Определение № 10999 от 30.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10999 гр. С., 30.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110154338 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано след като с Определение № 4549/14.9.2021 година, постановено по гр.дело № *****/2021 година по описа на Софийски районен съд е отделен предявения в производството по гр.дело № *****/2021 година насрещен иск по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А., изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС) против М. Ф. П., ЕГН **********, чрез адв. М.Л.Л., със съдебен адрес: гр.С., ул. (АДРЕС), Ф. М. АБ., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район (АДРЕС), КР. М. АБ., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район (АДРЕС), М. М. АБ., ЕГН **********, с адрес - гр.С., район (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона срок същите са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковата претенция по отношение на нейната допустимост и по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът следва да се произнесе по възраженията за недопустимост, заявени от ответниците преди да стори проекта си за доклад по делото.

По допустимостта на исковата претенция съдът приема, че същата е недопустима за в една част, а в друга приема, че следва да спре производството по делото при следните аргументи:

С предявения иск – ищецът (ФИРМА) ЕАД иска съдът да постанови решение, с което 1 да осъди М. Ф. П., Ф. М. АБ., КР. М. АБ., М. М. АБ., да заплатят на (ФИРМА) ЕАД, в условията на разделна отговорност сумата в размер на 1890.93 лева, от които 1578.28 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018. до м.04.2019 г., сумата в размер на 300.60 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018. до 27.08.2021 г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 9.54 лева, и мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 2.52 лева., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.8.2021 година до окончателното изплащане на сумите, при следните квоти:

1.М. Ф. П. - 5/8/пет осми/, а именно: 1181.85 лева, от които 986.42лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018. до м.04.2019 г., сумата в размер на 187.88 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018. до 27.08.2021 г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 5.97 лева, и мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 1.58 лева ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

2. Ф. М. АБ. - 1/8/една осма/, а именно: 236.36 лева, от които 197.28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018 г. до м.04.2019 г., сумата в размер на 37.57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018. до 27.08.2021г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 1.19 дева, и мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 0.31 лева., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

3. КР. М. АБ. - 1/8/една осма/, а именно: 236.36 лева, от които 197.28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018. до м.04.2019 г., сумата в размер на 37.57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018. до 27.08.2021 г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 1.19 лева, и мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 0.31 лева., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

4. М. М. АБ. - 1/8/една осма/, а именно: 236.36 лева, от които 197.28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2018 г. до м.04.2019 г., сумата в размер на 37.57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018. до 27.08.2021 г., както и сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.8.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 1.20 лева, и мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 0.31 лева., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба, до 2 окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба като обстоятелства, на които основава претенцията си ищецът сочи, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, като твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Ищецът твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си относно доставяна топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот с административен адрес –гр.С., район „(АДРЕС), Аб. №: *****, ID номер: ******.

С отговора на исковата молба - ответникът Ф.А., възразява срещу допустимостта на претенцията заявена като твърди, че за същото вземане, произтичащо от издадената от ищеца обща фактура от м.07.2019 г.на стойност 1578.28 лв. и обхващаща периода м.05.2018 г.- м.04.2019 г. е водено предходно исково производство по отрицателен установителен иск, инициирано от този ответник, като ищец, което е приключило с влязло в законна сила съдебно решение - гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд. Към отговора на исковата молба е приложено Решение № ********/8.12.2020 година, постановено по гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 1.1.2021 година /последното служебно известно на съда след справка в АСУД/.

С отговора на исковата молба – ответникът М. Ф. П., възразява срещу допустимостта на исковата претенция като твърди и сочи доказателства, че за същото вземане, произтичащо от издадената от ищеца обща фактура от м. 07.2019 г.на стойност 1578.28 лв. и обхващаща периода м. 05.2018 г.- м.04.2019 г. е налице предходно исково производство по отрицателен установителен иск – по гр.дело № *****/2021 година по описа на Софийски районен съд, образувано с депозиране на искова молба на 22.7.2021 година /това от което е отделен разглеждания иск в настоящето производство/.

Този ответник твърди, че за същото вземане, произтичащо от издадената от ищеца обща фактура от м. 07.2019 г. на стойност 1578.28 лв. и обхващаща периода м. 05.2018 г.м.04.2019 г. е водено и предходно исково производство по отрицателен установителен иск, което е приключило с влязло в законна сила съдебно решение – сочи се, че гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд, 27 състав, като за това се представя като доказателство – Решение № ********/8.12.2020 година, постановено по гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 1.1.2021 година /последното служебно известно на съда след справка в АСУД/.

С отговора на исковата молба – ответникът М. М. АБ. също оспорва допустимостта на исковата претенция, като твърди и сочи доказателства, че за същото вземане, произтичащо от издадената от ищеца обща фактура от м.07.2019 г. на стойност 1578.28 лв. и обхващаща периода м. 05.2018 г.- м.04.2019 г. е налице предходно исково производство по отрицателен установителен иск - а именно - гр.дело № 44454/2021 година по описа на Софийски районен 3 съд. Твърди се, че и за този ответник – М.А. е налице за същото вземане влязло в законна сила съдебно решение – това по гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд.

С отговора на исковата молба – ответникът КР. М. АБ., оспорва допустимостта на исковата претенция, като твърди и сочи доказателства, че за същото вземане, произтичащо от издадената от ищеца обща фактура от м. 07.2019 г. на стойност 1578.28 лв. и обхващаща периода м. 05.2018 г.- м.04.2019 г. е водено предходно исково производство по отрицателен установителен иск, - гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд.

При твърденията на страните от фактическа страна и въз основа на представените на съда доказателства относно допустимостта на исковата претенция, настоящият съдебен състав от правна страна съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК - спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като по смисъла на ар.2 - повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Съобразно чл.126, ал.1 от ГПК - когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

С Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Б. и Е.В. е прието – в т.2 и т.3 от същото, че: „2. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

3. Не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК.

Ако с последващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено.“.

В конкретиката на казуса в настоящето производство е несъмнено, че гр.дело № *****/2020 година по описа на Софийски районен съд е било образувано по предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК от ищците /ответници в настоящето производство/ КР. М. АБ. и Ф.М. А., в качеството на наследници на Е.Т. А., са 4 предявили срещу (ФИРМА) ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължат на ответника претендирана от него сума срещу общия им наследодател Е.Т. А., в размер на 1578.27 лв., начислена по фактура № 106517*** за имот в гр.С., ж.к. (АДРЕС), по която фактура се претендирала парична сума, която обхващала и предходен период, а именно отоплителния сезон 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.

Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26f50d01-726b-4a17-a6b6-a89a9d71d8b8