Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 456 от 27.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 288/2023
Вид
Решение № 456
Подписан
27.03.2023
В сила
27.03.2023
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Радостина Петкова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.224, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.226 · Кодекс за застраховането
  • чл. 227, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 270 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Бургас, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500288 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от Л. А. Г. с ЕГН ********** от гр.Сунгурларе, заявена чрез пълномощника адв. Ралица Петкова от САК , против решение № 1661/28.07.2022 год. по гр.д.№ 573/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която исковата претенция е уважена. С решението в обжалваната част въззивникът е осъден да заплати на „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407 сумата от 5000 лв., частичен иск от общо 55 196,20 лева, представляваща регресен иск за плащане от страна на делинквента Л. А. Г. на изплатените от застрахователя в полза на пострадалата Х.С. Г. лихви за забава, за периода от 04.02.2015 г. до датата на предявяване на прекия иск по чл.226 от КЗ – 03.10.2016 г., начислени върху изплатените застрахователни обезщетения за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на общо 279 500 лв., както и сумата от 896 лв.

1

/осемстотин деветдесет и шест лева/- разноски по делото.

Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита мотивите на решението за неясни и вътрешно противоречиви.

По-конкретно се навежда, че съдът неправилно е приел, че претенцията е доказана, поради неправилна интерпретация и ценене на представените от ищеца и събрани по делото докзателства. Направено е хронологично изложение на обстоятелствата, свързани с настъпването на щетата, нейното завеждане, поведението на застрахования и застрахователя в рамките на процедурата. Поддържа твърденията си, че съдът неправилно е мотивирал решението си въз основа на вътрешни правила на застрахователя и е сторил неправилен извод, че застрахованият не е изпълнил свои задължения по уведомяване на застрахователя от общите условия на застраховката. Изложен е анализ на събраните по делото доказателства, на които въззивникът основава възраженията си по претенцията, въз основа на който се извежда, че последната е изцяло недоказана по своето основание и размер. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенцията да бъде изцяло отхвърлена. Претендира съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.

Въззиваемият „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, уведомен чрез процесуалния си представител по пълномощие, е депозиран отговор, с който жалбата се сочи за неоснователна и се моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорва твърдението, че е налице твърдяното от насрещната страна уведомяване на застрахователя по телефона. Счита, че по делото е останало недоказано твърдението на насрещната страна, че в качеството на застрахован о лице е изпълнила задължението за уведомяване на застрахователя в 7-дневен срок от узнаването, за обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и е допустима.

С решението в обжалваната част Бургаският районен съд се е проинесъл по частичен иск с правно основание чл.227, т.2 от Кодекса за 2 застраховането /отм/.

В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът чрез процесуалния си представител, а въззиваемият – с писмено изявление, поддържат изразените становища.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която регресният иск е отхвърлен за част от претенцията - за законна лихва за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие 25.10.2014 год. до 03.02.2015 год.

Настоящият съд е сезиран да се произнесе като втора инстанция по същество, по предявения пред Бургаския районен съд частичен регресен иск от ищец-застраховател „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД , изплатил застрахователно обезщетение и лихви на пострадало от ПТП лице по реда на КЗ /отм./, срещу ответник-причинител на ПТП със застрахован при ищецазастраховател автомобил по валидна застраховка „ГО“ - Л. А. Г., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева - частична претенция от общата сума представляваща изплатени лихви за забава върху определеното застрахователно обезщетение за ПТП настъпило на 25.10.2014 год. Пред въззивния съд претенцията се поддържа за изплатените от застрахователя лихви за периода от 04.02.2015 год . – т.е. от момента от който с влязлата в сила част от решението е прието, че застрахованият е имал обективна възможност да уведоми застрахователя за ПТП, до датата на предявяване на преките искове по чл.226 от КЗ – 03.10.2016 г. от пострадалото лице.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното по спора:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му и е валидно. Като постановено по допустима искова претенция, решението в обжалваната част е допустимо.

Не е спорно между страните, като се установява и от събраните пред районния съд доказателства, че на 25.10.2014 г од. в резултат на настъпило ПТП, ответникът като водач на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № А8800КХ, е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е причинил телесна повреда на пострадалата Х. С. Г.-негова с. и смъртта на 3 малолетното им дете А. Л. Г.. К ъ м момента на настъпване на ПТП за управлявания от ответника лек автомобил е била сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ишцовото дружество „ДЗИ[1]Общо застраховане“ ЕАД. Ответникът е признат за виновен в извършване на горепосоченото деяние с влязла в сила присъда по НОХД № 417/2016 год. по описа на БОС.

По искови претенции по чл.226 от КЗ /отм./ , за които не се спори, че са предявени срещу застрахователя на 03.10.2016 год., с влезли в сила решения по гр.д.№ 12016/2016 г. по описа на СГС и по гр.д.№ 12013/2016 г. по описа на СГС, в полза на пострадалата Х. С. Г. /с. на ищеца/, лично и като майка на починалото дете, са присъдени обезщетения за неимуществени вреди претърпени в резултат на процесното ПТП, в размер на общо 279 500 лева и лихви за забава в размер на общо 95 916, 54 лева, платими от застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Съгласно представените доказателства за извършени плащания, присъдените суми са изплатени на Х.С. Г. преди предявяване на настоящия иск. По твърдения на ищеца в исковата молба, за периода от настъпване на деликта – 25.10.2014 год. до предяваване на претенциите по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на 03.10.2016 год., застрахователят е осъден и е заплатил лихви в размер на общо 55 196,20 лв., част от които в размер на 5000 лв. се претендират по предявения частичен иск.

Пред въззивния съд срорът е относно това, изпълнил ли е ответникът в качеството му на застраховано лице съгласно чл. 257, ал. 2 от КЗ /отм./ задължението си по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./ да уведоми застрахователя в периода от настъпване на процесното ПТП до датата на предявявените от увреденото лице искове по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ на 03.10.2016 год., за настъпване на застрахователното събитие.

Към момента не е спорно и не е предмет на въззивно произнасяне поради това, че решението не е обжалвано в отхвърлителната част за претенцията за лихва за периода от 25.10.2014 год. до 03.02.2015 год., че ответникът като водач на лекия автомобил застрахован при ищеца - Л. Г. , също е пострадал при настъпилото ПТП. Той е бил приет за лечение в периода от 25.10.2014 год. до 17.11.2014 год., като последващо лечение във връзка с увреждане на лицев нерв е проведено от 10.12.2014 год. до 4

17.12.2014 год. След това е проведено лечение в болнично заведение на установена парализа на Бел в периода от 27.01.2015 год. до 03.02.2015 год., поради което за периода от момента на ПТП – 25.10.2014 год. до приключване на лечението на 03.02.2015 год . ответникът е бил в такова влошено физическо и психическо състояние, изключващо виновно неизпълнение на задълженията по чл.224, ал.1 от КЗ /отм/, вр. чл. 227, т. 2 КЗ /отм./ - т.е не се оспорва пред въззивния съд, че за този период е налице основание за изключване на отговорността по предявения иск, тъй като причините за неизпълнение на задължението за уведомяване, не могат да бъдат вменени във вина на ответника.

С ъ гл а с н о чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните носи доказателствената тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В случая ответникът следва да докаже онези факти, върху които основава своите възражения за липсата на основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./.

Страните не спорят, че в периода от настъпване на ПТП на 25.10.2014 год. до датата на предявените преки искове по чл. 226, ал.1 от КЗ от увреденото лице на 03.10.2016 год. ответникът – лично или чрез друго лице не е посетил офис на застрахователя и не е подал писмено уведомление за настъпилото ПТП.

Спорът е относно това, дали е установено по делото твърдението на ответника, че в сочения период той е уведомил застрахователя по телефона и може ли за периода посочен по-горе, да се приеме, че задължението по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./ е изпълнено с уведомяване по телефона.

Разпоредбата на чл.224, ал.1 от КЗ /отм/ сочи, че застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил.

Кодексът за застраховането /отм./ не определя начина по който следва да стане уведомяването на застрахователя в горната хипотеза, но противно на твърденията във въззивната жалба, за процесния период, този начин е регламентиран с подзаконови нормативни актове. Съгласно чл.8 от 5 подзаконовия нормативен акт, който е действал към момента на настъпване на застрахователното събитие - Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, при настъпване на застрахователно събитие, при което са причинени вреди на трети лица, застрахованият е длъжен в 7-дневен срок писмено да уведоми застрахователя за събитието, както и да изпълни задълженията си по чл. 270 от Кодекса за застраховането .

Уведомяването може да се извърши и от увреденото лице. Аналогична е разпоредбата на чл.12 от последващата Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз /приета с Решение №

149-Н от 16.10.2014 г. на Комисията за финансов надзор, обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., доп., бр. 95 от 8.12.2015 г., изм. и доп., бр. 33 от 25.04.2017 г., бр. 64 от 9.08.2022 г. / , в редакцията на нормата към релевантния период, съгласно която, при настъпване на застрахователно събитие, при което са причинени вреди на трети лица, застрахованият е длъжен в 7-дневен срок писмено да уведоми застрахователя за събитието, както и да изпълни задълженията си по чл. 270 от Кодекса за застраховането . Уведомяването може да се извърши и от увреденото лице. /разпоредбата на чл.12 е отменена през 2017 год. – т.е. след процесния период/.

От изложеното по-горе става ясно, че възражението във въззивната жалба относно това, че освен писмено уведомяване на застрахователя по реда на чл.224, ал.1 от КЗ /отм./ за станалото на 25.10.2014 год. ПТП, в процесния период е било допустимо и всякакъв вид друго уведомяване на застрахователя, включително по телефон, е неоснователно, тъй като е в противоречие с разпоредбите на чл.8, респ. чл.12 от посочените по-горе подзаконови нормативни актове, регламентиращи подробно реда за уреждане на претенциите за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.