Решение № 1932 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1932 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221100108254 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. С., с ЕГН:********** и адрес:гр.Стара Загора, ул.*******, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 и Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. *******, с к оято са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от взетата мярка за неотклонение “задържане под стража“ по НОХД № 9804/2020г. по описа на СРС, 13-ти състав, която впоследствие е била отменена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 06.04.2022г. е имало насрочено открито съдебно заседание по НОХД № 9804/20г. по описа на СРС, 13-ти състав, в което е следвало да се изслуша съдебно-психиатрично-неврологична експертиза, за която е трябвало да бъдат назначени трима експерти (психолог, психиатър и невролог). По делото са били назначени само психиатър и невролог, поради което и ищецът се явил на освидетелстване само при двамата експерти. По делото нямало назначен психолог, поради което и ищецът не се явил за освидетелстване пред него, поради което и експертното заключение не било изготвено.

Предвид неизготвяне на експертизата ищецът уведомил писмено съда, че няма да се яви по делото, тъй като без експертиза, то ще бъде отложено. Ищецът подчертал, че е социално слаб, тежко болен и безработен от 9 години, и освен това живее в гр. Стара Загора, като не може да си позволи пътни разходи до гр.София. На проведеното открито съдебно заседание съдът отложил разглеждането на делото, но по искане на Прокуратурата на Република България наложил мярка на неотклонение "задържане под стража" на ищеца, въпреки липсата на вина у ищеца за отлагане на съдебното заседание.

След проведеното съдебно заседание ищецът се уведомил за резултата от същото.

Ищецът се уплашил, притеснил се и не можел да спи, а когато заспивал сънувал кошмари с 1 арести. Ищецът твърди, че се укрил за да не бъда задържан.

Ищецът обжалвал протоколното определение от съдебно заседание на СРС от 06.04.2022г. С протоколно определение №843/21.04.2022г. по ВЧНД № 20221100601446 СГС отменил мярката на неотклонение "задържане под стража" на ищеца. Същият разбрал за това определение на 27.04.2022г., тъй като се бил укрил от страх, че може да бъде арестуван.

Ищецът твърди, че наложената му незаконна мярка за неотклонение го довела до тотален психически срив, като го принудила да се укрива, за да не бъда арестуван, което допълнително се отразило на психиката му. Освен това било нарушено правото на свободно придвижване за 21 дни, тъй като имало опасност да бъде задържан.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от СРС, с който процесният иск срещу СРС е оспорен изцяло по основание и размер, поради което и се иска отхвърлянето му като неоснователен. Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ (ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г.) само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Поради това и същият не е легитимиран да отговаря по процесния иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, с който процесният иск е оспорен изцяло по основание и размер, поради което и се иска отхвърлянето му като неоснователен. Неимуществените вреди подлежат на доказване ,а не се предполагат. Възразява се, че по делото не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на неимуществени вреди е в изключително завишен размер и не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи / включително тази на ЕСПЧ/.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Постоянната съдебна практика приема, че правната квалификация на спорното право е служебно задължение на съда. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум, като същият не е обвързан от дадената от страните правна квалификация. В процесния случай съдът намира, че са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание. В исковата молба няма изложени факти и петитум на иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ.

Постоянната съдебна практика приема, че процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В този смисъл е и задължителната за съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение от 06.06.2011г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III г.о.

2

Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ (ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г.) само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В същото ТР е прието, че съдът не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание. Легититимирана да представлява държавата в тези случаи е Прокуратурата на Република България.

Предвид гореизложеното съдът намира, че съдът като процесуален субституент не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, поради което и производството по делото спрямо СРС следва да бъде прекратено като недопустимо. В този смисъл са и Определение №89/01.04.2016г. по гр.д.

№240/2016г. на ВКС, I г.о., и Определение №465/25.04.2027г. по гр.д.№4265/2016г. на ВКС, IV г.о. и др.

По основателността:

Видно от приложеното НОХД № 9804/2020г. по описа на Софийски районен съд, Н.О., 13 състав, същото е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, с който обвиняемият М. М. С. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК.

В съдебно заседание на 15.02.2022 г. подсъдимият се е явил лично. Даден е ход на делото и съдът е отложил същото за друга дата за събиране на доказателства (допуснати и назначени са комплексна СППЕ и СМЕ).

По делото е постъпила молба с вх. № 21005719/15.03.2022г. от подсъдимия М. С. с искане, че при неизготвяне в срок на заключението по допуснатата експертиза, делото следва да бъде пренасрочено за друга дата, „тъй като без тази експертиза заседанието е безсмислено“.

В съдебно заседание на 06.04.2022 г. подсъдимият не се е явил, като с обжалваното определение районният съд му е изменил мярката за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“ с мотивите, че подсъдимият е редовно уведомен за съдебното заседание, но не се явява, като нито твърди, нито представя доказателства за причина, която да го е възпрепятствал да се яви. Същият е предупреден за правните последици от неизпълнение на задължението си да се явява в съдебно заседание. Изтъква се, че това не е първото неявяване на подсъдимото лице, като при предходно неявяване е изложил твърдения за уважителни причини, но не е представил доказателства за тях въпреки указанията на съда.

С Определение № 843/21.04.2022 г. по ВЧНД № 1446/2022г. на СГС, НО, I въззивен състав, е отменено протоколно определение от 06.04.2022 г., постановено по НОХД № 9804/2020 г. по описа на СРС, Н.О., 13 състав, с което е изменена взетата спрямо подсъдимия М. М. С. мярката за неотклонение „подписка“ в мярка за неотклонение „задържане под стража“. Със същото определение е потвърдена мярката за неотклонение „подписка“. Същото определение е влязло в сила незабавно, като препис от същото е изпратено на Началник Областно звено „Следствени арести“, находящ се в гр. София на бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42, за сведение и изпълнение, като дава указания подсъдимото лице да бъде незабавно освободено освен ако не се задържа на друго основание.

По делото няма данни мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца да е приведена в изпълнение, а и самият ищецът твърди, че се е укрил за да не бъде задържан.

3

За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже елементите на следния фактически състав: наличие на незаконосъобразна мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е отменена по реда на инстанционния контрол от горестоящ съдебен орган; настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени); причинно-следствена връзка между мярката и настъпилите вреди.

В процесния случай безспорно е налице незаконосъобразна мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е наложена на ищеца на 06.04.2022г. от СРС, и която е отменена от СГС на 21.04.2022г.,т.е. същата е била валидна мярка на процесуална принуда в продължение на 15 дни.

За да отмени мярката за неотклонение въззивният съд е изложил съображения, че „задържането под стража“ е най-тежката мярка за неотклонение, която с най-висок интензитет засяга правата на обвиняемия, респ. на подсъдимия, сред които водещото е ограничението на правото на лична свобода и неприкосновеност. Ето защо тя следва да се определи като най-подходяща измежду останалите мерки за неотклонение, когато целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК, не могат да бъдат постигнати по друг начин.

Въззивният съд е приел, че към датата на вземането на същата мярка не са били налице условия за толкова интензивна намеса в личната свобода на подсъдимия, като е бил наличен друг процесуалноправен инструмент (а именно принудително довеждане на лицето), който (предвид процесните обстоятелства) се явява пропорционален на обществения интерес от осигуряване на срочното провеждане на съдебното производство.

Настоящият състав на съда намира, че в процесния случай в личен и социален план, ищецът е изпитвал обичайните притеснения, страх, потиснатост, чувство за срам и неудобство от наложената му мярка за процесуална принуда. Същият е търпял ограничение в личната си свобода и правото си на придвижване в пространството, включително социална изолация. Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е търпял неимуществени вреди в пряка връзка с процесната мярка за неотклонение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на действията на прокуратурата. Отговорността следва да се ангажира в лицето на прокуратурата, тъй като тя е процесуалния субституент на държавата в исковете по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС.