Решение № 3568 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3568 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100509772 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20077203 от 24.03.2021г., постановено по гр.дело №64763/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, е признато за установено по предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, срещу С. Д. Б., с ЕГН **********, и С. П. Б., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответниците - С. Д. Б., с ЕГН **********, и С. П. Б., с ЕГН **********, дължат на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, при условията на разделност, всеки от тях по 1/2 част, от следните суми: сумата о т 921.46 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. - 30.04.2018г., сумата от 51.50 лв., цена на услугата за "дялово разпределение" за периода от 01.05.2016г. - 30.04.2018г., ведно със законна лихва върху горните суми, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда - 08.07.2019г. до окончателното и м изплащане, сумата от 117.65 лв., мораторна лихва за забава за периода от 14.09.2017г. - 24.06.2019г., както и сумата от 10.01 лв., лихва за забава върху цената на услугата за "дялово разпределение" за периода от 30.07.2016г. - 24.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №38972/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав .

С решението са осъдени С. Д. Б., с ЕГН **********, и С. П. Б., с ЕГН **********, да заплатят на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, при условията на разделност, всеки от тях по 1/2 част, от следните суми: сумата от 75.00 лв., сторени разноски в заповедното производство, и сумата от 1275.00 лв., сторени разноски в исковото производство.

1

Постъпила е въззивна жалба от ответниците - С. Д. Б., с ЕГН **********, и С. П. Б., с ЕГН **********, с която се обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта на възложените в тяхна тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на СРС, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице възникнала валидна облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Твърди се, че за възникването на облигационно правоотношение между страните е необходимо собствениците на топлоснабдения имот да подадат молба-декларация за откриване на партида на тяхно име и едва тогава е налице основание да се приеме, че е налице облигационна връзка между топлофикационното дружество – ищец и лицата, които са заявили откриване на партида. Поддържа се, че в случая ищецът не е ангажирал доказателства, че ответниците са подали молба-декларация за откриване на партида на тяхно име, предвид на което по делото е останал недоказан факта на възникнали договорни отношения между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за исковия период. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, респективно дължимостта на претендираните от ищеца суми за главница и цена на услугата "дялово разпределение". Оспорва се факта, че ответниците дължат на ищеца суми за цената на услугата за "дялово разпределение", като се твърди, че за извършената услуга за "дялово разпределение" се дължи възнаграждение на трето лице, а не на ищеца. Предвид на изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло решението на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.

Трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу С. Д. Б., с ЕГН **********, и С. П. Б., с ЕГН **********, при условията на разделна отговорност обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявеният петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и 2 преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №38972/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав , въззиваемият -ищец„Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 08.07.2019г. и е постановена на 18.07.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С. Д. Б. и С. П. Б. за заплащане разделно, по 1/2 част за всеки от длъжниците, от сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК са подадени пооделно от всеки от длъжниците - С. Д. Б. и С. П. Б. възражения, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ с р е щ у ответниците - С. Д. Б. и С. П. Б., първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на предявените искове, за стойността на доставена топлинна енергия, в т.ч. и за цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия, са дължими поради проведено доказване на релевантните за спора факти, а именно, че ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот се явява потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през съответния период на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ и между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлоенергия. Прието е, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответниците като собственици на процесния имот имат задължение да заплащат стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот, съобразно притежаваният от всеки от тях дял от имота. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ответниците при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време. По отношение на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД е прието от съда, че ответниците са изпаднали в 3 забава в периода, за който се претендира обезщетение, и исковете за заплащането на мораторна лихва следва да бъдат уважени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата н а чл.153, ал.1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В конкретния случай между страните не е налице спор, а и от доказателствата по делото се установява, че през исковия период ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, придобит от тях в режим на СИО. Противно на поддържаното във въззивната жалба без значение за възникването на процесното облигационно отношение е обстоятелството на чие име е съставена партидата при ищцовото дружество. Тази партида притежава само вътрешно служебно значение за ищцовото дружество и по никакъв начин откриването й не е обвързано с възникването на валидно облигационно правоотношение между топлофикационното дружество и лицето, на чието име е открита партидата. Предвид на това въззивният съд намира, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, придобит от тях в режим на СИО, имат качеството потребител, като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, предвид на което е налице основание в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответниците за заплащане на цената на доставената топлинна енергия в собствения им имот.