Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 09.07.2025, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Административно наказателно дело 85/2025
Вид
Решение № 51
Подписан
09.07.2025
В сила
19.11.2025
Състав
ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Айтос, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20252110200085 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на О. С. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 192 от 17.03.2025 г., издадено от директора на РДГ– Бургас, с което на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) вр. чл. 266, ал. 1 ЗГ вр. чл. 273, ал. 1 ЗГ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв. за административно нарушение по чл.

213, ал. 1, т. 1 ЗГ. В жалбата се излагат съображения, че жалбоподателят е превозвал дървата, които били собственост на негов познат, молейки за отмяна на атакуваното НП.

АНО, чрез процесуалния си представител, моли да бъде оставено в сила НП.

Претендира разноски.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетелите по акта се установи, че на 26.02.2025 г. А. А. А. – горски инспектор при РДГ – Бургас, в присъствието на свидетелите А. М. А. и А. Г. К., е съставил АУАН № 0108177/26.02.25г., в който е описано, че на същия ден в *** О. С. Х. е заловен да транспортира с автомобил „Фолксваген Венто“, рег. № А7171АН, 0,5 кубика дърва за огрев от дървесен вид слива, нарязани на секции по 25 см. без същите да са маркирани с контролна горска марка или производствена марка, приемайки, че е нарушена нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. От АУАН е видно, че актосъставителят подробно е описал времето, мястото и извършеното нарушение, както и конкретно нарушената законова норма. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в което фактическите констатации са идентични с тези по АУАН, като за вмененото нарушение по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ на осн. чл.266, ал.1 ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства по делото, които я възпроизвеждат безпротиворечиво в изложения по-горе смисъл.

От правна страна съдът приема следното: Актът е съставен от оправомощено лице, като административнонаказателното производство е било образувано в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат минимално изискуемите реквизити – посочено е време и място на извършване на 1 нарушението, изложени са обстоятелствата около извършване на нарушението, вписани са нарушените законови разпоредби. Съгласно чл.213, ал.1, т.1 ЗГ забраняват се покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Съгласно чл.266, ал.1 ЗГ наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. В състава на административното нарушение по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, законодателят е въвел като елемент от неговата обективна страна транспортирането на дървета без контролна горска марка или производствена марка, т.е същественият белег от обективна страна при това нарушение е транспортирането на немаркирана дървесина, т.е. на дървесина, която не подлежи на сеч. Това е така, т.к. съгласно чл.204 ЗГ определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл.101, ал.3 от същия закон, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл.148, ал.11. На осн.чл.101, ал.3 ЗГ е приета Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Съгласно чл.45, ал.2 от същата, за извършването на сечта е необходимо насаждението да е маркирано, както и да е издадено позволително за сеч, които законови изисквания в случая не са били спазени. Именно с оглед неспазването на горните изисквания относно сечта в горите, с процесното НП административнонаказващият орган е приел, че е нА.це нарушение на чл.213, ал.1, т.1 ЗГ поради това, че транспортираната от жалбоподателя дървесина не е била маркирана. В случая НП следва да се потвърди. Този извод се налага с оглед събраните по делото доказателства, като дори и дървесината да не е била негова собственост, както се доказа от показанията на свид. Х., жалбоподателят я е транспортирал – управлявал е автомобил, посредством който е спомогнал за преместването на дървесината от едно място на друго.

Поради това може да се направи извод, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 213, ал. 1, т.1 ЗГ от обективна и субективна страна и следва да понесе съответната административнонаказателна отговорност. На жалбоподателя е наложена на осн. чл. 266, ал.1 ЗГ минималната предвидена в закона санкция от 500 лв., поради което съдът няма правомощие да определи по-ниско наказание.В случая не е нА.це маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗГ. Количеството на дървесината безспорно е малко, но не е пренебрежимо малко. Предвид изхода на спора в полза на АНО следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв. /юрк.възнаграждение/, които жалбоподателят да му заплати.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 192 от 17.03.2025 г., издадено от директора на РДГ– Бургас, с което на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) вр. чл.

266, ал. 1 ЗГ вр. чл. 273, ал. 1 ЗГ на жалбоподателя О. С. Х., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 лв. за административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ.

ОСЪЖДА О. С. Х., ЕГН **********, да заплати на Регионална дирекция по горите Бургас сумата от 80 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2