Решение № 59 от 17.03.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Враца, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500038 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на В. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез адв.

И. С., срещу решение № 244/10.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2207/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, с която е отхвърлено искането за осъждане на Г. Ц. Х. и М.

Ц. Г. да му заплатят сумата от 1183,33 лева, представляваща 1/6 от продажната цена за недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Враца, по КККР, одобрени със Заповед № РД-1843/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, ***, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: едно, с площ по документ 39,33 кв.м., заедно с прилежащите части: избено помещение /мазе №12/ с полезна площ 2.76 кв.м., както и 0.28% ид.части от общите части на сградата и съответни ид.части от правото на строеж върху мястото, по договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 73, том VII, рег.

№ 6624, дело № 932/2018 г. на А. В. – помощник нотариус по заместване при нотариус В. В., нотариус с рег. № *** в Нотариалната камара на Република България, с която сума е намалена продажната цена за този имот поради осъществена евикция.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, с изключение на обжалваната част, в която част според жалбоподателя решението е 1 неправилно. Посочва се, че районният съд, въз основа на обоснован и логичен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, при което и правилно е заключил, че предявеният от жалбоподателя срещу Г. Ц. Х. и М. Ц. Г. иск по чл.

190, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за намаляване на продажната цена по договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 73, том VII, рег. № 6624, дело № 932/2018 г., е основателен. Твърди се обаче, че след уважаването на този иск районният съд е следвало да уважи и искането за осъждане на ответниците Г. Ц. Х. и М. Ц. Г. да му заплатят сумата от 1183,33 лева, с която е намалена цената по договора за покупко-продажба. Според жалбоподателя именно чрез осъждането за заплащане на тази сума се извършва намаляване на продажната цена по договора, доколкото същата е била платена изцяло при подписването му. Посочва се, че задължението на продавачите за връщане на част от заплатената продажна цена след намаляването й съгласно чл. 190, ал. 2 ЗЗД произтича от неизпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността по договора за покупкопродажба и осъществената частична евикция, като за целта не било необходимо договорът да бъде развален. Оспорва се извода на районния съд, че връщане на даденото по договора е възможно само при отпаднало основание /т.е. при развален договор/, и с доводите, че в исковата молба е поискано намаляването на цената, което да се осъществи чрез осъждане на ответниците да заплатят тази сума, иначе според жалбоподателя се обезсмисляла разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ЗЗД. Релевира се, че дори да се приеме обратното, диспозитивът, с който се намалява продажната цена по договора, има конститутивно действие, при което с постановяването му е налице прана промяна в правоотношението между страните, с която отпада основание за получаване от ответниците на сумата, с която е намалена продажната цена по договора, респ. същата подлежи на връщане. Излагат се съображения, че целта на чл. 190, ал. 2 ЗЗД е да обезщети купувача, който има интерес да запази договора, поради което с отхвърлянето на искането за осъждане на ответниците, съдът е нарушил тази разпоредба. Твърди се, че в този случай и при липса на доброволно изпълнение, жалбоподателят ще е принуден да подаде нова искова молба, което също било в противоречие с целта на нормата.

При тези съображения се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Г. Ц. Х. и М. Ц. Г. да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 1183,33 лева, представляваща 1/6 от продажната цена по посочения договор за покупко-продажба. Претендира се присъждането на сторените в настоящото производство разноски.

Въззивната жалба е връчена на Г. Ц. Х. и М. Ц. Г., които в срок, чрез адв. М. Г., подават писмен отговор, с който я оспорват като неоснователна. Релевира се, че районният съд правилно е отхвърлил искането, позовавайки се на тълкувателно решение № 1 от 02.07.2021 г. по т.д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е предявен иск за разваляне на договора за покупко-продажба, в който само случай може да реализира правата си по връщане на даденото. В продължение на това твърдение се развиват доводи за действителността на договора за покупко-продажба на чужда вещ, за възможните хипотези на разваляне на такъв договор, включително след съдебно отстраняване, след които се прави 2 извод, че връщането част на продажната цена е възможно само след разваляне на договора.

За този си извод ответниците се позовават и на разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ЗЗД, според която ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член. В заключение се иска решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, ведно с всички произтичащи от това последици, включително присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В срока за отговор Г. Ц. Х. и М. Ц. Г., чрез процесуалния си представител, са подали насрещна въззивна жалба срещу посоченото по-горе решение, но в частта му, с която е уважен предявеният от В. Й. Д. срещу Г. Ц. Х. и М. Ц. Г. иск по чл. 191, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и тези жалбоподатели са осъдени да заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 600,00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в съдебен процес по гр.д. № 4***/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Неправилността на решението в тази част е обосновано с довода, че отговорността за имуществени вреди при съдебно отстраняване и отговорността за разноски по смисъла съответно на разпоредбите на чл. 190 и чл. 191 ЗЗД. От там се прави извод, че под обезщетение за вреди законодателят не е включил разноските по делото, в рамките на което е проведено производството по евикция, в противен случай биха били изрично посочени в закона. В продължение на това оплакване се посочва, че отговорността за разноски е уредена в текста на чл. 78 ГПК и представлява по своя характер обективна и невиновна отговорност, която се понася от страна по делото, с оглед на неговия изход, поради което не изпълва понятието обезщетение за вреди по смисъла на чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД. Порочността на решението в тази част е обоснована и с довода, че спрямо жалбоподателите Г. Ц. Х. и М. Ц. Г. не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността им при съдебно отстраняване, поради наличие на хипотезата на чл. 191, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка се релевират съображения, че по делото е доказано непривличането им като трети лица в производството по евикция.

Относно втората кумулативна предпоставка за отпадане на отговорността на жалбоподателите се посочва, че съдът неправилно не я е счел за доказана по делото. Твърди се, че за да се приеме за доказана тази предпоставка, а именно, че ако тези жалбоподатели са били привлечени по делото за евикция, е могло да има достатъчно основание за отхвърляне на иска, то районният съд е трябвало да изследва не само събраните в хода на това дело доказателства и възможността жалбоподателите да са собственици на целия имот, а е трябвало също така да прецени поведението на въззивника-ищец В. Й. Д. в производство по съдебно отстраняване. При липса на такъв анализ тези жалбоподатели считат, че няма как да е категоричен, че не са налице достатъчно основания за отхвърляне на иска в производството по евикция, респ. че не следва да се ангажира отговорността им. Посочва се също така, че направената в атакуваното решение преценката за неоснователност на основанията за придобиване на правото на собственост върху целия имот от жалбоподателите не обуславя липса на предпоставката по чл. 191, ал. 2, тъй като тези основания е могло да бъдат уважени от съда, разглеждащ делото по иска за евикция.

3

При тези доводи се иска решението в атакуваната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът по чл. 191, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен, ведно с всички последици от това, включително с присъждането на разноски.

Насрещната въззивна жалба е връчена на В. Й. Д., който чрез процесуалния си представител е подал писмен отговор по нея, в който я оспорва като неоснователна. Твърди, че извършеното тълкуване на законовите разпоредби е contra legem. Посочва, че предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което правилно е бил уважен.

Релевира довод, че по делото не са били ангажирани доказателства за зле воден процес по иска за евикция. С оглед на това моли решението в тази му обжалвана част да бъде потвърдено. Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание въззиваемия-ищец В.Д., редовно призован, се представлява от процесуалния си представител адв. С., който поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и оспорва насрещната въззивна жалба по съображения, изложени в подадения отговор.Моли решението да бъде отменено в атакуваната от него част, а в останалата обжалвана част да бъде потвърдено, и да бъдат присъдени направените в производството разноски. В подкрепа на позицията си представя съдебна практика на Окръжен съд – Враца.

Въззиваемите-ответници М.Г. и Г.Х., също редовно призовани за откритото съдебно заседание по делото, се представляват от процесуалния си представител адв. М. Г.. Адв. Г. заявява, че оспорва въззивната жалба по изложените в отговора по нея доводи, поддържа подадената насрещна въззивна жалба. Моли решението да бъде отменено в обжалваната с насрещната въззивна жалба част, а в другата обжалвана част да бъде потвърдено, позовавайки се на тълкувателно решение № 1 от 02.07.2021 г. по т.д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира разноски.

Пред въззивния съд не се представиха нови и/или нововъзникнали доказателства и не се направи искане за събирането на такива.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от В. Й. Д. срещу М. Ц. Г. и Г. Ц. Х. с искане да бъде намалена продажната цена по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 73, том VII, рег. № 6624, дело № 932/2018 г., със сумата от 11833,33 лева, представляващо 1/6 от продажната цена по договора и да ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца тази сума, както и сумите, представляващи вреди от осъществената частична евикция в размер на 660,00 лева, представляващи деловодни разноски по гр.д. № 4***/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, които ищецът е осъден да заплати на М. Л., сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни разноски по гр.д. № 4***/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, които ищецът е заплатил на адв. Е. Г.; сумата от 250,00 лева, представляваща депозит за изготвяне на съдебна експертиза по гр.д. № 4***/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба от окончателното им изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че на 10.09.2018 г. с 4

Нотариален акт № 73, том VII, рег. № 6624, дело № 932/2018 г., е купил от ответниците недвижим имот с идентификатор ***, представляващ самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. Враца, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, ***, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: едно, с площ по документ 39,33 кв.м., заедно с прилежащите части: избено помещение /мазе №12/ с полезна площ 2.76 кв.м., както и 0.28% ид.части от общите части на сградата и съответни ид.части от правото на строеж върху мястото. Посочил е, че продавачите-ответници се легитимирали като собственици на апартамента при равни права по наследство и давност чрез представяне на нотариален акт № 165, том VII, рег. № 6066, дело № 851/2018 г. на нотариус В. В.. Изложил е твърдения, че при изповядване на сделката владението върху имота му било предадено, но няколко месеца по-късно получил искова молба от М. Г. Л., с която се искало предаване на 1/6 ид.ч. от апартамента, който купил от ответниците. Това обстоятелство изненадало ищеца, тъй като считал, че ответниците са единствените собственици на апартамента. Релевирал е, че по повод на исковата молба срещу него било образувано гр. д. № 4***/2019г. по описа на Районен съд - Враца. Изтъкнал е, че в съдебното производство по делото, образувано срещу него, било установено, че ответниците са имали спор за правата върху апартамента с М. Г. Л. и вместо да уредят отношенията си с нея, са се снабдили с констативен нотариален акт и са продали имота на него. По същото дело ищецът бил поискал привличането на ответниците като трета подпомагаща страна, но искането му било оставено без уважение. Посочил е, че с Решение № 260160/28.10.2020 г., постановено по гр. д. № 4***/2019г. по описа на Районен съд Враца, е бил осъден да предаде на М. Л. 1/6 ид. ч. от описания по-горе имот, както и да й заплати деловодни разноски 660,00 лева. Навел е твърдения, че в хода на това дело бил направил и собствени разходи за адвокатска защита в размер на 600,00 лева и разходи за изготвяне на съдебна експертиза в размер на 250,00 лева. Поддържал е, че поради осъществената частична евикция за него възникнало правото да иска от ответниците съответно намаляване с 1/6 на продажната цена на гореописания имот и обезщетение за претърпените от евикцията вреди. При тези доводи е поискал предявените от него искове да бъдат уважени.