Решение № 736 от 08.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. В., 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20223100100088 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.54 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от М. ХР. Б. с ЕГН:********** и Г. Н. Б. с ЕГН:**********, двамата с адрес: гр. В., ул. "****", №******, действащи чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.А.П.- АК-В. и съдебен адрес: гр. В., ул. "******"****** ПРОТИВ ИВ. Ж. В. с ЕГН ********** с адрес гр. В., кв."******", ул. "******" № 31 иск с правно основание чл.54 ЗЗД цена на иска: 118 296.53 лева.

В исковата молба ищците твърдят, че с Определение № 829/04.12.2018 год., постановено по гр. д.№ 2483/2018 год., ВКС, 3- то г.о. не е допуснато до касационно обжалване Решение № 31/16.03.2018 год., постановено по в.гр.д.

№38/2018 год., Апелативен съд В., с което е потвърдено изцяло Решение №1561/25.10.2017 год. постановено по гр.д.№993/2015 год. по описа на X с. на ВОС.

С цитираното решение ищците са осъдени, солидарно да заплатят на Д.

Х. М., ЕГН ********** и на А. М. М., ЕГН **********, сумата от по 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М. А.ов М., роден на ****** год., починал на ****** 1 год. в гр. В., настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнение на работата по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към апартамент № 16 на адрес: гр. В., ул.

"****"№72, възложена от ответниците на трето лице - ИВ. Ж. В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ******год. до окончателното изплащане на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.

Третите за настоящия процес лица Д. Х. М. и А. М. М. са се снабдили с изпълнителен лист въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 20188950400522 по описа на ЧСИ Л. С. с рег.№ 895 на КЧСИ. По това изпълнително дело ищците са заплатили на взискатели М.и сумата от 276 563.88 лева.

На 04.10.2018 год. с искова молба доверителите ми поискаха ответника да бъде осъден да заплати сумата от 158 267.35 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 04.10.2018 год., до окончателното изплащане на задължението и представляваща обща сума сбор от продажната цена на двата недвижими имота - апартамент №27, гараж №8 и три запора на банкови сметки в ОББ и Българо - американска кредитна банка принудително събрани от ЧСИ Л. С. по изпълнително дело № 20188950400522 и заплатени от него на взискателите Д. Х. М. и А. М. М..

С Решение № 260041/15.04.2021 год. постановено по гр. д.№ 2294/2018 год. по описа на ВОС, потвърдено с Решение №102/09.11.2021 год. постановено по в. гр. д.№ 389/2021 год. по описа на Апелативен съд В. , с което уважен искът на ищците против ответника за сумата от 158 267.35 лева платени по изпълнително дело № 20188950400522 на взискателите Д. Х. М. и А. М. М..

След предявяване на иска по гр. дело № 2294/2018 год. по описана ВОС ищците са платили по изпълнително дело № 20188950400522 на взискателите Д. Х. М. и А. М. М. сумата от 118 296.53 лева. Това са суми от запори от дати 06.08.18 год., 03.09.18 год. и 01.10.18 год.,

В исковата молба се твърди, че ищците отговарят за чуждо поведение за вреди причинени от друг , като поръчители на работа. Прекия причинител на вреди ответник по делото, е привлечен по гр. д.№ 993/2015 год. по описа на ВОС, в качеството на трето лице. На основание чл. 223, ал. 1 ГПК Решението постановено по гр.д.№993/2015год. по описа на BOG, с което ищците са 2 осъдени да заплатят обезщетение на има установително действие в отношенията между тях и ответника по делото ИВ. Ж. В., мотивите са със задължителна сила в отношенията им на основание чл. 223, ал. 2 ГПК.

Като отговорни за чужди действие и платили определеното обезщетение те като възложители на работата имат право на регресен иск срещу прекия причинител на вредата за цялата сума на обезщетението.

Сумата от 118 296.53 лева, е разликата между сумата от 276 563.88 лева изплатена на М.и по изпълнително дело № 20188950400522 по описа на ЧСИ Л. С. с рег.№ 895 на КЧСИ и вече предявената и присъдената сума от ВОС част от общия дълг.

Сумата от 118 296.53 лева представлява общ сбор от постъпили по изпълнителното дело суми, както следва:

89.35 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М.Б. на 06.08.2018 год. ;

97.36 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М.Б. на 03.09.2018 год.;

89.28 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М.Б. на 01.10.2018 год.

89.52 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М.Б. на 29.10.2018 год.

153,00 лева, постъпили на 12.12.2018 год. , като заплатени от длъжника Г.Б.;

6 184.80 лева, постъпили на 21.01.2019 от задатък за публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците;

70 684.80 лева , постъпили на 28.01.2019 год. от доплащане за публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците ;

40 858.42 лева, постъпили на 26.02.2019 год., платени от длъжника М.Б..

С исковата молба ищците са заявили петитум, с който молят съда да постанови решение, с което ОСЪДИ ответника ИВ. Ж. В., ЕГН **********, гр. В., кв. "******", ул. "******" №31 да им заплати сумата в размер от 118 296.53 лева, представляваща обща сума сбор от 89.35 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М.Б. на 06.08.2018 год., от 97.36 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М.Б. на 3

03.09.2018 год., от 89.28 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М.Б. на 01.10.2018 год. от 89.52 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М.Б. на 29.10.2018 год. от 153,00 лева, постъпили на 12.12.2018год., като заплатени от длъжника Г.Б. от 6 184.80 лева, постъпили на 21.01.2019 от задатък за публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците, от 70 684.80 лева, постъпили на 28.01.2019 год. от доплащане за публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците от 40 858.42 лева, постъпили на 26.02.2019год., платени от длъжника М.Б., принудително събрани от ЧСИ Л. С. с рег.№ 895 на КЧСИ по изпълнително дело № 20188950400522 и заплатени от него на взискателите Д.

Х. М., ЕГН ********** и на А. М. М., ЕГН ********** като обезщетение присъдено им на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД с Решение № 1561/25.10.2017 год. по гр.д.№ 993/2015 год. по описа на X състав на ВОС, потвърдено с решение № 31/16.03.2018 год. , по в.гр.д.№ 38/2018год. на Апелативен съд В. и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 829/04.12.2018год., по гр.д.№ 2483/2018 год., ВКС, 3-то г.о., представляваща разлика между общо платена сума от 276 563.88 лева по изпълнителното дело и присъдената сума по гр. д.№ 2294/2018 год. от ВОС в размер от 158 267.35 лева, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба в съда т.е.

13.01.2022 год. до окончателното й изплащане.

Претендират разноски по делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства.В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Б., с който оспорва иска, като неоснователен.

В отговора на исковата молба ответника е въвел следните възражения, като средства за защита за неоснователност на иска тъй като в конкретния случай не се съдържат каквито и да било доказателства, които да установяват вината на ответника и да обосноват едно евентуално осъдително решение за настъпилия инцидент на ****** год. в резултат, на който е починало лицето М. А.ов М..

Оспорваме обстоятелството, че намереният на мястото бойлер при извършения оглед на местопроизшествие на ****** год. е същият, който е бил монтиран на 06.01.2012 год. от ответника, като се твърди, че бойлерът 4 причинил смъртта на М. е бил подменен, след монтажа, извършен от В..

Оспорва обстоятелството, че бойлера е бил офазен, когато ответника го е свързал с електрическата инсталация през м. януари на 2012 год.

Твърди, че с Присъда № 22/22.05.2020 год. по НОХД № 1203/2019 год., по описа на ВОС, ответника ИВ. Ж. В., е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена с Решение № 260067/09.06.2021 год. по ВНОХД № 198/2020 год. на Апелативен съд - В.

В тази връзка, считаме, че постановената присъда следва да има съществено значение при постановяване на решението на предявения иск по чл. 54 от ЗЗД.

В отговора се твърди, че на основание чл. 223, ал. 1 от ГПК Решението № 1561/25.10.2017 год., по гр.д. № 993/2015 год., по описа на ВОС, което има установително действие, не се доказва вината на ответника за настъпилия инцидент, което от своя страна да даде основание за предявяване на настоящия иск.

Моли съда да отхвърли предявени иск. Претендира разноски по делото.

С отговора са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуалния си представител по пълномощие, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

С Решение № 1561/25.10.2017 год. по гр.д. № 993/2015 год. по описа на ВОС, Г. Н. Б. и М. ХР. Б., в качеството на ответници по делото са осъдени солидарно да заплатят на всеки един от ищците Д. Х. М. и А. М. М. сумата по 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М. А.ов М., роден на ****** год., починал на ****** год. в гр.В., в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към апартамент № 16 на адрес: гр.В., ул.„****" № 72, възложена от ответниците на конституираното по това дело трето лице помагач, 5 ответник в настоящото ИВ. Ж. В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ****** год. до окончателното им изплащане, на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответниците по делото Г. Н. Б. и М. ХР. Б., ответника в настоящото ИВ. Ж. В..

С Решение № 31/16.03.2018 год. по в.гр.д. № 38/2018 год. по описа на ВАпС, по реда въззивния контрол е потвърдено Решение № 1561/25.10.2017 год. по гр.д. № 993/2015 год. по описа на ВОС.

С Определение № 829/04.12.2018 год. по гр.д. № 2483/2018 год. по описа на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато до касационно обжалване Решение № 31/16.03.2018 год. по в.гр.д. № 38/2018 год. по описа на ВАпС.

С Определение № 144/29.03.2019 год. по гр.д. № 2483/2018 год. по описа на ВКС, ІІІ г.о. е допълнено определение № 829/04.12.2018 год. в частта за разноските /листи 142, 143/.

В полза на Д. Х. М. и А. М. М. е издаден изп. лист № 19/21.03.2018 год., въз основа на който е образувано изп.д. № 20188950400522 по описа на ЧСИ Л. С., с рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС.

По това изпълнително дело ищците са заплатили на взискатели М.и сумата от 276 563.88 лева.

На 04.10.2018 год. по искова молба на ищците в ОС-В. е образувано гр. дело № 2294/2018 год. по описа на ВОС, с който ищците са поискали съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 158 267.35 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 04.10.2018 год., до окончателното изплащане на задължението.

Тази сума представлява сума сбор от продажната цена на двата недвижими имота - апартамент №27, гараж №8 и три запора на банкови сметки в ОББ и Българо - американска кредитна банка принудително събрани от ЧСИ Л. С. по изпълнително дело № 20188950400522 и изплатени на взискателите Д. Х. М. и А. М. М..

С Решение № 260041/15.04.2021 год. по гр. д.№ 2294/2018 год. по описа на ВОС, потвърдено с Решение №102/09.11.2021 год. по в. гр. д.№ 389/2021 6 год. по описа на Апелативен съд В., е уважен иска на ищците Г. Н. Б. и М. ХР.