Решение № 459 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

А. И.

Доротея Кехайова при участието на секретаря Т. Цв. С.а в присъствието на прокурора Т. Ив. З. Д. В. М. като разгледа докладваното от А. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604561 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 15.03.2022г., СРС 134-ти състав е постановил по НОХД № 8877/2020г. Присъда, с която е признал подс.Г. С. Д. за невиновен за това, че на 12.04.201г. при управление на МПС и движейки се по северната скоростна тангента на София в посока от бул. Ботевградско шосе към гр.Нови Искър и в района на разклона за с.Требич, на 500м. преди 3-ти километър е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.27 от ЗДвП, като е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда по см.на чл.128 ал.2 НК на П. Х. К., а именно постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, изразяващо се в контузия на мозъка, субдурален кръвоизлив челно теменно – тилно в дясно, оток на мозъка и травматичен субарахноидален кръвоизлив, поради което и на осн. чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК.

С горепосочената Присъда и на осн.чл.190 ал.1 НПК съдът е постановил направените деловодни разноски да останат за сметка на държавата.

Против присъдата е подаден въззивен протест от СРП с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. Д. да бъде признат за виновен за извършване на процесното престъпление. В депозираното в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнително писмено изложение 1 са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразена в неправилен доказателствен анализ на част от приобщените доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.В подкрепа на горното прокурорът излага своя собствен прочит и тълкуване на доказателствената информация, приемайки, че основният съд неправилно е дал приоритетно значение на назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие Авто-техническа експертиза и на обясненията на самия подсъдим.

Против постановената Присъда е подадена и въззивна жалба от адв. Д. – повереник на частния обвинител П. К.. Със същата е отправено искане, идентично с това на държавното обвинение, и е изложено лаконичното съображение за налични по делото безспорни доказателства за извършено от подсъдимия престъпление.

Депозираният въззивен протест и депозираната въззивна жалба са подадени в срока по чл.319 ал.1 НПК.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл.321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесните иницииращи въззивното производство документи не се излагат искания за събиране на нови доказателства.По мнение на решаващия въззивен съд и след служебна преценка на доказателствения материал, в хода на въззивното съдебно следствие бе назначена Тройна Авто-техническа експертиза.

В с.з. пред настоящата инстанция не явяват нито поверениците на частния обвинител, нито самият частен обвинител, редовно призовани, поради което същите не изразяват становище в хода на съдебните прения.

Представителят на държавното обвинение прави изявление, че не поддържа депозирания протест, но не го и оттегля.Намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.Излага се лаконичен довод, че събраните по делото доказателства, съвкупно анализирани със заключението на Тройната АТЕ, обосновано извеждат приетите за доказани факти и формират извод за нереализирано от подсъдимия виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление.

Защитникът на подсъдимия - адв.С. по същество на процесния спор отправя молба за потвърждаване на атакувания съдебен акт с мотив за липса на извършено от подс.Д. виновно престъпно поведение.

Подсъдимият Г.Д., в своя лична защита, се придържа към становището на своя защитник.В предоставеното му право на последна дума същият отправя искане за потвърждаване на присъдата, постановена от първостепенния съд.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки 2 изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.

Първоинстанционния съд е събрал в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, които допълнени с назначената от въззивната инстанция Тройна АТЕ, позволяват правилното решаване на делото и установяване на обективната истина.Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства СРС изгражда преимуществено правилни фактически изводи, по същество споделими и от въззивния съд с известни промени, които промени обаче са свързани само с определени обстоятелствени детайли.

Подсъдимият Г. С. Д. е българин, български гражданин, родена на ****г. в гр.София, с ЕГН **********, със средно образование, женен, неосъждан с постоянен адрес гр.София, ж.к. ****.

Подсъдимият бил служител на МВР и заемал длъжност „водач на специален автомобил 1 степен“ в 01 група „Оперативна дейност“ към отдел Пожарогасителна и спасителна дейност при Столична Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението в МВР. На инкриминираната дата 12.04.19г. с цел транспортиране на аварирал служебен автомобил от гр.Ботевград до гр.София му бил поверен за управление служебен товарен автомобил – влекач, марка Мерцедес, модел Актрос с ДК№ С **** НК, ведно с товарно полуремарке № С **** ЕК. В т.а. заедно с подсъдимия пътувал и св.Г.ев, също служител на МВР.

Към горната дата ЧО К. работел в автосервиз на ЕТ Н. гр. София, където за ремонт бил докаран л.а.БМВ 320Д с транзитен № 182М341, закупен от св.М..На 12.04.19г., около 12.20ч. св.К. управлявал горния л.а. по Северната скоростна тангента на гр.София с посока на движение от бул.Ботевградско шосе към гр.Нови Искър.Пътното платно било с три активни ленти на движение с ширина по 3,50м.и една аварийна лента с ширина 3м.в една посока, като платното било покрито с дребнозърнест асфалт без неравности и с ясно изразена пътна маркировка. В пътния участък около км.3, в ляво от левия край на дясно пътно платно бил разположен разделителен остров с ширина 2,50м., разделяща дясното от лявото пътно платно.По време на движение на л.а. възникнал определен технически проблем и това провокирало св.К. да преустанови движението и да спре в аварийната лента, на 500м. преди км.3, като не обозначил със светлоотразителен триъгълник автомобила, но пуснал аварийните светлини, които обаче били изключително слаби.

Горното поведение на св.К. било забелязано от свидетелите С. и А., които в близост извършвали дейност по полагане на кабел, но практически се намирали на по-ниско място от пътното платно.

3

На същата дата и по същото време, в същата посока по Северната скоростна тангента, в активна дясна лента на пътното платно се движел и подсъдимия, управлявайки гореописаната композиция от превозни средства (влекач и полуремарке).Времето било ясно и слънчево.На отбивката за с.Требич и качвайки се на моста, подсъдимият видял гъст дим, разпростиращ се само в аварийната лента и двамата със св.Г.ев направили коментар, че това най-вероятно се дължи на извършваните в дясно по ската ремонтни дейности.Подсъдимият Д. продължил движението си, тъй като видимостта в трите активни пътни ленти била добра, като се огледал с цел евентуално престрояване на ляво в средната активна пътна лента.В този момент управляваният от него състав от ППС се движел с разрешена за този пътен участък скорост от 81,31км/ч. и траекторията на движение била успоредна на посоката на движение, точно направо при 0 градуса отклонение спрямо оста на пътя.Приближавайки се на 31,84м. от мястото на паркиралия в аварийната лента л.а. БМВ 320Д с транзитен № 182М341, последният с буксуване на гумите внезапно потеглил и със скорост от 10,98 км/ч и под ъгъл от 19 градуса навлязъл в дясната пътна лента, непосредствено пред управлявания от подсъдимия т.а., който се намирал на около 1,14м. в ляво от непрекъснатата осова линия разделяща аварийната пътна лента от дясната пътна лента и на 0,54м. в дясно от прекъснатата осова линия, разделяща дясната от средната пътна лента.Възприемайки навлизащия пред него л.а.БМВ, подсъдимият незабавно задействал спирачната система, но въпреки това настъпил челно-попътен удар между двата автомобила.Предната дясна част на т.а. се ударила в задната лява част на л.а.БМВ, който от удара бил отхвърлен напред и се завъртял около осовия си център, насочвайки се първоначално вляво към средата на активна дясна пътна лента, а след това се отклонил вдясно и след удар в мантинелата, спрял.В резултат на удара, товарният автомобил отклонил движението си на ляво, ударил се в мантинелата и я разкъсал, като спрял между двете мантинели, разделящи двете пътни платна.

След ПТП подс.Д. и св.Г.ев излезли от влекача и отишли при л.а., където на шофьорското място и без поставен предпазен колан установили св.К..След обаждане до телефон 112, на място пристигнал и медицински екип, който откарал пострадалия в УМБАЛСМ Пирогов.При удара св.К. получил тежки и средни телесни увреждания, изразяващи се съответно в контузия на мозъка, субдурален кръвоизлив челно-теменно-тилно вдясно; оток на мозъка, травматичен субарахноидален кръвоизлив и в контузия на белите дробове; счупване на V-то и VI-то ребро вляво и VI-то ребро вдясно, счупване на лява лопатка, счупване на IV-ти поясен прешлен.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка незначително се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.Различията касаят само и единствено определени обстоятелствени детайли, свързани със скоростта на движение на превозните средства и с опасната зона.Гореизложената фактическа обстановка се приема за установена от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и 4 чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.

Инкорпорираният доказателствен материал обхваща обясненията на подс.Д., дадени пред първостепенния съд, показанията на свидетелите Б.Г.ев, П.К., Н.С., А.М., К.М., П. А., Г.Н., И.С. и П.Р., приобщените писмени доказателства и писмени доказателствени средства, както и експертните заключения. СГС оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна инстанция доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на информация. В съответствие с разп. на чл.305 ал.3 НПК в мотивите към присъдата подробно са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.По мнение на въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и обективираното от подс.Д. и от ЧО К. поведение.

Както правилно посочва първостепенния съд, показанията на всички горепосочени свидетели представляват валиден доказателствен източник, доколкото всеки един от тях в условията на устност и непосредственост излага определени фактически обстоятелства пред основния съд, а показанията от ДП на една значителна част от тези свидетели са приобщени към доказателствената съвкупност по законово регламентирания процесуален ред.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и също кредитира показанията на свидетелите Г.ев, С., А., Н., И.С., М. и М..В мотивите към проверяваната присъда се съдържат подробни и логични аргументи за оценка на свидетелските показания, които са в пълно съзвучие с процесуалния закон и формалната логика.В съдържателен план изчерпателно и фактически коректно са обсъдени по отделно показанията на всеки един от тези свидетели и е изложен извод за тяхната достоверност и правдивост, който извод е мотивиран с наличие на еднопосочност, взаимна подкрепа, конкретика в свидетелското изложение и логична последователност.При направения от първостепенния съд доказателствен анализ не е подценен и фактът, че даденото от свидетелите описание на реализираните събития е резултат от личните им и непосредствени впечатления, като дори св.Г.ев се намира в непосредствена близост до подсъдимия, което обстоятелство допринася за установяване на конкретно възприети от последния факти и за наличната обективна възможност за възприемане на други такива и то от позицията на подсъдимото лице.Свидетелят Г.ев с категоричност сочи факта, че на инкриминираната дата и място в пътната лента пред управлявания от подсъдимия влекач няма други превозни средства, вижда се само гъст дим от аварийната лента, наличието на който е отдадено на извършваната в близост ремонтна дейност, като л.а.БМВ „изненадващо“ е навлязъл в пътната лента, 5 непосредствено пред т.а.Идентични факти се съдържат и в показанията на този свидетел от ДП, приобщени по процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр. ал.1 НПК, респ. наблюдава се последователност в коментираните показания, като същите напълно се припокриват с обясненията на подс.Д., а и идентични данни са експертно установени от назначените в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие Технически експертизи.По мнение на настоящия съд, интерес представляват и показанията на св.Г.ев в частта им относно лично констатираните от него обстоятелства, непосредствено след ПТП, а именно свидетелят установява черна следа от аварийната лента към активна дясна пътна лента и след тази следа на пътното платно има разлята вода и масло.Свидетелят заявява, че „черната следа“ е оставена в резултат на буксуване на гуми, като в тази им част коментираните показания се оценяват за негов личен извод и умозаключение и поради това, са лишени от визираните в чл.117 НПК характеристики на свидетелските показания.Въпреки това, не е за подценяване обстоятелството, че св.Г.ев е професионален шофьор и е водач на специализирана техника, респ. притежава специални знания и поглед за детайлите при извършеното ПТП, което позволява на съда да кредитира с доверие твърденията му за установената „черна следа“ и то с вложеното уточнение за нейната посока.Нещо повече – този факт е установим и от приложените писмени доказателствени средства, в частност вписан е в изготвения на място протокол за оглед, а и е изрично посочен в експертните заключения.