Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 192 от 10.08.2025, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 734/2024
Вид
Решение № 192
Подписан
10.08.2025
В сила
17.09.2025
Състав
Ангелина Гергинова Гергинска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Сливница, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20241890100734 по описа за 2024 година

Я. П. И., чрез пълномощника си, адв. Н.А. - САК е предявила срещу К.

Й. Г. обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, и чл.143 СК.

В исковата си молба, ищецът твърди, че с ответника нямат сключен граждански брак, но от съвместното си съжителство имат родени родени две деца: *** Г., ЕГН **********, който е на 11 години и *** Г., ЕГН: **********, който е на 6 години. Твърди, че с ответника не живеят заедно от 20.04.2024г., когато той изгонил нея и децата от семейното им жилище. Твърди, че от тогава ответника не е плащал издръжка децата и не е участвал в отглеждането им.

Моли съдъ да възложи родителските права по отношение на малолетните ни деца *** Г., ЕГН ********** и *** Г., ЕГН ********** на ищцата и определи местоживеенето им при ищцата на адрес: с. *****.

Моли на бащата К. Й. Г., ЕГН ********** да бъде определен следния режим за лични контакти с децата *** Г.ЕГН ********** и *** Г., ЕГН **********, а именно: бащата има право да взема децата при себе си всяка първа и чегвърта неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа.

Моли да бъде осъден ответника да плаща издръжка на малолетните им деца *** Г., ЕГН ********** и *** Г.. ЕГН ********** чрез ищцата, като тяхна майка и законен представител, в размер на 250.00 лева (двеста и петдесет лева) месечно за всяко едно от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Моли да бъде осъден ответника да заплати на малолетните деца *** Г., 1

ЕГН *** и *** Г., ЕГН ********** чрез ищцата, като тяхна майка и законен представител издръжка за минало време, т. е. за 6 месеца назад (за периода от м. април до м. септември 2024г.) по 250 (двеста и петдесет) лева месечно, или за всяко от децата по 1 500 лева (хиляда и петстотин) лева, ведно със законната лихва, считано влизане на решението в сила, до пълното изплащане на сумата,

Претендира сторените по делото съдебни и деловодни разноски Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

Ответникът, К. Й. Г., в срока за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, не представя такъв.

Съдът като разгледа молбата, прецени събраните по делото доказателства и представеното от страните споразумение, прие следното:

Не се спори че от съвместното си съжителство, страните имат родени две деца - *** Г., ЕГН *** и *** Г., ЕГН **********, което се установява и от представените удостоверния за раждането им (№ ***).

От служебна бележка изх.№106/17.09.2024г. се установява, че *** Г., ЕГН *** е ученик в пети клас през учебната 2024/2025г. в СУ „Х***. От служебна бележка изх.№2/24.09.2024г., се установява, че *** Г., ЕГН ********** е посещавал четвърта възрастова група на ДГ „*“, гр.**, през учебната 202482025г.

Представени са доказателства, че ищцата и двете деца *** Г., ЕГН *** и *** Г., ЕГН **********, са регистрирани на адрес с.***.

От разпитаният в хода на производството свидетел, *** И., майка на ищцата, се установява, че познава страните откакто са заедно. Заявява, че страните са разделени, от м.май 2024г., като отношенията им започнали да се влошават от края на 2023г. Свидетелства, че след раздялата им, дъщеря й, ищцата, и децата дошли да живеят при тях в с.**. Децата посещавали училище, респективно детска градина в гр.**, като тя подпомагала дъщеря си в отглеждането им. Заявява, че дъщеря й не препятствала срещите на децата с баща им, като ги водела да се видят в него в гр.София, където той живеел.

Свидетелства, че от преместването на дъщеря й с децата при тях в с.**, ответникът не е подпомагал отглеждането на децата по никакъв начин – не е давал пари за издръжката им.

Според показанията на изслушаният свидетел Т. Б. Т., след раздялата си през месец май 2023г., Я. живее в с.**, а ответникът останал да живее в гр.София. Я. живеела с децата си в семейната къща на родителите си. Майката и бащата на Я. й помагали в отглеждането на момчетата, защото тя работела в гр.София. Заявява, че откакто се разделили, не е виждал бащата на децата на Я..

Изслушана по реда на чл.59, ал.6 СК, ищцата заявява, че живеят с децата в семейната къща на родителите й в с.**, като децата разполагат с отделна стая. Тя работи в гр.София, като майка й я подпомага в отглеждането на децата.. Свидетелства, че до раздялата им с ответника се стигнало след като той започнал да я обвинява в изневери, което воделе до семейни скандали.

2

След като се разделили, той започнал да я заплашва по телефона, което довело до това да води дело по ЗЗДН и да получи заповед за защита. Свидетелства, че отношенията между децата и баща им били добри, като тя не е ограничавала общуването между тях, докато ответникът започнал да отправя заплахи срещу нея по телефона на сина й. Това довело до влошаване на отношенията помежду им. Моли да й бъдат предоставени родителските права, защото счита че е по-отговорния родител.

Изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК, ответникът заявява, че жилището в което са живели преди раздялата си с ищцата е лична негова собственост и в него има условия за отглеждане на децата, още повече, че училището е в непосредствена близост до жилището.Заявява, че в момента не може да изплаща издръжка, защто не работи. Потвърждава, че от една година е без работа и не плаща никаква издръжка в пари. Заявява, че от май месец до момента не е давал пари на ищцата. Споделя, че бил купувал играчки. Моли да му бъдат предоставени родителските права.

От изготвеният и приет по делото социален доклад се установява, че страните са съжителствали на семейни начала над 20 години и имат две деца.

До раздялата си са живели в жилището на отв.Г. в гр.София. причина за раздялата им била твърдението на ответника, че жена му му изневерява, поради което я изгонил от жилището им, заедно с децата. Апартамента на бащата е тристаен с отделна детска стая, обзаведена според нуждите на децата. Апартаментът е чист и с поддържана хигиена. Отв. Г. не работи и не е записан на трудовата борса. Ответникътговорил за децата си с обич и загриженост и желае да поддържа контакти с тях. След раздялата им децата се отглеждат от майката, в семейна къща в с.**. Я. И. работи като получава месечно възнаграждение от около 1400лв. и месечна помощ за децата по чл.7 ЗСПД в размер на 110лв. В отглеждането на децата е подпомагана от родителите си.децата имат установен режим на живот, съобразен с тяхната учебна ангажираност и потребности.Децата не споделят баща им да е упражнявал физическо насилие спрямо тях или да е отправял заплахи, но децата са свидетели на заплахите към майка им. Не е открит риск за децата.

При тези данни от фактическа страна, съдът, приема следното:

По иска за предоставяне упражняването на родителките права и определяне режим на лични контакти:

При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 3 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

Предвид горното и факта, че ответникът не спори по този въпрос, и при съвкупната оценка на най-добър интерес на децата *** Г., ЕГН *** и *** Г., ЕГН **********, съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на майката на децата – Я. П. И. с ЕГН **********. Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на майка им.

Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.

По отношение на личните отношения между децата *** Г., ЕГН *** и *** Г., ЕГН ********** и техния баща, К. Й. Г., с когото децата няма да живеят:

Личните отношения между децата и родителя, при когото те няма да живеят, представляват последица на постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите имат равни права и задължения, поради което ниската възраст на детето не може да бъде основание контактите му с маката да се ограничат. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда. В този смисъл са Решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и Решение по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС.

По същество липсват данни бащата да има лошо отношение към децата или да има риск да влияе отрицателно върху живота, здравето и възпитанието им. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители са се грижили за децата, докато са живели заедно, като всеки един от тях оценява нуждата от пълноценно общуване на децата и с двамата родители.

Следва да се отчете, че определянето на един стандартен режим на лични отношения би бил най-лесно изпълним. Така бащата има право да взема децата всяка четна седмица на месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и тридесет дни през лятото, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите. Всяка нечетна година на рождения си ден и по време на коледните празници децата *** ще бъдат при майка си, а новогодишните празници — при банща си. На четна година режима ще се променя като на рождените си дни и през коледните празници децата ще бъдат при бащата, а през новогодишните ПРАЗНИЦИ — при майката. Родителите могат по взаимно съгласие да допълват режима на лични контакти извън определения в споразумението, когато това е в интерес на децата.

По издръжката:

4

Предвид предоставяне упражнването на родителските грижи по отношение на ненавършилите пълнолетие деца на ищцата, то ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970 г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/.

Изискването на чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение.

Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип помалък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.

Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.