Определение № 284 от 16.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Ловеч, 16.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500166 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Подадена е частна жалба №1053/04.02.2026 г. от М. П. В., против определение № 2/05.01.2026 година, постановено по гр.д. № 53/ 2025 г. по описа Тетевенски районен съд, което моли, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено. Позовава се на решение С 714/22 , С 224/19 и С – 259/19 на СЕС и определение №366/16.08.2022 г. по ч.т.д.

№1085/2022 г. на ВКС.Заявява, че присъждането на разноски на кредиторите влиза в колизия с разпоредбите на чл. 6,пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13 и не осигурява ефективно приложение на Съюзното право. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен , алтернативно да бъде намалено присъденото юрисконсултско възнаграждение.

Атакуваното съдебно определение е съобщено на жалбоподателя на 28.01.2026 г., а частната жалба е подадена на 30.01.2026 год. Следователно е спазен законоустановения срок за подаване на жалбата.

След преценка на процесуалните действия на страните и съда, на доказателствата по делото,настоящата инстанция счита, че жалбата е неоснователна по отношение на присъдените разноски на ***** ЕАД-**** и основателна спрямо присъдените разноски на „*****“-ЕООД-****.

М. П. В. е подала искова молба от 26.01.2025 г. за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит № 2483325/05.12.2021г.

1 против„*****“-ЕАД и на договора за предоставяне на поръчителство от 05.12.2021г. против „*****“- ЕООД. Предявен е иск да бъде осъден „*****“ЕАД да върне сумата от 25,56 евро /50 лева/, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит за периода от 05.12.2021г20.12.2024г.,както и сумата от 25,56 евро /50 лева/ - престирани от него парични плащания,извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № 2483325/05.12.2021 г.

Тетевенски районен съд се е произнесъл със съдебно решение № 242/24.10.2025 г., по гр.д. №53/2025 г. ,с което отхвърлил ,като неоснователни и недоказани , предявените от М. П. В., против „*****“-ЕАД- иск с основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за кредит №2483325/05.12.2021 година,против *****“-ЕООД иск с основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от 05.12.2021 година. Отхвърлени са и облигационните претенции на жалбоподателката, като неоснователни и недоказани, против „*****“-ЕАД, с основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за заплащане на недължимо платена сума за възнаградителна лихва в размер на 25,56 евро /50 лева/ и за разходи по договор за поръчителство в размер на 25,56 евро /50 лева/. М. П. В. е осъдена ,да заплати на „*****“-ЕАД, 51,13 евро /100 лева/-разноски за юристконсултско възнаграждение и на „*****“-ЕООД, сумата от 51,13 евро /100 лева/- разноски за юристконсултско възнаграждение. Съдебният акт е съобщен на жалбоподателката на 04.11.2025 г., а на 07.11.2025 г. по пощата е подадена молба по чл. 248 от ГПК от нея. В молбата № 8524/12.11.2025г. е поискано изменение на съдебното решението , в частта за разноските, като не бъдат присъждани такива на „*****“ ЕАД и на „*****“ ЕООД в производството,а в условията на евентуалност е направено искане за намаляване на присъдените разноски.Тетевенски районен съд е произнесъл определение №2/05.01.2026 г., с което е оставил без уважение искането за изменение на съдебното решение като неоснователно.

В първоинстанционното дело „*****“ ЕАД е представлявано от юрисконсулт А. Д. И., по пълномощно за проц.представителство пред всички съдилища ,с нот.заверка на подпис от 27.11.2024 г. и срок на действие до 31.12.2025 г./л.113 по гр.д. № 53/ 2025 г. по описа Тетевенски районен съд/.

За „***** „ЕООД-**** са подавани молби от юрисконсулт С. Р. С., 2 която е посочвала , че е юрисконсулт с приложено пълномощно. Настоящата инстанция констатира, че по делото не е представено какво и да е пълномощно в полза на юрисконсулт С. Р. С.. Такъв документ не е присъединен и по електронното дело. Следователно за „*****“ ЕООД-**** не е участвал надлежно упълномощен процесуален представител и не се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалното представителство на юридическите лица се реализира чрез юрисконсулти на основание чл. 32, т.1 от ГПК. Легитимацията на пълномощника е по представяно пълномощно , с конкретни реквизити по чл.

33 от ГПК-три имена на представителя, точен адрес, телефон и следва да е подписано от страната. Липсата на пълномощно за процесуално представителство изключва възможността страната да претендира заплащане на съдебни разноски за възнаграждение на представителя. Следователно спрямо „*****“ЕООД-**** съдебни разноски за проц.представителство в размер на сумата 100 лева не са дължими и молбата по чл. 248 от ГПК в тази част следва да бъде уважена като основателна.

В актуалната редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК е уредено , че на страната - юридическо лице, ако е защитавана от юрисконсулт, се дължи възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането отчита вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Установения нормативно размер по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г на възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес е от 100 лв. до 360 лв. Съдът преценява, че предвид изхода от спора- отхвърляне на предявените три иска против „*****“ЕАД**** се дължи заплащане на съдебни разноски от жалбоподателката.

Възражението и с позоваване на съдена практика е неотносимо към казуса, тъй като исковете са отхвърлени, поради липса на договор за кредит след справка в БНБ. Следователно М.В. няма качеството на потребител и не може да се позове на установената защита в цитираната съдебна практика.

Настоящата инстанция счита, че размерът на юр.възнаграждение- 51.13 евро/100 лева/ не е прекомерен съобразно броя, вида на исковете и 3 конкретните процесуални действия по делото.

В исковото първоинстанционното производство са изслушани две експертизи, изискана е информация от БНБ, проведени са пет открити съдебни заседания, представени са няколко молби от проц.представител на дружеството юрисконсулт Ал.И.. При заявени разноски в размер на сумата 76,69 евро /150 лева/, районният съд е намалил, след съобразяване на тежестта на спора и действията на страната, възнаграждението до 51.13 евро/100 лева/.

Лишаването на дружеството от заплащане или намаляване на юрисконсултско възнаграждение под присъдените 51.13 евро/100 лева/ би накърнило правата на страната в процеса и не намира опора в данните по делото.

Следователно частна жалба №1053/04.02.2026 г. от М. П. В., против определение № 2/ 05.01.2026 година по гр.д. № 53/ 2025 г. на ТТРС на основание чл. 248 от ГПК, по отношение на присъдените разноски на „*****“ЕООД-**** за сумата 51.13 евро/100 лева/ е основателна и следва да бъде уважена, като съдебния акт бъде отменен, а съдебното решение бъде изменено и бъде отхвърлено искането за юрисконсултско възнаграждение.

Искането на частния жалбоподател от 04.02.2026 в останалата част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено .

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ , на основание чл. 248 от ГПК, определение № 2/ 05.01.2026 г. по гр.д. № 53/ 2025 г. по описа ТРС,в частта, в която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 51.13 евро/100 лева/ на „*****“ЕООД-**** и вместо него постанови:

ИЗМЕНЯ съдебно решение №242/24.10.2025 г., по гр.д. №53/2025 г. на ТРС,в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като: ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, М. П.

В.,ЕГН:********** от град *****,Лов.обл., да заплати на „*****“-ЕООД, с ЕИК: *****,със седалище и адрес на управление в град ****,бул.“****“ №146,ет.2, Бизнес Център България,сумата от 51.13 евро/100 лева/ лева,представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА , като законосъобразно, определение № 2/ 05.01.2026 4 година по гр.д. № 53/ 2025 г. на ТРС,в частта в която е оставена без уважение искането на М. П. В., за изменение на съдебно решение № 242/24.10.2025г. по гр. дело 53/2025 г. по описа на РС – Тетевен относно присъдени на „*****“ЕАД-**** 51.13 евро/100 лева/ съдебни разноски-юрисконсултско възнаграждение, дължими от М.В. .

Определението е необжалваемо пред ВКС, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5