Решение № 1970 от 25.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1970 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20221100501751 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 274 вр. чл. 538 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. В. М., ЕГН **********, действаща чрез своя настойник Т.К.А., чрез адвокат Х.С. срещу решение от 31.01.2022 г., постановено по гр.д. № 2076/2021г. по описа на СРС.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, предвид което моли същото да бъде отменено и съдът да й разреши да се разпореди с имуществото си като прехвърли собствеността върху описан недвижим имот в полза на настойника си срещу задължение за издръжка и гледане при запазване в нейна полза на пожизнено право на ползване. Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателката и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на настоящата жалбоподателка с правно основание чл.165, ал.4 вр. с чл. 130, ал.3 СК, в която е обективирано искане за даване на разрешение за извършване на разпоредителни действия – прехвърляне на собствения на жалбоподателката недвижим имот в полза на настойника й срещу задължение за издръжка и гледане при запазване в нейна полза на право на 1 пожизнено ползване.

С обжалваното решение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че настойникът има законово задължение да се грижи за поднастойния и да живее с него в едно домакинство, както и че чрез процесната сделка в патримониума на молителката няма да постъпят парични средства, които да служат за издръжката й, което обосновава извод за липса на правен интерес за молителката от извършване на разпоредителното действие.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.4 вр. с чл. 130, ал.3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижим имот, принадлежащ на поставен под пълно запрещение, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на лицето.

В настоящето производство жалбоподателката претендира да получи разрешение да се разпореди с апартамента си като го прехвърли в собственост на своя настойник срещу задължение за издръжка и гледане като си запази правото на пожизнено ползване. Като мотив за искането е посочена необходимост от средства за издръжка и полаганата до момента финансова подкрепа от страна на настойника. От събраните по делото доказателства и твърденията на молителката става ясно, че същата страда от сериозно заболяване, което не й позволява да се обслужва самостоятелно по отношение на част от ежедневните потребности, както и да се грижи за делата си. Тази дейност се осъществява от нейния настойник, който освен това е поел и част от финансовата тежест за осигуряване на необходими лекарства и други разходи, въпреки че по закон няма такова задължение.

При така установеното настоящия съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че поисканото разпоредително действие не е подходящо и не е в интерес на молителката. Чрез него в патримониума на молителката не биха постъпили парични средства, които да осигуряват издръжката й. Освен това от доказателствата по делото е видно, че молителката няма роднини и предвид здравословното си състояние не би могла да се защити при евентуално неизпълнение на договора за издръжка и гледане, нито самостоятелно, нито чрез съдействие на трето лице. Значително по подходящо в настоящия случай е процесният имот да бъде продаден при запазване на правото й на пожизнено ползване, тъй като така в нейното имущество ще постъпят парични средства, с помощта на които настойникът да може да осигури адекватна финансова грижа.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 272 ГПК, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 31.01.2022 г., постановено по гр.д. № 2076/2021г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3