Определение № 1231 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1231 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100112738 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 135250 от 12.11.2025 г., подадена от П. Ж. П., ЕГН **********.

С разпореждане от 19.11.2025 г. са дадени подробни указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба. Препис от разпореждането от 19.11.2025 г. е връчен лично на ищеца на 28.11.2025 г. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл. До момента не са отстранени указаните нередовности в дадения срок, което е основание за връщане на исковата молба като нередовна, поради процесуалното бездействие на страната, изразяващо се в неизпълнение на дадените указания. Страната изрично е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания в срок.

Претенциите са недопустими и поради злоупотреба с права. Към настоящия момент само по ЕИСС ищецът има заведени над 250 бр. първоинстанционни дела само пред Софийския градски съд. П. Ж. П. подава множество искови молби, които всъщност представляват дописвания във връзка с актове на съдебни състави по други дела, като неясните твърдения на ищеца, написани с химикал върху съдебните актове, съобщения за връчвания на съдебни актове и правят невъзможно да се разбере каква е волята на ищеца и има ли интерес същият от предявената претенция. По този начин исковите производства се увеличават многократно. Този маниер на поведение не може да се приеме, че отговаря на необходимостта за добросъвестно упражняване на права.

Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ и чл. 3 ГПК. При анализ на цитираните разпоредби може да се направи извод, че злоупотребата с права се определя като противоправна, като недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал.

2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. При установена злоупотреба с право, последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да 1 упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Аналогично на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/.

Съгласно приетото в решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Относно подаваните множество молби от страна на П. Ж. П. в определение № 3556 от 07.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1938/2025 г. на IV г. о. на ВКС е посочено, че: „че П. П. с поредицата нередовни, напълно неясни молби – искови и жалби, както и нежеланието да съобрази до момента с усилията на съдилищата да изяснят спрямо кого, каква и по каква причина търси съдебна защита, всъщност цели нелегитимен резултат - висящност на напълно неясно дело, без в действителност да желае неговото решаване“, като поведението е квалифицирано като превратното упражняване на субективни права и изрично е посочено от ВКС, че на страната следва да бъде указано, че последващи действия, с които продължава да сезира с каскадни неясни и нередовни жалби съдилищата по делото, ще бъдат оставени без последствия.

На следващо място, като ответник по иска е посочен и магистрат, като доколкото първоначалната искова молба е написана върху и между редовете на определение, с което се отказва образуването на гражданско дело, то би могло да се предположи /предвид липсата на конкретизация въпреки ясните указания на съда в тази насока/, че се иска ангажирането на отговорността му именно във връзка с постановения акт. С чл. 132 от Конституцията на Република България е въведен функционалният имунитет на магистратите, според който при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Функционалният имунитет на магистрата, в съдебната практика неизменно и безпротиворечиво се отнася към допустимостта на иска, основан на деликт, в частност към пасивната процесуална легитимация като абсолютна положителна процесуална предпоставка – виж определения № 141 от 4.5.2017 г. по ч. гр. д. № 1508/2017 г. на III г. о. на ВКС, определение № 321 от 28.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2387/2017 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 274 от 5.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2647/2016 г. на III г. о. на ВКС, определение № 263 от 3.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3798/2016 г. на I г. о. на ВКС, определение № 26 от 17.01.2018 г. по ч. гр. д. № 110/2018 г., III г. о. на ВКС, определение № 62 от 7.02.2018 г. по ч. гр. д. № 408/2018 г., IV г. о. на ВКС, определение № 140 от 29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 806/2018 г., III г. о. на ВКС.

Предвид изложените съображения, производството по делото следва да се прекрати.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА по искова молба с вх. № 135250 от 12.11.2025 г., подадена от П. Ж. П., ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 12738 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд, I-12 състав.

Определението в частта, с която се отказва предоставяне на правна помощ и се връща исковата молба и прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца П. П..

УКАЗВА на П. Ж. П., че последващи действия, с които продължава да сезира с каскадни неясни и нередовни жалби съда по делото, ще бъдат оставени без последствия.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3