Решение № 3647 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3647 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110127626 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от А. Г. А. срещу ***************** искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1235361 от 30.01.2023 г., съединени в условията на евентуалност с иск за обявяване за нищожна на клаузата на чл.

5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1235361 от 30.01.2023г., съединени при условията на кумулативност с осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 58,80 евро, с равностойност в лева от 115,00 лева, представляваща платена при изначална липса на основание сума по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1235361 от 30.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 14.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на 30.01.2023 г. сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № 1235361 за отпускане на заем в размер на 500 лв. Поддържа, че кредитът е следвало да бъде изплатен заедно с лихва в размер на 11,20 лева при ГПР от 49,82 %. В чл. 5 от договора страните договорили, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ******************** в полза на дружеството – ответник, за което била начислена такса за обезпечение още в размер на 103,80 лева. Счита, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, тъй като вноските по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит и в ОУ, поради което не била спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди, че не е посочен начина, по който се формира ГПР. Развива аргументи, че към ГПР ответникът следвало да включи и таксата за гарант, тъй като сключването на договор за поръчителство било условие за отпускането на кредита. По отношение на клаузата на чл. 5 от процесния договор, счита че е неравноправна и нищожна, уговорена в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 от ЗПК. Твърди се, че сключването на договор за гаранция е задължително условие. Моли за уважаване на исковете. При установяване нищожността на 1 договора/респективно на клаузата на чл. 5 от договора предявява иск за връщане на заплатеното от него по договора без основание.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Оспорва предоставянето на поръчителство да е било условие за сключване на процесния договор.

Счита, че договорът за поръчителство е отделно облигационно правоотношение, по което не е страна. Твърди, че ГПР е изчислен по предвидената в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК методология,, както и че е предоставил цялата необходима информация на ищеца във връзка с формирането му. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът А. Г. А., редовно призован, не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. № 394081/02.12.2025г., чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът *****************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 393734/01.12.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно установено по делото е, че на 30.01.2023г. ищецът е сключил с **************** договор за потребителски кредит № 1235361, като му е бил предоставен кредит в размер на 500,00 лева, който е следвало да върне в срок от двадесет дни, считано от датата на превеждане на заемната сума, при лихвен процент, определен съобразно разпоредбите на Общите условия и при ГПР от 49,82%. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от ************** в полза на ответното дружество, като за това А. А. трябвало да заплати такса. В договора не е посочен размера й. По делото се установява и наличието на сключен договор за поръчителство с *************, по силата на който *************, като гарант се е задължило да отговаря солидарно с ищеца пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Установява се, че от ищеца е изискана за плащане и сума в размер на 103,80 лева, такса за предоставеното поръчителство, която сума е посочена и в преддоговорната информация, във връзка с изискването за сключване на договора за гаранция, като сумата е посочена и като дължима в т.6 от договора за гаранция.

От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, ценяща се от съда, като съотносима на останалия, приет по делото доказателствен материал и неоспорена от страните, се установява, че общата сума изплатена от ищеца на ответника по договора за предоставяне на потребителски кредит и договора за гаранция е в размер на 615,00 лева и е изплатена на дата 03.02.2023г., като тази сума се разпределя, както следва: сумата от 500,00 лева за главница, сумата в размер на 11,20 лева за договорна лихва и сумата в размер на 103,80 лева за поръчителство. Също така вещото лице вземайки предвид всички суми, заплатени по двата договора, от които сумата в размер на 500,00 лева за главница, сумата от 11,20 лева за договорна лихва, сумата за поръчителство от 103,80 лева и съобразени със срока на кредита от 20 дни е посочило, че ГПР би възлизал на сумата от 4 272,89%.

За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и 2 индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.

Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване н а годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата от 511, 20 лева, която включва отпуснатия кредит от 500,00 лева, и 11, 20 лева лихва. Посочено е, че ГПР е 49. 82%, но не е ясно същият от какви компоненти се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представената Преддоговорна информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. В общата сума не е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 103, 80 лева, като и в преддоговорната информация е посочено, че тази сума не е включена в ГПР, а е отделна услуга. Според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от **************** на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер от 103, 80 лева, която сума не е включена в ГПР. Това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Според съда възнаграждението за гарант несъмнено следва да бъде включено в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая следва да се има предвид също така, че с включването на възнаграждението, предвидено в Договора за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР от 49, 82%, действителният такъв би нараснал над допустимата стойност от 50%, което се установи и от изслушаната по делото ССчЕ. В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума.

С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на таксата за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната 3 клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор.

Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1235361 от 30.01.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, поради и което по същество съдът не следва да обсъжда евентуално предявения иск за установяване нищожността на договора на друго основание, както и предявения при евентуалност иск за установяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1235361 от 30.01.2023г.

По изложеното предявената като главна установителна претенция следва да бъде уважена. На основание чл. 23 от ЗПК когато договора за потребителски кредит бъде признат за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, тоест само главницата, но не дължи лихви и други разходи по кредита.