Решение № 2749 от 27.03.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е №…... гр. С., 27.03.2020 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ

: Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Светослав Спасенов при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3409 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 549772/30.11.2018 г. на СРС, 51 с - в, по гр. д. № 9447/2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД „ОЗК З." АД, ЕИК *******е осъдено да заплати на М.И.С., ЕГН **********, сумата 3 200 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради навяхване на врата и увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия, причинени от пътно-транспортно произшествие на 31.08.2017 г., настъпило в гр. С. между лек автомобил „Дачия" с рег. № *******и лек автомобил „Киа" с рег. № *******, ведно със законната лихва от 28.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над 32 00 лв. до претендираните 8 000 лв.

Въззивна жалба е подадена от ищеца М.И.С., чрез представителя му, срещу решението в частта, в която искът за обезщетение е отхвърлен до пълния предявен размер.

Доводите в жалбата са основно за допуснати от СРС нарушения на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Твърди се, че с оглед претърпените от ищеца вреди в резултат от ПТП – увреждане на радиопрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия след навяхване на врата, настъпили след т. н. „камшичен удар“, присъденото обезщетение е занижено. По делото се установява, че на ищеца е поставена имобилизационна яка за 10 дни, имал е затруднения в обслужването, като след ПТП е лежал около месец вкъщи и е приемал обезболяващи медикаменти. Придвижвал се е трудно, изпитвал е дисконфорт от носене на яката. Поддържа се още, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди СРС е допуснал нарушения на принципите на справедливост, съгласно ППВС № 4/1968 г. Не са съобразени в цялост търпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет, тежестта на увреждането и психологическите последици от ПТП за увредения, съобразно приетата СМЕ. Оспорват се присъдените в полза на ответника разноски, които са завишени. Моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноски по списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът „ОЗК З.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор. Поддържа се, че решението е правилно, обосновано и постановено в съответствие със събраните доказателства.

СРС е съобразил събраните по делото доказателства, в това число СМЕ и при определяне справедливия размер на обезщетението за претърпените от ПТП вреди не е нарушил принципите на чл. 52 ЗЗД. По делото е установено, че ищецът е получил единствено нараняване на врата, за което му е поставена имобилизационна яка, която е носил 7 - 10 дни. Според СМЕ пострадалият е излекуван напълно, като в резултат от ПТП е претърпял болки с умерен интезитет.

Действително, той е имал затруднения в обслужването през първите 10 - 15 дни, но не до степен на невъзможност за самостоятелно обслужване. Не е установено ищецът да е търпял болки и страдания в по – висока степен, като при определяне размера на обезщетението СРС е съобразил всички обективни обстоятелства във връзка с увреждането. Определеното обезщетение е достатъчно за възмездяване на претърпените вреди. Възразява се относно оспорване на присъдените в полза на ответника разноски за СРС. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски, съгласно списък. Прави възражение по разноските на насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Относно неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като съдът следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. Въззивният състав намира, че решението е постановено след обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства в съвкупност, при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Срещу решението не е подадена въззивна жалба в частта, с която е уважена претенцията на М.И.С. за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на 3 200 лв., ведно със законната лихва от 28.01.2018 г. - до окончателното изплащане и то е влязло в сила в тази част.

Въззивният съд намира, че решението на СРС е валидно и допустимо постановено в оспорената отхвърлителна част.

Предмет на разглеждане e иск за обезщетение за неимуществени в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо срещу застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахования е отговорен, както и че твърдените вреди са действително настъпили в патримониума на ищеца и са в причинна връзка с процесното ПТП.

Доколкото липсва оспорване на решението в частта, в която е уважена претенцията на ищеца за обезщетение неимуществени вреди за сумата от 3 200 лв., следва да се приеме за установено, че описаното в исковата молба ПТП от 31.08.2017 г., настъпило в гр. С., е причинено по вина на водача на л. а. „Киа" с рег. № *******, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответното дружество (прието за безспорно пред СРС в с. з. на 05.10.2018 г.), респективно дружеството, като застраховател, носи имуществена отговорност за всички причинени на ищеца вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с ПТП.

Настъпването на ПТП, механизмът му и причинната връзка на уврежданията на ищеца с произшествието се установяват от събраните пред СРС писмени и гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, в тяхната съвкупност, в това число неоспорените САТЕ и СМЕ.

Основателно СРС е приел, при съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, че вследствие поведението на застрахования при ответника делинквент ищецът е претърпял вреди. В първоинстанционното производство са установени вида и характера на настъпилите вследствие на произшествието вреди, причинната им връзка с увреждането и причинените вследствие от увредата болки, страдания, дискомфорт за ищеца. Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач не е оборена в производството.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, основният спорен въпрос касае справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца в резултат от ПТП неимуществени вреди. По този въпрос въззивният съд намира следното:

Относно размера на обезщетението : Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда – чл. 52 ЗЗД.

Относно размера на вредите, които могат да се претендират от застрахователя по „гражданската отговорност” на виновното лице, въззивният съд споделя практиката на ВКС обективирана в решение № 129 от 29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ТК, ІІ на ВКС, решение № 11/08.02.2013 г. по т. д. № 620/2011 г. на ВКС, II Т. О. и др., обобщена в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС. Според нея, обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител, което предполага, че застрахователят не може да отговаря за вреди в по - голям обем от тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента. При иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. – аналогичен на чл. 432, ал. 1 КЗ), съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно общите критерии за справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД, като съобрази събраните доказателства в тяхната съвкупност.

Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието

„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това са обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.

В случая, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показания претърп ени от ищеца болки и страдания, техния интензитет и продължителност, възстановителният период, възможността за пълно оздравяване, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалия.

От приетата пред СРС съдебно

- медицинска експертиза, която не е оспорена от страните, се установява, че в резултата от процесното ПТП М.С. е получил навяхване на врата и увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия. Според вещото лице по съдебно -медицинската експертиза ищецът е имал затруднения в обслужването през първите 10 - 15 дни, но не до степен на невъзможност за самостоятелно обслужване. Според вещото лице болките, които е търпял са били с умерен интензитет и са продължили общо около 30 дни, като след този период ищецът е излекуван напълно от получените травматични увреждания в резултат от произшествието, без остатъчни последици. През време на възстановителния период в седмица до 10 дни М. С.е носел имобилизационна шийна яка, което се установява от показанията на К.П.. Според нея ищецът е носел яката постоянно с изключение на времето, докато се е къпел и тя му е създавала неудобства. Свидетелката е дала показания още, че след инцидента ищецът е лежал в дома си, приемал е обезболяващи медикаменти, не се е чувствал добре и се движел трудно.

При съобразяване на всички посочени обстоятелства СРС е приел, че справедливият размер на обезщетение за неимуществените вреди претърпени от ищеца от процесното ПТП е 3 200 лв. Въззивният съд намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за дължимост на по - висок размер на обезщетението. Съставът намира, че при определяне на размера са съобразени всички относими факти – вида и характера на увредата, продължителността на търпените в резултат от нея болки и страдания, относително краткия период на възстановяване от травмата, липсата на други увреди, както и възрастта на ищеца. По делото не се установява ищецът да е изпитвал други психически страдания, стрес или за него да е имало трайни негативни последици от произшествието в емоционален или социален план.

Предвид изложеното в съвкупност въззивният състав приема, че СРС е съобразил всички относими към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди факти, като е обсъдил всички събрани пред него доказателства, във връзка с увреждането, получено от ищеца вследствие на процесното произшествие и при определяне справедливия размер на това обезщетение съдът не е нарушил нормата на чл. 52 ЗЗД. Възраженията на ищеца в обратния смисъл са неоснователни. Настоящият състав намира, че определения от СРС размер на обезщетението от общо 3200 лв. съответства на общо възприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 40 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26f87363-1c28-4a4f-bb6f-9e267d94f615