди се в заключението, че о т техническа гледна точка опасността за движението възниква в момента, в който водачът за първи път може да възприеме пешеходеца , като в конкретния случай , при движението в тъмната част на денонощието, опасността е възникнала, когато пешеходецът е попаднал в осветеното от фаровете разстояние пред автомобила, което при движението на къси светлини е било 30 метра. Според вещото лице, ако в момента на възникване на опасността, т.е. когато автомобилът е бил на разстояние от 30 метра от пешеходеца, водачът е задействал спирачната 4 система, би спрял на разстояние от 56,28 метра, надхвърлящо дължината на осветената зона пред автомобила. Сочи, че от техническа гледна точка безопасна скорост на движение би била тази от 44.46 км/ч, или това е скоростта, която би позволила на водача да спре в рамките на далечината на видимост на късите светлини на фаровете.

В заключението си вещото лице, извършило съдебната автотехническа експертиза посочва още, че ударът на пешеходеца е бил с предната централна част на автомобила. Според вещото лице, автомобилът е ударил пострадалия в краката с предната броня в областта на предната регистрационна табела, като в резултат на удара Н. е бил съборен и пренесен върху предния капак и от постъпателното движение на лекия автомобил е достигнал с главата предното челно стъкло, като го е спукал. Водачът е задействал спирачната система и автомобилът е спрял на известно разстояние след мястото на удара.